Европейкото земеделие е пред своя Рубикон

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Новият модел на прилагане на програмата засега е уравнение с много неизвестни

Общата селскостопанска политика както в нейното европейско, така и в българското и измерение все още се намира пред своя рубикон. Това поне е единственото ясно нещо в течащите обсъждания между бранш и администрация и липсата на ясни сигнали от Брюксел относно съдържанието на архитектурата на селската програма, което ще стане ясно едва след приемането на многогодишната финансова рамка. Последната е също в процес на обсъждане между страните членки, които все още не са намерили компромисен вариант за разпределението на финансите до 2027 година , който хем да отрази липсата на Великобритания, хем да осигури достатъчно средства по основните политики, хем да остави доволни фермерите, които са сред най-големите бенефициери на европейски субсидии.

Дали фермерите трябва да се радват, че ОСП не е преминала през своя Рубикон, когато вече няма да има връщане назад или не, предстои да чуем и видим през следващите няколко месеца. С оглед на това обаче, че неяснотите около субсидиите до 2027 година ги поставят пред неизвестности, които създават пречки пред едно по-дългосрочно планиране, би трябвало по-скоро да са изпълнени с тревожни очаквания, отколкото да се радват. . На този фон стартираха дискусиите за това, какво от новата ОСП ще трябва да се проектира в нейното родно измерение, така че фермерите да не усетят чак толкова големи трусове във финансово отношение.

По време на дискусия в края на юли, представители на браншови и неправителствени организации и синдикати получиха детайлна информация за хода и моментното състояние на преговорите от една страна по параметрите на многогодишната финансова рамка, от друга по архитектурата на общата селскостопанска политика. Пътят до окончателното и договаряне оказва се е все още дълъг. „Работи се на ниво консенсус. Първо е трудно да постигнем консенсус на национално ниво, после на ниво Съвет на ЕС. Освен това трябва да има одобрена позиция на Европейския парламент.

Едва след като се договорят тези позиции, ще се стигне до окончателното предложение за това, как ще изглежда ОСП”, каза Георги Ралчев. До момента единственото ясно е, че се променя модела на прилагане на ОСП, като голяма част от ангажиментите ще се прехвърлят от Брюксел на ниво държава членка. Един от основните въпроси според него, който занимава всички е как при очевидно намаляващ бюджет има разписване на нови ангажименти, и как тази пропорция да се изпълнява от земеделските производители. Определящи за сегашното състояние на дебата за ОСП са три основни пункта, демографското състояние на Европа, климатичните промени и внедряването на нови технологии и наука.

Какво представлява реформата на ОСП?

Тя се състои най-общо казано в три регламента- регламент за стратегическите планове, хоризонтален регламент , включващ финансирането по различните мерки и такъв за храните. В рамките на финландското председателство до края на септември в областта на земеделието са заложени четири теми сред които новият модел за прилагане на ОСП, зелената архитектура,секторните интервенции и обхвата на тези инструменти по отношение на прилагане на политиката. Новият модел на ОСП според Ралчев е насочен към изпълнението на деветте цели на ЕС, които ще залегнат в новите стратегически планове, изпълними с наличния до момента инструментариум. Той уточни още, че в процеса на формулиране на инструментариума за изпълнение на заложените цели могат да се заложат и нови инструменти от всяка страна членка, съгласно разбиранията на земеделския бранш. Интересното е, че финландското председателство пледира за неутрална към климата обща селскостопанска политика до 2024 година, което показва, колко високи са очакванията на всички по отношение на ОСП.

Новият модел на ОСП е свързан с промяната в съответствието на изпълнението на критерии и мерки към конкретни резултати. Конкретните резултати, които се очаква да бъдат постигнати до 2027 година именно са записани под формата на тези девет цели, като чрез съответните показатели всяка една от държавите ще докаже изпълнението им. „Новата функция на комисията е залагането на общата рамка, като всички други условия ще бъдат разписани от отделните страни членки”, каза още той. Това според него ще постави държавната администрация в една доста по-различна позиция, защото тя ще има много повече ангажименти и отговорности.

Новата Зелена архитектура

По отношение на зелената архитектура се очаква създаването на нова зелена схема в първи стълб, която да обедини кръстосаното съответствие и екологизирането, а агроекологията ще остане към втори стълб на подпомагане. Ясното по тази нова зелена архитектура до момента е, че се подкрепя от почти всички държави членки, като повечето настояват когато има нови ангажименти по нея, да има и адекватен бюджет към земеделските производители. Опасенията по отношение на позеленяването са свързани с контрола на прилагане на отделните ангажименти и тяхната гъвкавост. Към момента са ясни обхвата на зелената архитектура на ОСП както и стандартите, които се пишат и сега. За това колко е сложно всичко говори и факта, че все още се дискутира какви по размери и специфика на стопанства да обхване тази архитектура, и доколко нейните елементи да са задължителни или доброволни и до какви санкции да води тя.

Според Георги Ралчев страната ни има адекватна позиция по темата за зелената архитектура на ОСП,като настояваме да има адекватни стимули по съответните ангажименти. Освен това България е поискала новата екологична схема да е доброволна както за всяка страна членка, така и за земеделските производители и срещу завишаване разходите на организациите на производители за климат и агроекология. Последните ще останат основната структура през следващия програмен период на ОСП, към която ще бъде насочена подкрепата по отношение на секторните интервенции. Тук е важно да се отбележи, че през следващият програмен период на ОСП ще говорим вече не за мерки, касаещи отделните сектори, а за интервенции. В момента се дискутира какъв процент от разходите на групите и организациите на производителите да бъдат насочени към климат и околна среда. За сега се приема предложението за 15%, като ЕК предложи дори 20, докато страната ни настоява този процент да е 10.

Дефинициите които трябва да се дадат на различни понятия, ще бъдат разделени на две- определяни на ниво ЕС и на национално ниво. За сега се запазва това, че дефиниции на понятия като „истински фермер, „млад фермер” „допустимост на земеделската земя” ” ще се определят на национално ниво и ще се включат в стратегическия план. Преходната национална помощ също е заложена в един от регламентите, а България е една от страните които настояват за запазването и. Що се отнася до обвързаната подкрепа както е известно, предложението на Брюксел е 10+2% от пакета да отива за нея, докато ние според него настояваме за 20%.

Както се вижда от всичко до тук изложено, работата по изпълване със съдържание на новия модел на ОСП, и изграждането на една функционална обща селскостопанска политика, която да е насочена към постигането на определените цели тепърва предстои, а дали ние ще успеем да „построим” къщичката на нашето земеделие, ще зависи от способността на бранш и администрация,да поставят в нейната основа правилните инструменти, които да позволят на фермерите да произвеждат устойчива продукция чрез щадене на ресурсите и опазване на околната среда, разбира се получавайки адекватните стимули за това.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар