Стайко Стайков: Все повече винопроизводители залагат на висококачествени вина, което води до увеличаване на конкуренцията

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Липсата на равнопоставеност с европейските винопроизводители затруднява  нашите винопроизводители

Стайко Стайков

Г-н Стайков, кои са трудностите и предизвикателствата пред винопроизводителите през тази година?

Тази година първо е много добра по отношение на качеството на гроздето, но за сметка на това берем много по-малки количества от предходната. Тъй като цената не е много добра, който няма изба, няма как да работи на печалба, което е много трудно. За сметка на това вярваме, че реколтата ще е много по-добра като качество и уникалното е, че всяка година виното е различно, независимо откъде берем гроздето, което е удоволствие за всеки производител. Предизвикателствата са свързани с все по-растящата конкуренция у нас, ставаме все повече, а и дори старите винпроми се стремят да залагат вече на качество. Износа на висококачествени вина в момента е много труден, защото се стремим да върнем имиджа на страната ни на световния пазар за вино.  Има страни като Чили, Нова Зеландия  и Австралия, които много силно подпомагат винопроизводството, ето защо за нас като български производители е трудно ако не сме поставени на равни начала с европейските производители. Знаем че вътрешната конвергенция за сега се отложи, и субсидирането на производството на грозде и износа на вино при нас го няма. Нещо повече субсидирането на декар лозе е колкото на декар пшеница. Не казвам, че трябва да намалим  субсидиите за пшеницата, но не е нормално за трайни насаждения като праскова или каквото е друго да се получава по 200 лева на декар, а за  един декар лозя, които също са трайно насаждение да се дава по 30 лева.

Свидетели сме на това, че все повече малки изби като „Шато Ботево” се ориентират към производство на бутикови вина. Има ли градивна конкуренция по между  ви?

Мисля че да, защото ние работим много силно на регионален принцип, разширявайки постепенно  пазара, защото нямаме друг начин. Така успяваме постепенно да запълним нашия капацитет.  Никога не произвеждаме прекалено много, защото няма как да го продадем. Оставяме  по-голяма част от качествените вина за колекции и идеята е да продаваме млади  вина за да се съхранява качеството им. Така например белите вина не може да се съхраняват повече от една година, или година и половина. Освен това потребителите все повече се ориентират към младите вина.

Успяхте ли да запазите лозовите масиви от сериозни поражения от болести през тази година?

2019 година беше много добра за нас, и ние имахме не повече от 4-5 пръскания и то не навсякъде, защото масива е голям и по преценка на нашия агроном. Изложението ни е югоизточно на по-висока надморска височина около 300-350 метра, и това позволява да има постоянен полъх на вятъра и по-малко заболявания.

Знаете, че напоследък темата за щадене на ресурсите –почви и води е доста актуална. Дори във винопроизводството вече се отчита влиянието на покривните култури в лозовите масиви. Какво смятате по този въпрос?

Ако става дума за зачимяването, това вече се прилага като практика на някои места. Ние също я прилагаме, но проблемът е, че тази практика е неприложима при младите лозя, защото за да формират добра коренова система, те трябва да бъдат обработвани, като се спазва технологията. Това може да се случи нормално след шестата или седмата година, като по този начин се запазват лозята от болести.  Тази практика вече е въведена повсеместно в Европа, и затова на места виждаме, че лозята са изцяло обработени и изорани, докато на други, там където има зачимяване се обработват само местата около корените. Причината е, че младите лози не могат да се оставят на зачимяване.

Ще бъдете ли сред винопроизводителите, които ще участват на специализираното изложение ProWine  China в Шанхай в началото на ноември и как държавата ви помага при участието на подобни форуми?

Специално ние няма да участваме. В  момента договаряме партньорство с партньори от Китай. Ние сме малка изба, и не можем да си позволим да предлагаме вина на цени от долар или долар и петдесет цента за бутилка при  условие че ползваме скъпи бъчви с живот до 2-3 години максимум. Освен това разполагаме с много добри специалисти, а както знаем, колкото по-добри са те, толкова по-високо платени са. Ето защо за да поддържаме добро качество, имаме големи разходи. Концентрирали сме се върху европейските пазари  и смятаме да ги разширим, защото за нас е важно да продаваме не големи количества, а да залагаме на качествата.

Ефективен ли е контролът на Изпълнителната агенция по лозата и виното , и работите ли градивно с нея?

Работим много добре, но мисля че трябва да се обединим. Не може да има толкова много винопроизводители, които дори не знаят за подобни изложения , а и не могат да излязат на един пазар, който е много скъп, защото понякога за да се появиш на подобно изложение, цената е между 10 и 15 хил. евро.

На каква основа може да се случи подобно обединение?

Например на основата на една земеделска камара, което ще ни позволи не поединично да плащаме подобни такси, а да си наемем самолет, който да ни превози продукцията, както беше по време на Зелената седмица в Берлин преди две години, когато страната  ни бе съорганизатор и се видя как може да се представя всичко на едно огромно пространство- от българския  розов  домат, през различни вина, до кашкавали и сирена. Това е бъдещето, защото няма как да успеем да финансираме подобни проекти ако не сме заедно.

Има ли как реално да се обедини вашия бранш, или конкуренцията е такава, че типично по български трудно би се случило?

Че ще е трудно, спор няма, но ние трябва да се преборим за това, защото ще е добре за самия бизнес и особенно за  малкия, защото знаем че Европа подпомага различни кооперативи, които включват не само производители на вино. Имаме подкрепата на администрацията в агроведомството, че ако се направи една земеделска камара, тогава много по-лесно ще се направи и новия закон, и ще се борим с проблемите в целия земеделски бранш.

Има ли изход от този тунел, в който вървите като бранш от доста време?

Подготвяме среща през ноември или декември, където  ще търсим възможности заедно с другите браншови организации за продължаване на работата по реализирането на идеята за земеделска камара. Друг проблем, който стои пред нас, и с който ще се сблъскаме е напояването. Виждаме че Румъния  се готви да инвестира 400 млн. евро във възстановяване на напоителната си мрежа. Ние ако не направим скоро нещо по  този въпрос, твърде скоро Южна България може да се превърне в пустиня.

Мартин Иванов

В интервюто за използвани въпроси на колеги  от различни медии

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар