В Европа вече обръщат повече внимание на иновациите отколкото на субсидиите

Няма значение дали става въпрос за малки или големи, индустриални или локални производители на храни и земеделска продукция, подтикнати всички от може би необратимите изменения в климата за да минимизират негативните последици, ще трябва да се обърнат към технологиите. Макар и силно субсидирано, европейското земеделие вече се обръща към данните за да се оптимизират процесите на полето и във фермата. Този процес тече много бавно , а и поставя земеделските производители пред решаването на трудни дилеми и отговарянето на сложни въпроси. Дилеми и въпроси, на които фермерите с по-новаторско мислене вече се опитват да решават и да намират отговорите.

Сред дилемите пред дигиталната трансформация в земеделието е тази, дали тя е само за големите или и за малките, и ако малките са част от нея, как може да се повиши осведомеността и цифровите умения на дребните стопани?

Някои вече го правят успешно, търсейки възможност за коопериране с наука и бизнес, без да чакат диригентската палка на държавата, дори и без нейната финансова подкрепа. Безспорно е, че има проблеми и нерешени въпроси най-вече около това, кой ще съхранява и управлява данните събирани от различните сензори. От друга страна фермерите са изправени и пред предизвикателства, защото се касае не само до събирането на тези данни, но и до правилното им управление, анализиране и подбиране. Още сега някои си задават въпроси като: Как да се подберат истински важните и значими данни? Какво прави земеделието с базите от данни и какво правят те със земеделието? и Как ще се разпознават и интерпретират данните? Оказва се че в Холандия са забелязали и интересна тенденция, за това младите фермери да могат по-бързо да боравят с обработката на данните, докато поради липсата на знания, анализът им да се оказва ахилесовата пета. При възрастните фермери пък е точно обратното, базирайки се на огромните си познания, за тях анализът на цифровите данни е безпроблемен, но пък им куца обработката, понеже не са на ти с технологиите.

В малко френско селце фермери и IT специалисти са направили coworking place за да си помагат взаимно. Не е за вярване, че понякога решението е толкова просто. В Холандия пък фермери обучават фермери на дигитални компетенции. На други места помагат за целта браншовите организации или се създават специализирани групи в различните интернет инструменти за комуникация, в които се обменят дигитални умения. Докато у нас се говори за визии, анализира се това и онова и се чертае едно абстракно бъдеще и за земеделието, и за дигитализацията, а браншовите организации си гледат всяка в чуждата паница , за да не се мине някой да вземе по-малко субсидии. Картината изглежда обърната- у нас земеделието в общия случай гледа предимно към субсидиите, докато в Европа вече е обърнало поглед към технологиите. Разбира се има и изключения, но въпроси и дилеми като по-горните все още занимават малцина фермери у нас.

Мартин Иванов