С е-мобилност и устойчив туризъм възраждат крайдунавските общини Иваново и Белене

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Двете общини обединяват усилия с неправителствения сектор в международен проект целящ да създаде модел за устойчиво развитие  и нови зелени работни места

Кулата от която могат да се наблюдават птиците на остров Белене, снимка: WWF

„Само с комарите не можем да се справим”. Това е най-честата  реплика, която можеш да чуеш в Белене, град с лагерно минало и атомни илюзии, около който сякаш природата напомня, че е истинският господар на живописните острови, осеяли голямата река в района. Освен с комарите обаче, тук както навред  в Дунавската равнина  трябва да се справят и с обезлюдяванетов резултат на липсата на работа. Единственият „спасителен остров” за голяма част  от местните си остава същият онзи остров Белене, добил мрачна слава в страшните времена на преследване  на  инакомислещите, където  се намира затвора- съдбоносен  както за лишените от свобода, така и за жителите на града.

Участието в проекта Лена  и с помощта на  13 партньори  от седем страни може би ще променят сценария, обрекъл общини като Белене и Иваново на тиха забрава, и може да  придадат нова надежда за създаване на възможности за развитие на  устойчив туризъм в комбинация с е-мобилност и включване на региона в дунавските и европейски веломаршрути. За да видим резултатите от проекта, посетихме двете общини с колеги журналисти от национални и регионални медии, като се включи и колега сътрудничащ за румънски регионални издания.

По три електровелосипеда със зарядни станции са доставени по проекта LENA в общините Белене и Иваново, Снимка:

В рамките на проекта в Белене  и Иваново са инсталирани  станции за зареждане на електрически велосипеди, като са закупени и по три електровелосипеда. От българска  страна партньор по проекта е Световния фонд за опазване на дивата природа (WWF). Целта на проекта  е с опазване на защитените природни територии и в комбинация с устойчив туризъм, рибарство, билкарство, бубарство и пчеларство да се създаде нов поминък за местните жители и да се направи региона по-привлекателен и разпознаваем на туристическата карта.  В рамките на проекта е организирано обучение за дунавски туристически гидове, срещи и обучение на рибари , велопоходи и проучвания на защитените територии в природен парк Персина.

“Хубавото на тези обучения  за туристически водачи беше, че в продължение на два модула разисквахме кои ниши и какви  туристически продукти не са разработваниу нас и установихме, че няма предлагане на продукти за хора в неравностойно положение, защото има много млади хора с двигателни затруднения, на които би им било приятно да посетят дадена местност  или да са сред природата”, разясни Лора Жебрил.

В Белене искат да направят дунавския риболов по-устойчив, комбинирайки го с екотуризъм

Освен това според нея ще се работи за създаването на съвместен туристически продукт с рибарите от Гюргево. „Искаме да създадем общ туристически продукт, за да може рибарите и туристическите водачи по места  да предлагат единна услуга, която да се допълва в Румъния. Така ще се намали риболовната тежест  върху реката и ще се  диверсифицират риболовните дейности”, допълва тя.

Проект LENA обхваща 11 защитени територии и засяга над половин милион души

За значимостта на проекта за развитието на регионите включени в него говори фактът, че той обхваща 11 защитени територии, разположени на над 375 хил. ха и 15 зони от НАТУРА 2000, а реализацията  му засяга над половин милион души, голяма част от тях с нисък икономически статус. Може би и затова местната управав двете общини  ни посрещна с огромно нетърпение и ентусиазъм, за да ни демонстрира как са успели да реализират проекта на територията на белене. „Целта на инициативата е да се създадат нови възможности за развитие на градовете и териториите, в близост до река Дунав, така че да се създадат  възможности за  бизнес, и да се открият зелени работни места”, разясни пред многобройната публика пред общината в Белене  Диана Андреева, ръководител на проекта от страна на WWF.

Край защитената местноsт Кайкуша, Снимка WWF

В същото време десетки нетърпеливи деца очакваха да се включат в специално организирания велопоход до защитената местност Кайкуша, където могат да се наблюдават редки и защитени водоплаващи  птици и животни, обитаващи местността.  В района на защитената местност са изградени беседка за  отдих и места за достъп и наблюдение на птиците.

Живописен изгрев край Белене

Не по-малко вълнуващо се оказа и посещението ни на остров Белене, където заради действащият затвор се наложи да преминем през строги мерки за сигурност.  Местните власти обаче са амбицирани  да включат острова към специален веломаршрут , който въпреки ограничителните мерки, ще е насочен най-вече към любителите орнитолози.  На острова има 25 хил. декара обработваеми земи и пасища, като затворническата администрация има планове за изграждане на мандра. Дигите и пътищата на острова са правени от лагеристи в периода от 1949 до 1973 година.

Част от влажната зона в защитената местност Кайкуша, снимка WWF

„Нашата влажна зона на територията на парк Персина  е най-голямата в България  която е възстановена. Заради експлоатирането на острова в миналото, тя е била тотално унищожена , което е довело до разрушаване на биоразнообразието  тук. Възстановяването и е започнало още преди обявяването на парка през 2000 година и приключва през 2008 година с помощта на финансиране от Световната банка”, разказва Даниела Каракашева, която е част от администрацията на природен парк „Персина”. За да се осигурява вода до влажната  зона, дигите на острова са скъсани на няколко места. За да се случи естественото и възстановяване са били направени множество проучвания така че разрушенията за околната среда да са сведени до минимум. За целта са били привлечени множество български и чужди консултанти и учени. „Много  се гордеем с нея, защото още през първите години след  нейното възстановяване , биоразнообразието се върна на острова със страшна сила. Като например броят на сивите гъски се увеличи от 5-10 до над 500 след напълването на блатата”, разказва  тя. Не само те, но и останалите  видове водоплаващи птици според нея  сякаш са си възвърнали един забравен дом, защото  влажната зона обхваща и Никополската островна група, достигайки площ от 18 370 хектара.

Пред общината в село Иваново, снимка WWF

В Иваново, която е другата община , включена в проекта се предвижда заедно с  развитието на устойчива туристическа услуга, основана  на еллектромобилност,  да се създаде производство на билки, които  да се изнасят за външния пазар. „Ако одобрят продължението на проекта LENA 2, искаме да работим с пчеларската общност и овощарите  на територията на Русенски Лом, защото в района има много трайни насаждения”, казва Лора.  Подобно сътрудничество според нея ще допринесе да се изчисли цената на опрашването като екосистемна услуга  у нас. „Надяваме се в бъдеще един турист да може да тръгва от изворите на река Дунав и да достигне до Черно море, като на различни места успява да си смени електрическия велосипед”, допълва Диана. В рамките на проекта LENA в Иваново са разработили  предпроектно проучване за създаване на пункт за изкупуване на билки който ще генерира работни места и ще раздвижи бизнеса на място, като даде възможност на хората занимаващи се със събирането на билки да получават сигурни доходи. Освен това извън работата по проекта на територията на общината е направена оценка за ресурсите от лечебни растения, като са организирани и обучения за събирачи на  билки.

Ивановските скални църкви. снимка WWF

Сред гостите бе и господин Дитер Шааф от Тутлинген в Баден Вюртемберг, която е община партньор по проекта, където също са закупени 10 електровелосипеда. „Работя в сверата на е-мобилността от 2016 година и от 2017 година съм част от проекта LENA, в рамките на който с партньорите от различни страни организирахме специално обучение за е-мениджъри в Тутлинген. Благодарение на него  участниците са придобили практически и теоретични познания”, казва експертът. Идеята на проекта според него е освен да се създаде устойчив бизнес по места комбиниран с екосъобразен туризъм , е и да се мотивира производството на различни компоненти, било зарядни  станции или електровелосипеди в различните региони. В тази връзка електровелосипедите  и зарядните станции в Иваново и Белене също са българско производство.

На територията на общината се намират и Ивановските скални църкви, които се отличават с относително запазени стенописи, и са неизменна част от туристическите маршрути. Убедихме се в това  и сами, посещавайки една от тях- църквата Света Богородица, в която потокът от туристи просто не секваше.

Мартин Иванов

За сп. „Агроном”

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар