Борис Брестнички: Дигитализацията ни помага да произвеждаме по-бързо и по-сигурно нови сортове домати

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Българският агрохъб е основното място, където обменяме нашите дигитални умения с други земеделски производители

Борис Брестнички

Господин Брестнички ,кажете накратко с какво се занимавате, какви са впечатленията ви от конференцията „Нови дигитални умения“, и какви иновации представихте от България?

Аз съм фермер и работя в компания „Геосемселект“ за селекция и производство на хибридни сортове домати. Имаме всякакви зеленчуци, но нашата експертиза е насочена към доматите. Дойдох на тази конференция в Аранхуес за да разкажа за усилията ни в процеса на дигитализация на семепроизводството и хидропонното отглеждане на културите, които правим в нашата фирма. Това е важно за нас, защото новите технологии ни позволяват да имаме по голяма придвидимост по отношение на селекцията и да можем по-бързо да създаваме нови качествени сортове зеленчуци.

Отделно хидропонното отглеждане ни дава възможност да произвеждаме по по-безопасен начин, без използване на препарати, като разчитаме основно на изградената инфраструктура и превенцията от болести. За нас подобни събития са много полезни, защото ни помагат да намерим хора със сходни на нашите проблеми.

Испания поне предлага доста голямо разнообразие по отношение на доматопроизводството.

Да, тук практиките са по-различни отколкото у нас. Зелените домати не са нашата специалност, но пробвах някои храни със зелени домати и определено ми харесаха.

Колко сортове домати сте разработили до момента?

Имаме на пазара вече 18 сорта домати, но предлагаме и други зеленчуци, дълги оранжерийни краставици, корнишони, хибридни сортове пъпеши. Произвеждаме и търгуваме и със зеленчуци, но най-много се гордеем с нашите хибридни домати.

Успяхте ли вече да намерите хора, които да споделят вашата философия в създаването на сортове и в отглеждането на зеленчуци?

Да, въпреки че тук нормално има хора с различни проблеми в земеделието, но е окуражаващо да видиш колко много неща се вършат в Европа, неща които сме откривали сами, но всъщност те са открити.

Тоест разбрали сте, че образно казано „топлата вода е отдавна открита?

Да, точно така. Ние отдавна се опитваме да научим този урок, че отдавна има открития, и вече се прилагат. Донякъде успяхме да го научим, защото много от нещата които използваме са научни разработки и проекти на европейски университети, и мисля че ще продължим по този начин, защото това ще ни освободи от създаването на самия продукт, и ще ни помогне да се съсредоточим в това, в което сме най-добри-създаването на сортове.

Една от темите на конференцията е свързана с това, как земеделските производители да разпространяват натрупаните от тях дигитални умения. Вие как го правите?

Едно такова място е българският агрохъб, с който за нас беше важно да установим контакт, защото това е мястото, където се срещат земеделските производители и иновациите. Това е едно и от местата, където ще продължим да споделяме опита си. Именно оттам ни съдействаха да се включим в тази конференция. Освен това работим с много фермери от страната, и за нас е важно да успеем да им доставим нашата експертиза и цялата информация, която сме натрупали, за да могат да произвеждат по оптимален начин и да имат бърза възвращаемост на инвестициите. Бих казал, че обмяната на нашите дигитални умения става на две нива, от една страна нашата работа със земеделските производители, а от друга участието ни в агрохъба.

В него от една страна участват фермерите, разработчиците на иновации и бизнеса, но къде е мястото на науката?

За нас мястото на науката е непосредствено до практиката, и в двете наши направления, които развиваме- производството на сортове и хидропониката използваме научни разработки. Едната от тях е свързана със събирането на данни, а другата с изчислението на хранителните разтвори използвани в хидропониката,така че знаем къде е мястото на науката и че в голяма степен тя е до фермерите, и черпим от това сътрудничество.

По време на форума се засегна и темата за управлението и анализа на данните. Холандски фермери споделиха за интересна зависимост в тези процеси, младите фермери да успяват да събират тези данни, а силата на по-възрастните да е в техния анализ. Спомена се че агрономите и хората които са практици имат проблем с управлението на данните. Забелязали ли сте подобно нещо и у нас?

Да, мисля че наблюденията ни са много сходни с нещата, които се обсъждат тук, и не е никак случайно, че младите фермери са силни точно в събирането на цифрови данни. Това е нещото което се отдава повече не само на младите, но и на по-възрастните фермери. За едните този процес е по-близък защото разбират повече от технологии, а за другите, защото вече са го правели аналогово, само че вече се налага да го правят по електронен път. Единствената разлика е, че електроннотосъбиране на данни е по-бързо, и че осъществявайки го дигитално, човек валидира част от данните. И ние имаме по-големи успехи със събирането на данните, защото това улеснява работата на агрономите, позволявайки им да се съсредоточат не толкова в самия процес на събиране, а в анализа на данните. Обработката и анализа на данни е като че ли по-сложния процес, защото не е толкова праволинеен, и може би хората не си дават сметка за различните фактори, които оказват влияние върху взимането на решения, и разчитат повече на натрупания опит. За нас това е по-голямото предизвикателство, и търсим някакво средно положение ползвайки опита на по-възрастните агрономи, но правейки го по-бързо в една по-динамична среда. Мисля че хората виждат смисъл в това, а предизвикателството не е толкова в мотивацията им, колкото в дефинирането на модела, който трябва да следват. Това виждаме ние като иновативна фирма. Не зная дали това важи за по-голяма част от фермерите, които не са в подобна позиция, но за нас това е най-важното. За мен е предизвикателство да разбера, дали натрупаният от нас опит в сферата на дигитализацията е представителен за всички земеделски производители, защото имаме ресурси да разработваме и отделяме време за иновативни проекти.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар