Загива ли производството на плодове в Сливенско, ако държава и бранш не намерят светлина в тунела?

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

Мнозина от производителите обмислят да закриват бизнеса заради административни тежести и липса на място къде да съхраняват продукцията си

В опит да потърсят изход от създалата се несигурност около хладилната и търговска база, членовете на две групи на производители „Българска праскова” и Energy Green се събраха в Сливен за да споделят своите проблеми, и ако за повечето хора краят на годината е време да се направи равносметка за успехите през изминалите 12 месеца, те направиха равносметка само на трудностите пред които са били изправени.

Вместо български сушени сливи, в Сливен предлагат такива от Чили

Основната им болка е, че няма къде да съхраняват продукцията си. И докато не знаят дали и къде ще имат място да съхраняват произведената от тях продукция,на жителите на Сливен вместо да се предлагат сушени сливи от местни производители, се предлагат тройно по-скъпи сливи внос от Чили. „Нашите сушени сливи се чудим къде да ги продаваме”, казва местен производител. „Всичко се е повишило двойно и тройно и на ток и на наеми. Няма такива цени в България. Искат ни и наеми на офиси, които на практика не се ползват”, казва друг. Освен праскови в региона на Сливен произвеждат сливи, череши и ябълки.

Лично самоуправство ли води до невъзможност да ползват базата

Освен високите наеми и цени на тока, пречка пред бизнеса на сливенските производители на плодове е, и че сами заплащат разходите по поддръжка на помещенията в базата, които до момента са ползвали. „При нас не става дума за крупни производители, някои имат градини от по 7 декара, други от 27, и рядко има такива с овошни насаждения на площи над 100 декара”, казва Апостол, който със своите около 600 декара може би един от най-големите производители в региона. Причината за отказването на достъп до базата, строена някога с германски инвестиции именно за да обслужва интересите на производителите на плодове и зеленчуци според председателя на „Българска праскова” Коста Петров е, зарадинатрупани задължения. Производителите обаче не са били уведомени за това какъв е размерът на наема.

Помещенията които използват производителите на плодове в Сливен и региона

„Проведохме разговори в министерството на икономиката, от които стана ясно, че никой не е искал повишение на наемите”,казва Коста Петров. Пред него от министерството са потвърдили, че всяка промяна на наемите в търговската база е свързано с обявяване на нов конкурс. Оказва се, че в цяла Европа производителите на плодове и зеленчуци се ползват с преференциии при наемане на площи за съхранение на произведената от тях продукция, но не и у нас. Сливенските производители са притеснени и от факта, че обещаната от министерството проверка на място за наемите и условията на ползване на базата се бави. От ръководството на борсата по думите на Коста Петров им казали, че те ще определят цена, каквато ги устройва, като им поставили условие „плащайте или се махайте”.

Стигнало се дотам, че от управата на складовете сменили патрона на вратата за помещенията ползвани от производителите и въпреки, че достъпът им до тях е бил отрязан, те пак получили фактура за неплатен наем. „Как да платим наем за нещо, което реално не ползваме?”, пита Коста Петров. Според него проблемът идва не от страна на министерството като принципал на базата, а

от личното отношение на шефката на борсата. Той исказа благодарности към  агроведомството, което като бивш принципал на въпросната база им е дало възможност няколко години да я ползват заплащайки преференциални наеми.

Още един абсурд притеснява производителите, че в хладилните помещения вместо плодове, се съхранява слънчоглед. :С това само събраха мишките. Миналата година ми изядоха кабелите на едната машина, а сега не ме пускат да сменя тези на другата. А това струва пари”, оплаква се той. „Десет години сте ползвали, стига ви толкова. Не ви ли стига?” Такива отговори получили от ръководството на базата.

„Идеята когато започна да се строи тази база беше, да се направи нещо модерно, което да служи на фермерите. Те да събират стоката си там, и да могат да я съхраняват и продават . Това беше цялата идея, не да се плащат наеми и да се покриват разходите, защото ние и сега го правим”, припомня си и Петър Байчев, който гледа 80 декара с праскови.

В момента според Петров Турция и Румъния започват реализирането на сериозни инвестиционни програми в областта на логистиката. Южната ни съседка се готви да инвестира 140 млн. евро, докато в Румъния планират изграждането на логистична мрежа от 12 центъра за съхранение и подготовка на плодовете и зеленчуците преди да отидат в търговската мрежа.

„Ние не искаме помощ под формата на някакво пряко финансиране, а за използване на нещо в което има хляб и пари. Говорим, че нашият производител на плодове и зеленчуци масово изостава технологично от колегите си в Западна Европа и като сортове, и като техника. А нямаш ли я техниката и базите, ти не можеш да си конкурентен и да излезеш на пазара”, продължава Петров.

„Мъртво родени и социално оцелели”

„Ние не получихме никакво подпомагане между 2007 и 2012 година, след това като се отвориха програмите през 2014 година казаха, че ние сме минали пет години и пак ни отказаха. Ние сме мъртво родени и социално оцелели. След това се появиха нови групи на производители , които успяха да кандидатстват с проекти за нови бази дори през ЛИДЕР. Нито един наш проект в Сливенско не е одобрен за изграждане на бази както по 4..1, така и по 4.2.Нямаме право дори да участваме с проекти през МИГ-овете. Така съвсем реална става възможността да нямаме истинска работеща база за съхраняване на произведената продукция до 2025 година”, очертава нерадостната съдба на колегите си Коста Петров.

Проиводители наплодове от региона на Сливен се чудят как да намерят изход от враждебната бизнес среда и да оцелеят

Административните тежести също определено спъват работата на производителите. „Защо като се прибера от 10 и половина да им правя разни глупости на министерството като спецификация на полетата, история на обработките . На кой му трябва това, и кой ще го чете? Другия вариант е само за това да наема един човек, и да му плащам ”, пита и Александър Александров от Energy Green група от четирима производители на биочереши от Старо село.

„Кандидатствахме с проект за база по 4.1 и с 62 точки ни отрязаха. Само ядове. 40 000 лева ни излезе само предпроектното предложение , отделно 12 000 лева за архитект и нищо. Хвърлени пари на вятъра. Заведохме дело вещите лица казват, че сме прави, но от фонда казват, че не сме ”, оплака се още той.. От 11 проекта за нови бази, нито един не е бил одобрен. Освен това от сектора не са получавали подкрепа по de minimis от 2012 година насам.

Работната ръка-бич за производителите

„Без подкрепа и както се очертава без достатъчно работна ръка, нашият сектор губи тотално”, категоричен е Петров. Едно от исканията им е да имат право за внос на работна ръка от чужбина по облекчен визов режим, като производителите дават пример със строителната камара, които са си извоювали вноса на работна ръка от Индия. „Нали сме приоритетен сектор, защо не можем да си докараме работна ръка. Ако продължаваме така, ще ставаме още по-зависими от малцинствата”, казва Александров . „Питал съм моите цигани, защо като отидете в Гърция работите,а тук не искате,и ми отговарят:”Бате оттам не можем да се върнем до Златю Войвода, но от Старо село няма проблем.””, продължава той.Отгоре на всичко си искат парите, и трябва да му се плати че е направил белята. „По-големият ни проблем е обаче, че даже и да наберем, няма къде да съхраняваме и пакетираме продукцията си. Хайде сега подменяхме сортове, но догодина като наберем по 80-100 тона, къде да ги денем?” , пита още той. Не се притеснява от липсата на пазари и дава пример с Дубай, от къдетоняма проблеми да им изпратиш и цял самолет с 38 тона продукция, стига да я събереш. „Ние не успяхме даже да съберем един ТИР за цялата кампания, пък и ни удариха в митата. Ако първата година бяха 30 цента, втората се качиха на едно евро”, разказва още той. Макар и остаряла технологично, базата все още би могла да се използва и е по-добре от нищо. „Дори и да искаме, не можем да кандидатстваме за модернизиране на тази база, защото условието е да имаш договор за ползване минимум за пет години, а ние нямаме такъв нито за месец, така че се получава параграф 22”, добавя и Апостол. „И като нямаш договор, започва рекет с наема”, казва и Петров.

Климатичните промени също удрят производството на плодове, като само за последните две години има между 50 и 100% поражения на насаждения от слани и измръзвания. „Три години поред съм на загуба. Миналата година измръзнаха всички праскови-било компотни или десертни. Сланата през април също ни засегна. Вече три поредни години изпитваме последиците на неблагоприятните климатични промени, В резултат на това, първата година съм на загуба, миналата на нула и тази около нулата”, коментира Петър Байчев. От компотните праскови, които са в период на плододаване той е набрал по 2 тона средно от декар. Помощтта от държавата не е достатъчна, покрива едва на 30% от направените разходи.

А къде е държавата?

След така изложените проблеми и нерадостната перспектива пред сливенските производители на плодове, логично потърсихме и отговор от държавата в лицето на министерството като управляващ базата, и от самото тържище. Тук не се наемаме да заемаме позиция по казуса с нейното ползване, а само да покажем какво мисли едната, и другата страна, защото всеки един проблем обикновено има две страни. В хронологичен ред потърсихме първо министерството. От изпратения до нас отговор на 18 декември миналата година става ясно, че търговската база е преминала на разпореждане към ведомството с решение на правителството от 5 април 2018 година, като предметът на акционерното дружество „Пазар на плодове, зеленчуци и цветя“ , което е с капитал от 15,3 млн. лева основно е свързана с “отдаване под наем на оборудване, търговски площи и съоръжения за осъществяване на нормална търговска дейност в страната и за износ от производители, търговци, посредници, извършване на услуги със съоръжения за сортировка, дообработка и пакетиране на селскостопанска продукция и цветя“, както и други дейности, чието изброяване спестяваме, поради това, че не са свързани директно със съхраняване и първична обработка на селскостопанската продукция. Акционери в дружеството освен общината и държавата са множество физически и юридически лица.

На съмненията на част от производителите за това, че се готви къде явна, къде не приватизация на дружеството, и може би част от проблемите им са свързани и с това, от министерството отговориха, че то не е включено в забранителния списък от дружества за приватизация, тоест свободно е да се приватизира, но оттам нямат информация за интерес на частни лица към неговото придобиване. Що се отнася до нивата на наемите в търговската база,наемите се определят от ръководството, като се спазват редица правила на закона за стоковите борси и тържищата, нещо, което беше потвърдено и от изпълнителния директор на дружеството Христина Митева. Размерът на наемите се определя в правилник за дейността на дружеството, който се одобрява от комисията по стоковите борси и тържищата. „Дружеството работи на пазарен принцип и наемните цени са определени в одобрения Правилник и се базират на оценка от независим оценител. Всяка година, определените наемни цени подлежат на осъвременяване с годишния инфлационен индекс, като това условие е включено в наемните договори по които дружеството е страна. Наемните цени са обявени на видно място в дружеството, в Държавната комисия по стоковите борси и тържища, и на сайта на дружеството“, поясняват от икономическото министерство.

Според експертите на министерството е :недопустимо“ отдаването на площи в тържището на преференциялни цени, което би довело до „генериране на загуби“ и „изкривяване на конкурентната среда“, като освен това би било и в нарушение на закона.

„Приходите от отдаването на площи под наем се използват от „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя” АД, гр. Сливен за поддръжка, подобряване и обновяване на сградите на стоковото тържище, административната сграда, магазина, пазара на производителя, хладилния блок и инфраструктурата“, се казва още в позицията на министерството. Относно бъдещи инвестиции в хладилната и търговска база, от там посочват, че целите за това и финансовите показатели са посочени в бизнесплана на дружеството до 2021 година. Едно от нещата което се предвижда заедно с разширяването на предлаганите услуги е, и създаване на електронен пазар за плодове и зеленчуци.

Дългове от над 17 хил. лева „спират: достъпа на производителите до складовата база

От електронно писмо на изпълнителния директор на „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ АД Христина Митева става ясно, че основната „спирачка“ пред производителите на плодове от региона за достъп до базата са неплатенинаеми в размер от над 17 хил. Лева. “Не е истина, че на производителите на плодове им се отказва достъп до наетите от тях помещения. Истината е, че те си имат договор за наем, но не си плащат.”, казва тя и уточнява, че през последните осем години между юни 2011 и юли 2019 година, производителите от „Българска праскова“ са ползвали помещенията в базата на преференциални цени. От 1 август миналата година между двете страни е сключен нов договор, по който неплатените към края на годината наеми достигат до 17 779 лева.

От организацията на производителите според договора са наели

– 756 кв. м. хале на цена 3,50 лева на кв. м;

– 18 кв.м офис площи с оборудването на цена 8,01 лева на кв. м;

– 120 кв. м хладилни помещения на цена 11,50лева на кв.м;

“Ние сме лицензирани по закона за стоковите борси и тържищата, и като дружество освен че подпомагаме земеделските производители, следваме и нашия търговски интерес, защото основните ни приходи се формират от наемите. Вярно е, че в един момент производителите на плодове от “Българска праскова” са имали някакви затруднения, като им е оказана подкрепа, но в момента са стабилни, имат и пазари, и това им позволява да си плащат реално определения наем. Ако те водят разговори с някой за нещо различно от така определения наем е тяхна работа. Ние изпълняваме, това което ни казват от принципала т.е. икономическото министерство”, разяснява още Митева.

Според нея интересът към складовите и хладилни помещения на ” Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ АД Сливен е голям, и капацитетът е запълнен на 100%.

Наемната цена​ на активите, собственост на дружеството, е формирана след направена оценка от независим оценител и всяка година подлежи на корекция съобразно процента на инфлация – условие, записано в договорите на всеки един наемател.​ ​ ​ ​

Христина Митева отрече и твърденията на земеделските производители, за това, че в помещенията на тържището са плъзнали мишки вследствие на съхранявания там слънчоглед , защото санитарен контрол в тях се извършва от лицензирана компания. Освен това съгласно правилника за дейността на тържището, в него освен плодове и зеленчуци в сурово и преработено състояние и варива, могат да се съхраняват и ядки и маслодайни семена.

Мартин Иванов

­

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар