Зелен повей над Осоица

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

Млади  фермери расказаха  за  практики в земеделието по време на Алтер Агро фест

Дворът на училището се превърна в сцена за детски работилници

Музика, глъчка и оживление върнаха  към живот поне за два дни училището в село Осойца, когато на 21 и 22 юни там се проведе първото издание на фестивала за алтернативно земеделие- Алтер Агро фест 2019. Отдавна превърналият се в поляна училищен двор се  преобрази  в  сцена на най-различни детски работилници, а допълнителен колорит внесоха кемперите и палатките. Някои от местните все още  с гордост си спомнят за миналата слава на школото, станало едно от най-образцовите в страната. Днес сградата макар и масивна бавно се руши от времето.

Зелената вълна обхваща все повече млади и алтернативно мислещи хора, Необратимите климатични промени самосъзнанието за здравословен начин на живот и отношението към природата са неизменна част от новото мислене, което може да преобърне представите за мерките, които трябва да се наложат за опазване  на природата, за да се избегне сценарият  при който последиците за нея от човешката дейност  стане необратим. Противно на тенденцията попаднах на много млади хора избрали живота на село пред големия град. Една от тях е и Михаела, преместила се с четирите си деца в региона.

„Когато решихме да се преместим да живеем тук, видяхме тази уникална сграда, която сякаш ни повика да я съживим. Решихме със съпруга ми  че не може да остане повече така. Първото което  измислихме и вече осъществихме е този фестивал за алтернативно земеделие, защото тези практики, за които ще стане дума са важни за нас и децата ни”, казва Михаела Танева, която е основател  на фондация „Повей”. Идеята за феста срещнала  пълната подкрепа на общината.  „Когато им казахме че искаме да съживим дейностите в това  училище и да върнем децата в него, получихме пълна подкрепа”, добавя  тя. Фестивалът стана възможен благодарение на доброволци и почти без никакво финансирае. „Ние се включихме наравно с доброволците, които  бяха не само от селото, но и от София и страната. Всеки който попаднеше на постовете ни в интернет, беше добре дошъл”, продължава тя. За да се развива каквато и да е дейност Михаела  създала фондацията „Повей”, като името някак случайно  само си дошло на мястото.

Освен работилниците и лекциите за практики в земеделието, щадящи почвата и природата, по време на фестивала баби показаха как се събират билки дни преди Еньовден, бяха представени  куполните конструкции като иновативна архитектурна форма, която може в бъдеще да е в основата на строителството както и предпремиерна прожекция на филма „Душата на растенията” и практическа работилница за отглеждане на растения, съобразно принципите за биодинамично земеделие. В бъдеще се предвижда и провеждане на практически курс за биодинамично  земеделие. „Мие самите правим градина от няколко години  заради децата, и през тази година за пръв път приложихме подобни практики за биодимнамично земеделие и останахме  много доволни и впечатлени от резултатите”, казва още Михаела.

Съвременното земеделие води до стерилитет на средата

Любомир Христов

Когато все по-често говорим за устойчивост на земеделието, прилагането на  практики за щадене на почвата е един от компонентите, които спомагат за  запазване на симбиозата с естествената флора от микроорганизми. Един от младите фермери представили подобни практики по време на Алтер Агро фест беше пловдивчанинът Любомир Христов. „Един от основните  проблеми на конвенционалното земеделие е, че води до стерилизиране  на естествената среда  в почвата, а  в гоненето  на печалба, отглеждайки земеделски култури върху големи площи, идваме до момент, в който да използваме  различни видове химикали което от своя страна  води до премахване на хумосния слой на почвата”, смята Любомир. За да се предотврати този процес се използват най-различни практики за щадене на почвата и запазване а разнообразието на нейната  микрофлора.

Според него най-важният слой от почвата са първите 15-тина сантиметра, а  в последните години младият производител търси отговори на въпроси, като този : Какво остава в почвата след едно растение?  40% от хранителните вещества за дадено  растение идват по думите му от почвата, като когато постъпват по изкуствен  начин през химикалите се стига до видоизменение  в процеса на хранене.  Натрупването на вещества в почвата по изкустве начин води до уплътняванен  на средата. Чрез плевелите природата се опитва да създаде механизъм за регулация на тази среда. „Така  започваме да се въртим в един омагьосан кръг, който ни кара да търсим всяка  година нови и нови решения за справяне с плевелите, които са изключително адаптивни”, казва той.

„Биореактори” повишават устойчивостта на средата в почвата

Любомир  е внедрил в стопанството си практика, използвана в Япония, целяща запазване разнообразието на микроорганизмите в почвата , чрез отглеждането им. Отглежда основно зеленчуци на площ около 10 декара, като в момента е ограничил производството защото търси възможности да се преориентира за да е максимално ефективно производството му.

„Самият процес е ферментационен и наподобява производството на кисело зеле. Целта му е симулиране на биореакция и отглеждане на бактерии, като в случая търсим създаване на по-голямо разнообразие, с което да повишим устойчивостта на  почвената среда”, разяснява Любомир.  Проблемът на конвенционалното земеделие според него е, че в резултат на стерилизирането на почвената среда в определен момент се появява патоген, който агресивно завзема цялата среда.  Когато обаче средата е наситена, организмите според  него няма  как да се подадат на точно определен  патоген и да му позволят да я завземе. Освен  това по-голямото разнообразие на организми в почвената среда създава  и по-голяма устойчивост. „Аз не знам какви ще станат организмите които вкарвам, но знам че вкарвам такива, които са в средата до мен или вдърветата до градината, и най-общо казано знам, че това са организмите, които са запознати с моята среда. Вкарвайки ги вътре се стига до много бързо обогатяване на средата вследствие на работата им”, разяснява Любомир. При една температура на средата в почвата от 25-26 градуса, нормалният процес отнема до 72 часа, В Япония като среда за отглеждане на бактериите използват ориза като традиционна култура, богата на въглехедрати, но е възможно да се използват различни протеинови култури.

Целия микс в който се отглеждат бактериите може да се състои по думите му от 20 литра вода, половин килограм морска сол,  картофи с листата като се добави листна маса от културата която ще се отглежда или от билки и треви от района на обработваемите площи. Всичко това се остава да ферментира.  Така се създава един своеобразен биореактор който да поддържа разнообразието в почвата, вместо тя да се стерилизира. Важно е обаче фермерът да знае  кога трябва да спре процеса на отглеждане на организмите, защото когато те изядат храната, спират да се развиват и умират.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар