Производители на плодове: Държавата не трябва да е майка за едни и мащеха за други

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

7 млн. лева за хладилни камери са капка в морето, в Турция се готвят да инвестират 140 млн. евро, казва председателят на „Българска праскова” Коста Петров

Да предлагаш праскови на Гърция е като да предлагаш петрол на Саудитска Арабия

На фона на стремленията  и очакванията на по-голямата част от бранша за повече благоденствие и реално подпомагане не само от страна на държавата, но и на Европа , в близко бъдеще производителите на плодове се надяват само на оцеляване. Това важи в най-голяма степен може би за производителите на праскови в сливенско. „Както и други колеги имаме много проблеми. През първия програмен период до 2014 година не получихме  нищо. После нито един наш проект не беше одобрен както по 4.1. така и по 4.2. . Не сме признати нито за селски регион, нито за необлагодетелстван регион. Проекти на нашата група на производителите не минаха дори по ЛИДЕР”, такава нерадостна равносметка прави Коста Петров, председател на „Българска праскова”.

Определя  мярката за държавна помощ  закупуване на хладилници и друга техника необходима за първична обработка и съхранение на плодовете като „капка в морето”, и дава пример с Турция. „През следващата година Турция ще вложи 140 млн. евро за изграждане на хладилни камери, сушилни и сортировъчни, 100 млн. от които идват от ЕС.” Освен в Турция и в съседна Румъния масово се изграждат логистични центрове, в които производителите на плодове ще могат да пакетират и охлаждат продукцията си, за да я подготвят директно за търговските мрежи. „Очаквайте скоро време вместо ние да изнасяме за Румъния, те да изнасят за нас, както  тази година внесохме масово полски домати. Ние изчезваме като индианците”, добави той.

Липсата на хладилни бази е един от най-болните проблеми за българските производители на плодове и зеленчуци, като Петров дава за пример Сливен, област със 140 хил. души, но без нито една хладилна база за съхраняване на готовата продукция. „У нас музиката да свири и Титаник  да потъва”, констатира Петров. Месечно се изразходват примерно 20 хил. киловата, което при  производителите на плодове и зеленчуци означава  с 4500 лева повече разходи , дава пример той, като при 40% по-висока цена на тока, те автоматично загиват. „Без каквато и да е помощ сме си купили  като организация  машина за 200  хил. лева за сортиране на праскови, ябълки и нектарини, друга машина за 40-50 хил. лева за сортиране на череши, амбалаж, мотокари. Единственото което искахме да ползваме е една база, и то само част от нея- една камера и едно хале, но местните не ни дадоха казвайки”Царя може да дава, ние не даваме”. казва още Петров.

Слаба организираност заради лоша държавна политика

Една от причините за нерадостното състояние на сектора според Коста Петров е слабата организираност на производителите. За разлика от Италия и Гърция, където производителите на плодове и зеленчуци са организирани на 70-80% и така се борят за подпомагане, у нас под 5% от производителите на плодове и зеленчуци са в организации.   „Това се дължи както на манталитета ни, така и на слабата работа на министерството. Не може да стане ако липсва държавна политика. Може ли например живущите в един вход да решат да санират целия блок?!. Освен това трябва да има райониране, в един регион да се субсидира гледането само на кайсии, в друг само на праскови. Това не означава да нямаш право  да гледаш ябълка, но ще получаваш субсидии  само  за приоритетните плодове и зеленчуци за всяка област”, допълва Петров. Според него една от основните грешки на българското земеделие е, че липсва райониране. „У нас няма правила.Движим се по магистрала без знаци”, допълва още  неговият колега, и двамата дават пример с работната ръка, като на производителите се гледа като на престъпници. „Създаваме работа на едно малцинство, което иначе ще прави само бели, и не можем да накараме тези хора да си подадат документи за да им оформим договорите. От Инспекцията по труда обаче глобяват нас. Ние обаче трябва да берем. Черешата ако не я наберем днес и продадем, утре е боклук”, казва още Петров. Той вижда и още една разлика между селата у нас и в страните от Западна Европа, където са успели да създадат една средна класа от производители, които да останат в техните села, и да ги запазят живи.

Организациите и групите на производителите според него ще доведат и до излизане  на светло, макар че там сега проблемът е, че в тях членуват едновременно производители регистрирани и нерегистрирани по ДДС.

Да предлагаш праскови на Гърция е като да предлагаш петрол на Саудитска Арабия

Годишно според  Петров страната ни внася между 14 и 15 хил. тона праскови от Гърция. През 2019 година от „Българска праскова” са успели все пак да пробият на гръцкия пазар и да изнесат 1 000 тона.  „Това да предлагаш праскови на Гърция е като да изнасяш петрол за Саудитска Арабия, газ за Русия или кокаин за Колумбия, и ние го направихме благодарение на Коста Петров”, прави сравнение негов колега. Гърците дори  са искали да затварят ГКПП-то за да протестират, че наши праскови са изнесени за техния пазар. „На нас ни платиха повече отколкото на техните производители, защото по качество българската праскова е по-добра”, добавя той. Годишната преработка на праскови в южните ни съседи възлиза на близо 430 хил. тона, докато у нас за преработка отиват едва 7-8 хил. тона и други 3 хил. тона за прясна консумация. „Успяхме да изнесем българска праскова, защото сме организирани, но не защото имаме нещо против българските преработватели, а защото те си правят картелни споразумения”, казва още Петров и продължава:  ”Щом  започнем  да работим с гърците  започват да намаляват цените. Имало  случаи когато цената тръгва от 50 стотинки и да стига до 70-80 стотинки за килограм. Смятайте колко сме конкурентноспособни като производител при подобни цени”. През  тази година дори в някои случаи  български преработватели до края на изкупната кампания не са обявявали на какви цени изкупуват плодовете.  Силата според него е в организациите, които да могат да насочват 1000 или 2 000 тона за други пазари, но без помощта на държавата, която да ги подкрепи в изграждането на хладилни бази, където те да се събират и да съхраняват продукцията си, няма  как да стане. „Говорихме с колеги от Италия и Испания, и никъде тези бази за съхранение и пакетиране на готовата продукция не са на печалба, но страните от Западна Европа успяха да хванат  златния период в ЕС, и а организират производството и преработката  на плодове”, продължава Петров  и  призовава за тотална промяна в политиката на държавата, която не да е майка за един сектор, на който да дава, и мащеха за други, на които да не дава.  “Ако държавата застане зад нас но не само на думи, и ние ще стигнем до световни нива”, продължава Петров. Дава пример с колегите им от Съюза на Дунавските овощари, които изнасят продукцията си за съседна Румъния, изхранвайки жителите на Букурещ и Констанца.

От  производителите на плодове не са оптимисти, че голяма част от предложенията им ще влязат в новата стратегия за селската програма, поради наличието на много лобита сред администрацията.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар