Зад фасадата на мечтите Мартин Иванов, 16.03.202021.06.2020 Rate this post Образът на младите хора на Западните Балкани не изглежда толкова идеалистичен, колкото може би ни се струва Млади, щастливи и с мечти за бъдещето. Такъв би трябвало да е образът на съвременната младеж.Едва ли хърватските младежи мислят по-различно от българските, но аз поисках да разбера, какво се крие зад него. Ето защо в един слънчев ден застанах с диктофон в ръка в центъра на Загреб и реших да надникна зад този образ. И зад него картината се оказа не толкова идеалистична. „Аз не съм от Хърватия а от Босна, и мисля че икономическата ситуация тук не е толкова добра“, казва с усмивка Един, млад хамбалист от Босна, дошъл на екскурзия до Загреб. „Мисля че парите тук не са достатъчни, и хората непрекъснато търсят възможности за припечелване на повече . Ситуацията е подобна не само в Босна, но и в Хърватия и Черна гора. Може би в страни като Австрия или Германия човек може да изкара повече пари и да си позволи един по-нормален живот за себе си или за семейството си“, допълва Един. Основният плюс от членството на страната в ЕС е, че хърватските младежи имат свободата да пътуват и работят където си искат Младите бягат от живота на село „Тук имаме много младежи, които са си отишли от селата, защото нямат нужните условия за живот. Не са им създадени елементарни условия, и те бягат. Има и такива, дето се връщат, но са прекалено малко“, казва Джурджа, която продава зеленчуци на централния пазар, докато тук обсъждат как да се направят селата в Европа по-привлекателни за живот за младите. Един от основните приоритети на Хърватия, която се явява понастоящем председател на Съвета на ЕС, е тъкмо работата с младите и създаване на по-добри условия за живот, работа и реализация за тях. Хората на село според Джурджа почти нищо не могат да работят. „Започнаха да се връщат, но положението е много тежко. „Ако получаваш между 700 и 800 евро на месец у нас е добре, но когато работиш и в края на месеца нямаш минимум 8 хил. куни, тогава не е добре“, казва Тийн, който работи в областта на маркетинга. Ето защо повечето хора избират да търсят щастието си в страни като Германия и Ирландия, въпреки че хърватското правителство се опитва да прави нещо за да се връщат хората у дома. „Аз съм градско момче, и нямам особен поглед върху живота на село, но имам познати, които живеят по-добре от мен. Това са обикновено фермери или хора, които са завършили някакъв колеж, иначе не е добре“, добавя той. Намира за добре, че страната му е в ЕС, защото така повече млади хора могат да избират дали да живеят тук в Хървати яили в страни като Германия и Ирландия. Животът на село за младите хървати никак не е лек и повечето търсят щастието в големите градове „За младите хора, които са специалисти е добре, че сме в ЕС и заради работа и заради това, че могат да пътуват, но ако съм коректен, в последните пет години близо 300 хил. души напуснаха страната“, казва и Иван. Според него положението в селските райони не е добро, въпреки че имат някои възможности за хората по селата да използват средства от европейски фондове на локално ниво. Сред страните с най-големи инвестиции в Хърватия са Китай, Германия, Австрия и Русия, като на заден план остават канадските и американски инвестиции. Иван също признава, че щом завърши иска да живее и работи в Германия. В Хърватия по думите му в последно време се наблюдава тенденцията хора, които са работили в страни като Германия, Великобритания и Ирландия да се връщат със свежи капитали и да стартират свои малки бизнес проекти. „Не зная, може би ще отида да работя някъде в чужбина“, казва и Ани , която е студентка по физиотерапия. И добавя за живота на село: „Мисля че там хората живеят много бедно и трудно. Въобще смятам, че Хърватия е едно много лошо място за живот. Има толкова много бумащина и стрес“, казва още тя. Идва от малко градче Иваничград, което се намира на около 30 километра от Загреб. Признава че 70% от нейните състуденти искат да отидат да работят в чужбина, защото образователната система произвежда повече физиотерапевти, отколкото са нужни на пазара на труда. Животът на младите на Западните Балкани не изглежда толкова идеалистичен „Можем да пътуваме само с лични карти и се чувстваме по-добре в ЕС“, казват Леа и Петра , които запалени от музиката са решили да учат испански, португалски и в добавка руски език. Двете признават, че имат желание също да работят в Испания може би следващата година. „Обичаме Испания и испанския език“, казват в хор и двете момичета. Нямат много наблюдения около живота на село, така че не могат да осветлят живота на младите там. Не се съгласяват и с Ана, че в Хърватия се живее чак толкова зле. Добре или зле, животът навсякъде ни изправя пред еднакви предизвикателства на оцеляване и осмисляне на съществуванието ни, без значение от това, дали живеем в България, Хърватия или която и да е друга страна. Важното е, че младите хора трябва да имат право да избират къде да живеят и да работят. Къде да търсят своето щастие. .. Мартин Иванов СходниМлад животновъд- мисия възможнаМасла от билки извличат от пловдивския стартъп “Екоидеал“За истинските пазители на полето... Репортажи Загребмладежиначин на животХърватия