Кризата с водата има много по- дълбок смисъл отколкото влагаме 

Ако има класация за словосъчетание на годината, то с основание „водна криза“ би претендирало за първо място. Тя се усеща и ще се усеща още повече в следващите години, и то не само на битово- местно или глобално ниво, но и на ментално. Защото какво друго е ако имаш изчерпаем източник, който вместо да управляваш правилно и използваш пълноценно, разхищаваш безгранично, ако не криза на мисленето.

Водната криза ще продължи да се усеща не само в Перник или Ботевград, но и в цял свят. Заради безводието в редица региони в последните години и дългите периоди на засушаване, огромни щети търпи индустриалното земеделие- основният източник за благата на трапезата в новогодишната нощ. Сценарият не изглежда по оптимистичен и за следващите 12 месеца  предвид липсата на снеговалежи в редица региони през зимата и силното засушаване и високи температури на места  като Австралия, които наблюдаваме в момента.

Млади активисти като Грета Тумбеег вече бият тревожно камбаната. Тя алармира за “ разпадане на нашите екосистеми“ , докато политиците не правят нищо друго, освен да  говорят за  „пари и икономически растеж“.

„Ние сме в началото на нашето измиране“, или казано с две три думи, в бавното превръщане на планетата в пустиня. А без вода и при екстремни температурни амплитуди, човешкият вид едва ли би се наредил сред оцелелите, колкото и да превъзхожда  випо останалитеразум дове. Дали обаче в света, в който живеем няма да загубим нашия инстинкт за самосъхранение?!

Ето защо когато след няколко часа часовникът се завърти  до 12 часа,  а ние опиянени вдигаме тостове за здраве, късмет и всякакви материални блага, нека не забравяме да включим в списъка с пожелания и това, да пазим повече планетата и нейните ресурси. Защото това е единствения дом който имаме, поне докато не открием и заселим други  планети.

Мартин Иванов