В Германия тръгват към земеделие от ново измерение

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Дигитализацията, регионалността и устойчивото производство на храни във фокуса на Зелена седмица 2020

Зад лъскавите кулиси на иначе най-голямото изложение за храни и земеделие „Зелена седмица“ през тази година още по отчетливо се забелязва, че германското общество все по-осъзнато на фона на все по видимите изменения в климата търси да осъществи истински прелом в земеделието, който да позволи от една страна по-ефективно използване на ограничените ресурси, а от друга повишаване на устойчивостта в производството на все по-чисти и по-висококачествени храни без да се нанасят нови щети на природата и околната среда. По тази причина логично във фокуса на изложението по-силно от всякога влязоха темите, свързани с дигиталното бъдеще на земеделието, регионалните иустойчиво произведени храни.

Зеленото движение в страната не само в политически, но още повече в социално-обществен смисъл придобива все по-големи размери, и все повече регионални неправителствени организации допринасят с работата си за изграждането на локални хранителни стратегии, които позволяват да се промени отношението на хората към храната и ресурсите на локално ниво,. Това е нещо ново и непознато като движение.

Деца от цяла Германия обсъждаха с полиъици и фермери бъдещето на земеделието

Разбира се и това издание на изложението не мина без протестни акции, които се проведоха в различни части на Германия, и този път по улиците не излязоха само представители на неправителствения сектор, еколози и защитници на околната среда,, което даде повод на германския министър на земеделието Юлия Кльокнер да изрази опасенията си за радикализация на протестите.

Недоволни от аграрната политика обаче са не само еколозите, но и фермерите. В различни протестни акции на улицата те поискаха не конфронтация, а диалог за намирането на общ път напред. „Трябва да гледаме към бъдещето, а не към нещата които се случват днес, каза един от протестиращите, според който политическата класа в Германия няма никаква яснота около развитието на земеделието и само гледа какво се случва.

Фермерите стават все по-големи песимисти

Данните от последния агробарометър, представени в дните на изложението показаха, че песимизмът на германските фермери продължава да расте, а заради влошаване на икономическото им положение едва 1/3 от тях мислят за нови инвестиции в краткосрочен план през следващите месеци. Това показва освен липсата на перспективи, и липсата на ясни рамкови условия за развитие на фермерите. „Ние фермерите сме предприемачи, и като такива за да предприемем нещо, се нуждаем от съответните рамкови условия за да можем да инвестираме в бъдеще“, коментира данните от агробарометъра шефът на Германския съюз на земеделските производители Йоаким Рюквит. Инвестиционните нива за този период се очаква да достигнат до 3,8 млрд. евро, което е с 0,5 млрд. евро под миналогодишното ниво. Най-голям спад се отчита в инвестициите в животновъдния сектор, като за техника в стопанствата и фермите през следващата половин година се очаква да бъдат инвестирани едва 2 млрд. евро.

Ликвидността на земеделските производители във федералната република от септември насам почти не се е променила, но е доста по-слаба в сравнение с аналогичния период на предходната година, като най-зле са производителите на фуражи и стопанствата в източните провинции. Делът на песимистите сред фермерите във федералната република според проучването е достигнал до 38%, като надвишава този на оптимистите с 9%. Растящите цени на енергоносителите и фуражите задушават земеделския сектор, а негативно влияние върху него оказва политиката в сектора както на местно , така и на европейско ниво.

Регионалните продукти

Що се отнася до регионалността повечето от страните къде с рекламна цел къде не също се обърнаха към регионалните продукти. Хърватите като страна партньор на изложението обърнаха внимание на местни храни произведени в различни области като Далмация.

С народни танци впечатлихме гостите на българския щанд

На щанда на България, който трябва да отбележим през тази година за разлика от други години изглежда доста пространен и светъл също заложиха на Шопската салата, която заедно с народните танци привлече не малко посетители. Разбира се в унисон с обичайните тенденции за по-високи цени на изложението, нещо което забелязват и самите германци и дегустациите си имаха своята цена, а за да опитат нашенско кебабче желаещите трябваше да се бръкнат с по две евро за бройка , така че двойка кебабчета с Шопска като нищо можеше да стигне 10 евро.

Хърватия заложи на регионалните храни

Някои от посетителите припознаваха страната ни като настояща или бъдеща дестинация за почивка. „О, България там ще ходим на почивка, дочух да казва млада жена, преминаваща покрай нашия щанд. В това издание на Зелената седмица на силен интерес е радваха етерично-маслените продукти, но пък липсваха българските плодове и зеленчуци.

Устойчивостта на производството

Вече споменахме за това, че устойчивостта на производството се превърна в един от фокусите на Зелената седмица, но за нея се говори и и по време на съпътстващи събития извън рамките на изложението. На едно от тях срещам Александър Шрьодер. „Работя за организация, която се казва NAHHaft, ,и тя се занимава с изследване на различните хранителни системи. Занимаваме се с изследване на тези системи и подкрепа на участващите в тях актьори- местна и федерална администрация, различни заведения и столове за хранене и други“, казва Александър. „С цел да съберем на едно място всички заинтересовани стрни по темата създаване на устойчиви хранителни вериги, през тази година ще организираме специален онлайн конгрес, по време на който ще обменим опит и ще споделим примери за това, как с помощта на различни нишови иновации може да се постигне по-голяма устойчивост на хранителните вериги:“ допълва той.

Като примери на проекти за такива иновации Александър посочва: Open Sorce проекти за създаванне на генетични центрове за съхранения на семена, частични системи за оценка, проекти свързани и с регенеративно земеделие и рециклиране на хранителни отпадъци и други.

Експертите и учените в тази организация по думите му са в търсенето на подобни нишови иновации не само в Германия, но и в цяла Европа. „По време на конгреса ще поканим всички представители на науката да се запознаят с подобни иновации, които могат да се използват в работата им. Търсим проекти за нишови иновации свързани с устойчивосстта на храните в цяла Европа- от Финландия през Великобритания до България и Испания“ казва още Александър. В момента NahHaft има свои офиси в Лайпциг, Берлин и Дрезден. Освен науката обаче темата за проекти свързани с нишовите иновации в устойчивото хранене става водеща и за все по-млади хора, които „търсят начини за ефективна промяна на не само на земеделието, но и в културата си на хранене.

Дигиталното настояще и бъдеще на земеделието

Поне що се отнася до Германия, темата за дигитализацията и използването на нови технологии в земеделието се адва на голям интерес и то не само сред земеделски производители и стартиращи компании,. В този смисъл може да се говори несамо за дигитално бъдеще, но и за настояще. Това показа и една дискусия- и сред децата. Близо 400 ученици от цяла Германия се включиха в специална дискусия, в която зададоха най-различни въпроси свързани с дигиталните технологии, автономното управление на селскостопанските машини и дали е възможно в земеделието да се появят дистанционни трекери, които да следят работата на полето. Участничка в дискусията сподели, че на последното специализирано изложение за селскостопанска техника в Хановер е видяла първите подобни технологии, които позволяват следене от разстояние на процесите във фермата и на полето. Разбира се те изглеждаха доста футуристични, но не е далеч времето когато ще ги видим на полето“, добави тя. Освен от новите технологии децата показаха силен интерес и към други теми, свързани с политиката на финансиране на фермерите, растителната защита, хуманното отношение към животните, ГМО, климатичните изменения и качеството на храните.

С въпросите децата наистина ни мотивираха да работим още по-интензивно за решаването на основните проблеми пред земеделието ни. От една страна да работим повече с младите хора, и да им обясняваме как функционира всичко, и от друга те ни дадоха възможност да се замислим за интересни прогнози и сценарии“, каза шефът на браншовия съюз на земеделските производители в провинция Бранденбург Хенрик Вендорф.

Себастиан Терлунен, един от разработчиците на платформата Fracht Pilot, спечелила конкурса за стартиращи бизнеси на „Зелена седмица 2020“

По време на Зелената седмица се проведе и третото поредно издание на специализираният конкурс за стартиращи бизнеси в областта на земеделието и храните. Деветчленно жури присъди първата награда на компания, внедрила вече в практиката специализираната платформа Fracht Pilot, позволяваща на земеделските производители напълно да автоматизират и дигитализират директните продажби. Това е специализиран облачно базиран софтуерен продукт с който се автоматизира и дигитализира целия процес на директни продажби- от поръчката на клиентите до доставката на продуктите и заплащането за доставените продукти“ казва д-р Себастиан. Терлунен, специалист по икономическа информатика , който е разработил софтуера с още двама свои колеги.

Платформата може да се използва не само в Германия, но и във всяка една страна по света, като земеделските производители заплащат минимален месечен абонамент според заявените от тях услуги за ползване..Любопитното е, че тази платформа е двустранна, тоест позволява както на фермерите да организират своите директни продажби, така и на клиентите да управляват своите доставки. „Например един клиент чрез нея може да се абонира всяка седмица да получава по осем литра прясно мляко от даден производител или да заяви, че има амбалаж за връщане“, уточнява разработчикът. Освен това фермерите могат да следят и на какво ниво са плащанията за различните поръчки, и да получават своевременната информация за минали или предстоящи плащания, да сторнират поръчки и да прави други операции.За всеки един от клиентите на платформата се създава отделна информационна система, като другите потребители нямат достъп до данните му. Преди да я пуснат в действие, разработчиците на платформата са я тествали в продължение на една година сред фермери, за да получат обратна връзка как точно да я модифицират и настроят според потребностите им. За това, колко лесно е използването и, Себастиан дава следния пример. „Най-възрастният ни потребител, който се оправя без проблем с платформата при организацията ма своите директни продажби е на 75 години“.

Дигиталното село

Новите технологии на изложението бяха демонстрирани и в една друга насока- чрез платформата „Dorfapp“. „Това е само едно от нашите приложения, върху което сме работили с екип от 40 разработчици, като тук представяме това своеобразно дигитално село. Приложението е насочено конкретно към жителите в селските райони, и дава достъп през смартфона на всеки един от жителите до информация за местното спортно дружество, кметството, пожарните служби и работното време на магазините в селото“, казва един от разработчиците. Интересното е, че приложението се разработва за всеки един регион, като към момента работи за регионите около градовете Гисен и Майнц. Хората могат по думите му да го ползват както анонимно, така и чрез създаването на личен профил, като до момента от услугите му са се възползвали близо 120 хил. души в градовете и близо 6 000 жители в селата. „Използваме стандарти валидни за цялата страна, но идеята на приложението е да може всеки човек да се индентифицира с мястото където живее“, допълва специалистът.

В Германия вече работи специално приложение, превръщащо селата в дигитални

В заключение можем да кажем, че не само в земеделието, но и в хранителната индустрия протичат толкова интензивни процеси на промяна, че никой не може да предвиди до какво би довел утрешният ден. Единственото, което може да се предвиди, е че ресурсите ще намаляват все повече, докато броят на потребителите ще расте главоломно. От последните обаче ще зависи, дали тези изчерпващи се ресурси ще се използват в бъдеще по-рационално и устойчиво, така че хем да стигат за всички, хем да се щади климата и околната среда, хем да се радваме на висококачествена храна.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар