Ще стане ли европейското земеделие по-зелено след 2020 година

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Докато природата все по-често ни сигнализира, че климатичните изменения скоро може да станат необратими, политиците все още се лутат в представите си за екологосъобразно земеделие

Екстремните климатични промени и през тази година оказващи все по-значимо влияние върху земеделието в редица региони на Европа, аномалните температурни амплитуди, засушаването на едни места  или пък обилните валежи на други са ясни сигнали от страна на природата, че нещо се случва. А дали политиците са узрели за това, че ако не се вземат мерки за намаляване на вредния ефект от дейността ни, включително и в сектори с висока степен на индустриализация като земеделието, тези процеси могат да станат необратими?

В опит да спечели по-голяма подкрепа от страна на евродепутатите, новоизбраната вече шефка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща опазването на природата да е сред приоритетите и , като предложи твърде амбициозната цел –от 2050 година Европа да се превърне в първия континент без замърсяване, обещавайки  законодателство за защита на околната среда още в началото на своето управление.  Според  нея редукцията на вредните емисии до 2030 година трябва да е минимум  50-55%, а за опазване на околната среда  ще са необходими 1,5 трилиона евро инвестиции.

Ако подобни цели се пренесат на полето, за намаляване на вредното въздействие от земеделието, това ще означава форсиране на процеса на иновации и въвеждане на нови технологии. Това ще означава и „позеленяване” на ОСП след 2020 година. Дали обаче последното  може да стане реалност в границите, които си представят  политиците?

„Проблемът с екологизирането на общата селскостопанска политика е, че в момента се намираме в средата на процеса. Към момента 30% от средствата по втори стълб на финансиране отиват за зелени мерки, а в предложенията за промени, които направихме преди европейските избори, предвиждаме екологизацията на селското стопанство да залегне в стратегическите планове, които отделните страни членки ще предложат, като бъде съобразено с особеностите на всяка една от тях”, казва в интервю за Euractiv френският евродепутат и заместник председател на фракцията на социалистите и демократите в предходния парламент Ерик Андрийо. Така според него всяка една страна може да предвиди субсидии за така наречените  агроекологични схеми и за задължителни  практики в селското стопанство, които да допринесат за неговата екологизация. За момента обаче този инструмент според него остава все още неясен, поради липсата на точна дефиниция или някакъв среден праг, ето защо страните сами ще решават как да разпределят средствата.

„За да преуспяват фермерите от това, че са станали „зелени’, ще трябва да оставят минимум 5% от обработваните от тях хектари без да са третирани с химически средства”, добавя той. Това важи и за  области с природни ограничения.  Тези земи могат да са с езера,  живи плетове или да се оставят за угари.  Последното обаче беше зачеркнато като възможност, и Андрийо  отбелязва, че по отношение на екологизацията към настоящия момент проектът на новата ОСП е доста регресивен.

Според него за да допринесе земеделието  наистина за опазването на околната среда, в ОСП ще трябва да се заделят още повече средства за така наречените еко-схеми. Според последните компромиси за целта в момента се заделят около 20% от бюджета, което по думите му е крайно недостатъчно, и този процент трябва да се увеличи, достигайки между 30 и 50. Също така е важно да се преразгледат нормите за здравеопазването на животните  като се намалят някои практики прилагани в масовото животновъдство както и да се определят ясни цели за редукция на  употребата на пестициди, каквито в момента липсват. „Поставихме отново на масата на дискусията темата за използването на пестицидите, и търсим с представителите на различните фракции в новия европарламент единно решение, което да доведе до намаляване използването на химикали в земеделието”, продължава той. Социалистите поддържат позицията за отказ от пестицидите в земеделието до 2030 година.  „Днес не поставяме вече под въпрос необходимостта от отказ от ползване на пестициди, но членовете на европейската народна партия са убедени в това, че трябва да се премахнат от пазара синтетичните пестициди”, казва още Андрийо.

Според зелените новата ОСП не трябва да е „по-лоша” както по отношение на климата, така и по отношение на земеделските производители и в момента на европейско ниво се разработват промени в правилата касаещи храните не само по отношение повишаване на прозрачността, но и във връзка с използването на пестициди и вредното им влияние върху околната среда, а належащата нужда от иновации в земеделието в комбинация с неотложни мерки по отношение на околната среда са най-важното предизвикателство  пред европейската политика.

В процеса на преговорите за бъдещето на европейското земеделие по думите на френския политик  всяка политическа фракция отстоява своите си позиции. Докато либералите са срещу забавяне на работата както в ЕК, така и в земеделската комисия на парламента чрез предлаган на нов проект за ОСП, зелените и социалистите настояват за изготвянето на нов проект с  предложение за промени . Не на последно място депутатите от енП подкрепят да се продължи работата по досегашния проект.

Дали европейското земеделие ще стане по-зелено след 2020 година предстои да видим. Това обаче, което не трябва да се допусне, оплетени в мрежата на политическите си различия да не изпуснем от контрол случващото се в природата, защото часовника тиктака, а тя все по-често ни предупреждава, че ситуацията с климатичните промени много скоро може да стане необратима, и тогава от каквито да е зелени мерки може би вече няма да има смисъл.

Мартин Иванов

По материали на Euractiv.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар