Все по-зелени, все по-иновативни , все по-устойчиви

Хранителни стартъпи разказаха успешни истории и обмениха опит в специална работилница по време на форума индустрия   EIT Food Startup Awareness Event

Все по-зелени,иновативни и устойчиви. Така могат да се определят стартиращите бизнеси с храни у нас. Колкото и делът им да е малък, все пак те са част от стартъп климата , и за тях тепърва ще се говори, с оглед и на стремленията на Европейския съюз в бъдеще все повече да се залага не само на земеделието и опазването на природата като фундаменти за оцеляването ни, но и на качеството и сигурността на храните по веригата от полето до масата.

В тази връзка в началото на декември се проведе  първото по рода си у нас събитие, посветено на хранителните стартъпи- конференция и уъркшоп, организирани от  Института  за агростратегии и иновации съвместно с Европейския институт за иновации и технологии в хранителната индустрия (EIT Food). В първия ден на форума  участниците се опитаха да очертаят пътищата на трансформация  на хранителната верига и ролята на иновациите в този процес от една страна и предизвикателствата, които срещат преработвателните индустрии в условията  на тази трансформация- от друга. Идеята на събитието според  Светлана Боянова бе  всички заинтересувани страни да се съберат на едно място, и да разберат имат ли нужда от промяна в хранителната верига, къде е мястото на иновациите в  този процес, и каква е ролята на подпомагането в земеделския сектор в процеса на трансформация на хранителния сектор..

Какво е EIT Food

EIT Food е водеща европейска  иновативна инициатива, в която  си партнират водещи научноизследователски центрове и университети, големи компании от агросектора и стартъпи с цел да се изгради една по-устойчива, надеждна и здравословна хранителна верига към потребителите.  От EIT Food са приели шест стратегически цели, свързани с подобряване на доверието у потребителите, създаване на по-здравословни и устойчиви храни, даване възможност на потребителите за информиран избор, развиване на дигитална система за доставки на храни, в която потребители и индустрия да са равнопоставени партньори, увеличаване на устойчивостта чрез управление на ресурсите и  трансформиране на традиционния модел в кръгова биоикономика.

Специално за това, какво представлява EIT Food, дейността и и различните грантови схеми с които подпомага стартиращи хранителни бизнеси по време на форума разказа Юлия Боднар. Инициативата е базирана в Брюксел, като в началото на 2020  година предстои да отворят нейни представителства в Сърбия и България. Подпомага стартиращи бизнеси в хранителната индустрия с няколко различни грантови схеми.

Една от програмите е насочена към напълно стартиращи бизнеси, като се организират регионални състезания и първите три стартъпи получават между 1 000 и 5 000 евро. Подобно състезание предстои да се организира и у нас през следващата година. Победителите от всяко състезание се включват във финално  състезание  за 250 хил. евро. Освен това на талантливи млади предприемачи  се предлагат възможности за стажове между 3 и 6 месеца в различни научни центрове. Специална програма пък цели  създаване на мултидисциплинарни групи ,  участниците в които да получават практическа подкрепа за  търсене и разработване на решения свързани с индустрията и с подкрепата на научните среди да се работи по решаване на различни проблеми , отговарящи на предизвикателствата пред аграрната продукция. Резултатите от работата им се представят на специални хакатони (хранителни  маратони) , какъвто беше организиран и у нас през тази година.

Освен тези възможности от EIT Food организират специални  венчър семинари в Food Venturing School  по време на които, участниците получават възможност сами да изграждат и тестват стратегии на стартиращи бизнеси. Целта им е да се подпомогне подобряването  на предприемаческата култура на участниците. За хора с професионален опит  в хранителната индустрия пък се предлага възможност за участие в специална програма за развитие на нови продукти, която да подобри уменията им по отношение създаването на нови  продукти и справянето с различни ограничения в в този процес. Други две инициативи са специална  програма за МСП в птицевъдната индустрия и академия  целяща да повиши капацитета на представители на публичната  администрация по отношение на регулациите в хранителната индустрия, иновациите и обмена на добри практики, с помощта на които да се подобрят стратегиите за интелигентна специализация в областта на научните изследвания и иновациите, и да  се вдъхнови развитието на нови оперативни  програми , основани  на структурните фондове на ЕС

Къде сме ние

На фона на практически ориентираната подкрепа и мотивация за стартиращи  бизнеси и развитие на  иновативни идеи за създаване на устойчиви храни, у нас и администрация и наука сякаш още не успяват да излязат от пашкулата на какавидата, и остават далеч от стремежите на иноваторите да търсят интензивикация на тези процеси на трансформация. Доказа го и дискусията по време на форума, в която бяха представени различни възможности на вече отиващи си оперативни програми и проекти на законодателство, създаващо регулации в хранителния бранш  с неясни времеви начален хоризонт на действие. Така от агроведомството представиха новото законодателство, което се подготвя да бъде прието   за храните и агрохранителната верига, и какви възможности създава то  в условията на тази трансформация пред развитието на иновативни стартъпи в хранителната индустрия създавайки  среда за мотивация на развитието на компаниите, които искат да правят бизнес в хранителния бранш.

Недостиг на кадри и суровини за преработвателната индустрия

Ако има някои, които все пак са отворени за партньорства със стартиращи и иновативни компании в хранителния бранш бидейки в практиката, то това са преработвателите. Те обаче продължават да алармират за двата основни проблема, които срещат- липса на достатъчно суровини и на достатъчно добре подготвени кадри.

По време на дискусията представители на преработвателния бранш представиха някои от проблемите и предизвикателствата пред които са изправени.  „Иновациите няма как да не са част от промишленото производство на храни, защото то се развива благодарение на  тях. В нашия сектор има доста въведени иновации както в продуктите, които произвеждаме, така и в технологиите които прилагаме”, каза по време на форума Антоанета Божинова, изпълнителен директор  на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Сред иновациите които преработвателите на плодове и зеленчуци използват в технологичните процеси, са такива свързани с многократно използване на водата, чрез въвеждане на системи за управление на използваните води или рециклиране на част от отпадъчната продукция. „Що се отнася до иновациите в продукцията, един от примерите е сладко с чия, отличено на специализираното изложение Anuga през 2017 г.”, каза още тя. Едно от предизвикателствата пред преработвателите според нея е как иновативни  стартъпи могат да помогнат за повишаване информираността на потребителите, така че браншът да е наясно с техните нагласи, и как самите преработватели да представят своите продукти.  Според  Марияна Чолакова от  Сдружението на производителите на маслодайни масла и продукти, основният проблем  пред  тях е липсата на технологии, които да доведат до оползотворяване на редица полезни вещества при преработката на маслодайните култури като естествени  багрилни вещества и восъци, които в момента се изхвърлят.

„Проблемите ни са сходни, и както при останалите преработватели, ние също изпитваме недостиг от суровина”, добави  Светла Чамова, изпълнителен директор  на браншовата организация на месопреработвателите. Тя даде пример с това, че за  последните 10 години броят на отглежданите у нас животни  е паднал  от 3,4 млн. на 2,7 млн..  „Това че се нуждаем от иновации е безспорно, защото например при липсата на суровина, започваме да търсим други начини за набавяне на нужните протеини- да принтираме   месо  или да ядем буболечки. Освен нужда  от иновативни бизнеси, които да ни помагат да си набавяме всички неща от които ни липсва  и достатъчно  работната ръка”, добави още тя.

Светлана Боянова отчете като недостатък липсата на възможности за финансиране на проекти за внедряването на цифрови технологии в преработвателната индустрия например по мярката за изграждане на преработвателни мощности.

По време на   втората част на дискусията представители на различни  хранителни стартъпи разказаха своите истории на успеха. Така например компанията производител на снаксове Rise up само за две години са успели да пробият на пазарите на 95 страни по света. „Това което за стартъпи в хранителната индустрия като нашия ни липсва, са проучванията на нагласите на потребителите”, казва Мая  Герасимова. Тя е част от проекта Rise Up – създаване на иновативни снаксове на базата на кафяв ориз. „Мисля че направихме един добър пример как с нужната подготовка, как и у нас може да се създаде един интересен и новативен продукт, който да пробие на пазара”, добавя тя. Снаксовете вече са спечелили две награди за иновации на конкурси в Джакарта и Абу Даби, и тя признава, че често се  шегуват с нея, как един подобен продукт може да пробие на континента на ориза.  Според Герасимова за  новостартиращите бизнеси в хранителната индустрия вместо да се купуват скъпи бази от данни от различни агенции  е по-добре сами да проучват своите потребители чрез участия на изложения или да се пътува и да се следи какво се купува в търговските обекти в различни европейски страни. Това по думите и може да даде една важна връзка на един начинаещ предприемачза потенциала на пазара.  „Преди да стартираме с нашата гама от продукти, ние първо събрахме аналогични продукти на около 30 производители  преди да направим анализ и проверихме на специализираните   изложения, кой какво предлага в категорията храни, в която искахме да се включим”, разкрива тя.

 „Проблемите пред нас като хранителен стартъп бяха свързани с това, че продуктът който произвеждаме е с ограничена  трайност и се съхранява  в хладилници, и погрешната  ни нагласа, че основната ни таргет група са спортуващите хора”, каза младпроизводител на месни барчета.

Как се създава  хранителен стартъп

Преди да се отговори на този въпрос , трябва да се види какъв е профилът на хората, които се захващат със стартиращи бизнеси в хранителната индустрия. У нас поне повечето от тях са млади, мотивирани, без опит, но и без притеснения от грешки, с експлузивн идеи за нови и нестандартни продукти основани на нови технологии и ориентирани към съвременнитеразбирания за здравословно хранене. Или накратко казано, хора с широк хоризонт и голяма практичност, търсещи постигане на бързи резултати с бързи действия. На въпроса за  за това как се случва процеса на хранителните стартъпи  трябваше да отговори специализираната работилница, в която участниците първо имаха възможност да дефинират своите бизнеси- от това  какво искат да правят, какви проблеми искат  да решават, с какви трудности  трябва да се справят, до това какъв продукт искат да предложат, какви ще са потенциалните клиенти и очакваните резултати.

Нужно е да кажем, че хората взели участие в тази интересна работилница бяха на различни нива на развитие на своите успешни хранителни и не само бизнеси. Някои бяха на ниво идея, други вече успешно реализиращи своята идея, трети пък срещащи различни спънки свързани с намиране на точната таргет група или изправени пред нерешими към момента технологични въпроси свързани например с обработката и съхраняването на храните които произвеждат. Ето защо като част от тази работилница, те се опитаха разделени на групи да развият напрактика някои от тези бизнеси, следвайки петте принципа на една много интересна японска философия и методология за управление на процесите, наречена LEAN и  следвана много успешно  от автомобилния гигант Toyota.

Какво е  e LEAN Startup

Това е методология за създаване и управление на стартъпи , която предоставя на стартиращите бизнеси научен подход за по-бързо получаване на желания продукт в ръцете на потребителите . Тоест вместо да се развива даден продукт, било веган барчета , било сушено месо или дъвки  без консерванти ,без дори потребителите да знаят за какво става дума, чрез LEAN Startup се  дава възможния инструментариум, с помощта на който продуктите или храна вече да има утвърдени потребители чрез различни инструменти за тестване на дадения  продукт  още преди да е излязъл на пазара. LEAN е методология, която търси отговори а въпроса не дали  може ли да се направи даден продукт, а трябва ли да се направи, и дали около него може да се изгради устойчив бизнес модел. Най-просто казано, тази методология  дава възможност за съкращаване  цикъла  на производство на дадени продукти и с нея се открива, дали даден бизнес модел е жизнеспособен или не.

Мартин Иванов