Дитер Шааф: Чрез е-велосипедите можем да допринесем за по-устойчвото опазване на природата и развитието на екологично чист туризъм

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

С проект LENA целим да стимулираме е-мобилноста на регионално ниво и интеграцията и с други дейности

Дитер Шааф пред общината в Иваново

Господин Шааф, бихте ли се представили и разказали накратко от кога се занимавате с проекти в сферата на мобилността?

Да, казвам се Дитер Шааф и идвам от град Тутлинген в Баден  Вюртемберг . Работя в областта на е-мобилността от 2016 година насам.  В проекта LENA участвм от 2017 година и вече работя в продължение на две години и половина. По него във връзка с развитието на електромобилността работим заедно с партньори от Румъния, България и Словения.  През миналата година в Тутлинген организирахме специално обучение за е-мениджъри за  представители от страните партньори по проекта, по време на който  участниците получиха различни теоретични знания в областта на електромобилността, като посетихме и един специализиран магазин в Тутлинген, в който се продават само  електровелосипеди. Годишно само в него продават между 700 и 1000 електрически велосипеда. Освен това хората успяха да натрупат и практически опит в ландшафтния парк Дунав, като за повечето от тях това бе първият досег до електровелосипедите.

Били ли сте също и в някои от останалите страни партньори по проект LENA?

Трябва да кажа, че по проекта работят партньори от шест страни, и освен в България, съм бил и в Унгария където обменихме също практически опит по отношение производството на зарядни станции и продажбата на електровелосипеди, тъй като за нас е много важно да стимулираме е-мобилността на регионално ниво и интегрирането и с други дейности  като опазване на природата и ландшафта около река Дунав.

Може ли да посочите и други примери в останалите страни-партмьори, в които сте допринесли  за развитието на е-мобилността заедно с други  дейности?

В Словения например където  електромобилността също е много добре развита сами произвеждат  зарядни  станции за велосипеди. Страната е много малка и в нея има пет компании, предлагащи електроенергия. Ние отидохме една крачк  напред като споделихме опита си, как да се предлагат на туристите съвсем обикновени  електровелосипеди, как на регионално ниво да се създаде един достъпен E-Bike профил. Освен това една от важните цели на проекта е, да покажем как всяка една от страните стимулира производството на съвсем обикновени и непретенциозни електровелосипеди, които да са достъпни за по-широк кръг от хора. Подобно нещо направихме и в Румъния в региона на Калараш.

По три електровелосипеда със зарядни станции са доставени по проекта LENA в общините Белене и Иваново, Снимка:

А има ли примери за това, в стремежа си да се популяризират електровелосипедите, отделните страни да прилагат  един вид финансова помощ за хората, които искат да си закупят такива велосипеди? Обикновено заради цената си, те все още не са чак толкова достъпни.

Нормално цената на един обикновен  велосипед е около 1 000 евро, но  аз не познавам ситуацията с доходите тук, и е възможно дори да са по-скъпи.  В Германия  например  цената им е около 2 000-2500 евро, но в началото човек не винаги трябва да се ориентира към такива велосипеди с повече екстри, а може да се насочи към базови модели, чиито цени са по-ниски. Освен  това преди това трябва да е наясно, дали навсякъде има зарядни станции, като се мисли не само за развитието на определени локални маршрути, но и за предлагане на услугата електротранспорт за нуждите на туризма, и да се комбинира с други дейности като разглеждане на забележителностите в различни малки градчета както и с винен туризъм например,, защото не можем да казваме само, че имаме е-мобилност , а в комбинация с други дейности  трябва  да създадем  условия за устойчиво опазване на околната среда и нашия ландшафт, като в същото време продължим да се наслаждаваме на културните забележителности, на хубава храна и вино.

Тук става дума за създаване на един по-устойчив туристически продукт чрез  е-мобилността. Добрите резултати от този наш проект ни карат да се замисляме дали да не се включим от 2020 година в LENA Velio, с което да надградим дейностите като устойчиво свържем различните дестинации като Белене и Иваново, като  продължим към Русе, а оттам  към Румъния. Именно целта на LENA Velio е изграждането на една подобна мрежа от дестинации, в които основният начин на придвижване ще са електровелосипедите.

Каква е вашата оценка по отношение развитието на е-мобилността като цяло в близко бъдеще в Германия?

В момента е-мобилността преживява един истински тласък у нас, не на последно  място заради това, че федералното правителство в  Берлин още през 2016 година прие специална програма, с която електромобилноста се превърна в основен приоритет, като единственият и устойчив начин на движение. След това големите ни автомобилни концерни обърнаха изключително внимание на електромобилноста. За това допринесе и новото екологично мислене на  младите хора. Всичко това даде огромен тласък в развитието на е-мобилността, като концерните осъзнаха, че има нужда от предлагане несамо на  повече електровелосипеди, но и на електроавтомобили.

В тази връзка според вас има ли някаква граница за развитието на електромобилността? Имам предвид  от техническа гледна точка. Говори се вече и за внедряване на изкуствен интелект, за автономно управляеми превозни средства. Това  са технологии, които не остават в страна и когато говорим  за земеделска техника.

Мисля че не можем да говорим за подобни граници на развитие, още повече защото ние хората сме откриватели. Напредъкът в тази област ще се определя според мен от конкуренцията и всеки  ще се стреми да е по-добър от съседа си . Ако вземем например карането на ски, в началото на миналия век  почти никъде не е имало ски лифтове. Развитието и популяризирането на ските обаче е довело до масовото строителство на ски лифтове, и сега виждаме колко много хора искат да карат ски в Алпите. Тук с е-мобилността е същото, защото става дума за изграждане на съответната инфраструктура не само за електровелосипеди, но и за електроавтомобили. Германското правителство е приело специална програма, която цели подпомагането на всеки, решил да си закупи електромобил с 4 000 евро и за хибриден автомобил- с 2 000 евро. Ето защо не можем без инфраструктура. В Баден Вюртемберг  сме приели специална програма, която предвижда на всеки десет километра да има зарядни станции за велосипеди и автомобили. Така всеки който пътува със своето електроколело или автомобил ще има нужната  сигурност, че на всеки десет километра ще има място , където да ги презарежда при нужда. В рамките само на град Тутлинген имаме три зарядни станции за автомобили, три за електровелосипеди , освен  това  един доставчик на електроенергия и три или четири индустриални предприятия също са изградили подобни станции.

Ето защо ако сте в Тутлинген и имате електромобил или велосипед , няма никаква опасност ако се изчерпат батериите им и има достатъчно места със зарядни станции. Освен това по аутобаните вече има така  наречените бързозареждащи станции, позволяващи зареждане на батериите за 20-30 минути , което е достатъчно да се продължи пътуването.

Друг доскорошен  проблем на електромобилите бе това, че те имаха доста къс пробег- 100 или 200километра с едно зареждане. Напоследък и в това отношение се променят нещата благодарение на разработчици като  Алън  Мъск и неговата Тесла, на Китай, където създадоха електромобила Bird с помощта на германски инженер от BMW. Касае  се за съвсем обикновени коли без каквито и да е екстри, Освен това германските автоконцерни са се разбрали от 2020 година да започнат да предлагат на пазара електромобили, които няма да са по-скъпи от конвенционалните. Очаква се на пазара да се появят между 90 и 100 нови модела електромобили, произведени само от германските компании. Като вземем предвид, че и инфраструктурата е налице, след  2020 година можем да видим по пътищата у нас близо 1 млн. електромобили.

Предлагат ли се вече в Германия различни обществени услуги в комбинация с различни видове на електротранспорт?

Да, когато говорим за е-мобилност, вече нямаме предвид само електровелосипедите или електромобилите, защото  все повече компании гледат на е-мобилността като комбинация и трансмисия на енергийния пазар, и отказ от фосилните енергоизточници и с поглед към възобновяващите се енергийни източници.  Без значение дали сред частните или държавните компании, все повече нараства усещането за това, че използваемата енергия може и трябва да се пести, и да отива например за зареждане на електромобили или велосипеди. Говорим вече за децентрализация, декарбонизация и дигитализация в употребата на енергия, като целта ни е до 2050 година Германия да спре производството  на вредни емисии.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар