Финландия- биоикономика в действие

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Финландската компания Neste е произвела почти 8 млн. тона биодизел само през миналата година, Сн: източник Финландско министерство на земеделието

Ако за по-голяма част от широката публика у нас термини като „биоикономика” или „кръгова икономика” са отправка към процеси, които трябва да се случват в недалечното  бъдеще, то във Финландия те вече са факт, и финландското земеделие е пример за това,как може да се произвежда висококачествена и устойчива аграрна продукция, като в същото време се щадят и основните ресурси- води и почви. Ето защо никак не е случайно, че  темата за биоикономиката е и един от основните акценти на финландското председателство на ЕС през втората половина на тази година. Именно с цел да ни покажат докъде са стигнали по пътя към осъществяване  на една реална  биоикономика,домакините  поканиха  група журналисти от Европейската мрежа на аграрните журналисти да посетим някои ферми и компании,  поставили си  за цел да развиват едно  биодинамично и екологосъобразно производство, свързано не само със земеделието.

Петри Лемус, Сн: източник Финландско министерство на земеделието

Във времената на климатични промени  , в които все по-често се усеща нуждата от една зелена икономика, в която нивата на изхвърляните в атмосферата газове да се понижат максимално, а гласовете на различни активисти, апелиращи за незабавни мерки за това се чуват  все по-силно, Финландия ни показва как това може да се случи на практика. Нещо повече, докато ние все още търсим пътища за това, как да се сдобиваме с все повече и повече петрол, финландците вече усилено дискутират, как да преминат изцяло на биогорива, и един от примерите за това е местната компания Neste, която само през 2018 година е произвела 7,9  млн. тона биодизел, с който са били захранени 3 млн. лични автомобили. От компанията са си поставили за цел до 2030 година производството на биодизел да достигне до 20 млн. тона, като за сега основният източник на суровина са пластмасите, които както знаем все още се използват в изобилие. В компанията работят 1500 души, като само през миналата година тя е инвестирала 48 млн. евро. „Добре е в производството на биодизел да се влагат различни суровини, както отпадъци от растителна и животинска продукция, така и от пластмаси, защото това създава още по-голяма устойчивост на производството”, казва  вицепрезидентът на компанията Петри Лемус.

Преминаването към по- зелена икономика е свързано не само с иновации в модерни производства, но и с промяна на мисленето и преориентациятана потребителите към новите тенденции в здравословното хранене. Все повече хора  във Финландия се ориентират към биопродуктите, а през 2017 година делът на Финландия на пазара на биопродукция е бил малко над 2%.

Млечното  и местно говедовъдство са водещи агросектори

Млечното говедовъдство е сред основните направления във финландското земеделие, Снимка: Мартин Иванов

Това, че Финландия е най-северната европейска страна е донякъде плюс за земеделието , тъй като за разлика от страни като  Германия, стопанската година  продължава по около 150-170 дни, а заради по-ниските  температури, растенията  се развиват доста по-бавно, и това е причината да се залага на регионализма в отглеждането на земеделски култури. В животновъдството обаче страната  е сред европейските държави, с едно от най-качествените производства особено в млечния сектор, въпреки че като дял, финландското производство  на млечни продукти представлява едва 1,5% от европейското. Цените на храните във Финландия са с 20% по-високи от тези в ЕС 28 по данни на статистиката.

Във Финландия се обработват близо 2,2 млн. ха земеделски земи, като 1/3 от тях са пасища, като основните направления са млечното и местно говедовъдство. Броят на млечните ферми в страната за периода 2000-2018 година е спаднал от 22 564 на 6850, фермите за месодайни говеда от 5 206 на 3 270. По отношение броя на отглежданите животни финландските ферми са значително по-малки в сравнение със страни  като Швеция, Дания или Германия.

За важността на млечното производство в страната говорят и цифрите по отношение дела му в агросектора в парично изражение, който възлиза на 1 900 млн. евро или 26%, следвано от растениевъдството с дял от 900 млн. евро или 16% и градинарството със 700 млн. евро. Общата възвращаемост на финландското земеделие възлиза на 5,5 млрд. евро, като две трети идва от пазара  на аграрна продукция и една трета от субсидиите- национални и европейски. Делът на европейските субсидии е едва 10%.

Що се отнася до експорта  на аграрна продукция, Финландия не е сред традиционните страни износители, но тя пострада изключително много от затварянето на руския пазар през 2014 година, тъй като голяма част от финландските храни са доста атрактивни  и търсени на него, а особено млечните продукти са силно ценени. Преди налагането на двустранните санкции между ЕС и Русия, над ¼ от финландската аграрна продукция е изнасяна  за Русия, докато след това износът пада до едва 6-7%, и той  е пренасочен към другия съсед-Швеция.

Горската индустрия –един от стълбовете на финландската биоикономика

На всяко едно отсечено дърво във Финландия засаждат по четири нови дървета, Сн: източник Финландско министерство на земеделието

Годишното производство на финландската биоикономика през 2017 година е възлизало на 23,5 млн. евро, като един от нейните основни стълбове заедно със земеделието и преработката на отпадъци в биогаз  е горската индустрия, имайки предвид това, че над 80% от територията на страната са гори. Делът на горската индустрия в това число е 8,4 млн. евро. Около 60% от горите в страната са семейни, 10% от горите се управляват от частни компании, а около 5% са общински.

Запасите от дървесина  достигат до 107 млн. куб. Метра, като в последните години е добита  около 70% от годишния прираст на дървесина. 12% от горските територии на страната са защитени,а устойчивото управление на горите гарантира увеличаване на запасите от дървесина.

Количествата произведен въглероден диоксид във финландските гори се оценява на 1 130 млн. тона в гори с минерални почви и на около 5 500 млн. тона в торфените зони. В дървесната биомаса отделените  количества въглероден диоксид възлизат на около 700 млн. тона. Във страната съществува ефективна  система зауправление на дървопреработвателната индустрия, като дървесината, която не може да бъде преработена се насочва към производството на енергия. Потреблението  на кръгла дървесина в страната през  2018 година е възлизало на 73,6 куб. метра, като на едно отсечено дърво се засаждат по четири нови.

Биоикономиката в нейното европейско измерение

Европейските министри на земеделието търсят начини за финансиране на нови мерки за обогатяване на почвите, Сн: източник Финландско министерство на земеделието

Темата забиоикономиката бе централна и по време на неформалната среща на министрите на земеделието във финландската столица Хелзинки. По време на дискусиите, значението на биоикономиката с оглед и на климатичните промени беше отчетено от всички заинтересовани страни, които обсъдиха някои нови практики, които могат да доведат до обогатяване на почвите с въглерод, като се поощрят чрез финансовите инструменти агролесовъдството, сеитбооборота и намаляване обработката на почвите. Стана ясно, че ОСП разполага с нужния инструментариум за подпомагане на агроекологични практики за обогатяване на почвите. Земеделският министър Десислава Танева също призна пред нас, че в следващия програмен период ще се следва тенденцията  за надграждане на тези мерки, чието прилагане ще бъде съобразено с националните и регионални особености, и припомни, че и в момента у нас се прилагат някои подобни мерки като затревявания на междуредията зелените покривни култури и сеитбооборота.

Според нея могат да се приложат и нови мерки за обогатяване на почвите като превръщане на необработваеми земи в пасища,а учените от ССА също предлагат мерки като влагане на бактерии в почвата, които да улавят въглерода, които тепърва ще се изпитват в практиката.  „Ще обсъдим с бранша резултатите от неформалния съвет и ще преценим какви практики насочени основно към сезонността на културите и превръщането на необработваемите  площи в пасища можем да допринесем за обогатяване на почвата с въглерод”, каза  още пред журналисти Десислава Танева.

„Освен че смекчава климатичните промени, натрупването на почвен въглерод подобрява структурата и качеството на почвата, което помага на земеделието да се адаптира към изменението на климата. Почвата, която е в добро състояние, също е по-продуктивна и носи икономически ползи за земеделските производители“, смята  финландският министър на земеделието Яри  Леппа. Според фил хоган обогатяването  на почвите ще е предпоставка за поддържане жизнеспособността на земеделието, както и на милионите фермери, които зависят от него.  Участниците в дискусиите по време на неформалната среща отправиха призиви за увеличаване на научните разработки свързани с практиките за обогатяване на почвите, както и на иновациите. „Трябва да намерим печеливши решения, които да са от полза както за земеделските производители, така и за природата, за да поддържаме земеделието жизнеспособно “, призова финландският аграрен министър.

Със своето добре развито и ясно структурирано земеделие Финландия показва че  може  да послужи не само като пример, но и като двигател за ефективни промени, които да направят икономиката по-зелена, и щадяща природните ресурси, такава, каквато би могла много по устойчиво да отговори на промените в климата и да повиши опазването на природните ресурси.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар