Загреб-скритата перла на Хърватия Мартин Иванов, 19.03.202015.03.2020 Rate this post Ако сте посещавали загреб, няма как да сте пропуснали една от най-големите забележителности на хърватската столица катедралата „Възнесение Богородично и св. св. Стефан и Владислав. Пред този величествен образец на архитектурата и строителството срещам и Дамир Кобоевич , един от местните туристически гидове, който с охота се съгласява да ми разкаже повече за нея. „Аз съм Дамир и идвам от Босна. Роден съм в Сараево, но заради войната се преместих тук. По образование съм машинен инженер, но от десет години заради голямата икономическа криза работя като туристически гид“, представя се Дамир накратко. Преди да ми разкаже за катедралата обаче, предлага да разкаже повече за самия Загреб. Загреб -скритата перла на Хърватия Загреб-най-добрата дестинация за Коледа в света Хърватската столица е пример за това как един град засенчен от такива магнити за пътешествениците като Дубровник, може да намери своята ниша на туристическия небосклон. Местният гид Дамир Кобоевич „Повечето туристи предпочитат да посещават Загреб в седмиците преди Коледа, като в последните три години хърватската столица печели приза за най-добрата туристическа дестинация в света в този период на годината. За нас това е много важно, защото идвайки в Хърватия, хората обикновено посещават Дубровник, Сплит, Трогеник, може би Шибаник и Задар, и преди пет години, когато се активизирахме като туристическа дестинация в периода преди Коледа, си поставихме за цел да привличаме туристи най-малко за три дни, защото градът ни е пълен с много музеи“, продължава той. „Тук могат да се посетят музеите на Никола Тесла, на населението, а столицата ни е известна със своята гостоприемност“, продължава разказа си Дамир. Дори в центъра на града има специален музей посветен на хърватския национален отбор по футбол и постижението му на последното световно първенство, когато страната става вицешампионн. Катедралата пък два пъти е била посетена от папа Йоан Павел II. Високите кули на катедралата се виждат от всяка точка на града Още с пристигането си пък бях завладян от красивия пазар за цветя, още повече че бе осми март, а улиците на Стария град като Посечива и Влашка улица са осеяни с малки заведения, в които човек може да опита някои от най-добрите образци на местната кухня и хърватските вина. Споменавайки Влашка улица, Дамир допълва, че името и най-вероятно е свързано с заселници от Влашко в миналото. „През 16 -ти век градът , който е бил обсаждан от турците, но никога не е превземан, е бил снабден с много добра и здрава фортификационна система“, казва още екскурзоводът. Идвайки в Загреб човек няма как да не забележи и много добре организираният градски транспорт, нещо на което само може да завиждаме, защото тук трамваите пъплещи по плетениците от линии са повече от автомобилите. „Предимството ни е,че имаме билети за време, и човек може например да си купи билет за 30 минути само за 4 куни, което е много евтино“, казва Демир. Обменният курс между лева и куната е около 2,70 лева за 10 куни, което прави цена на билета от малко над един лев. За шест или седем куни пък човек може да си купи билет за един час, който позволява да се придвижи на по-големи разстояния. Освен на добър обществен транспорт жителите на Загреб се радват и на много добри таксиметрови услуги и тук без проблеми човек може да ползва платформи като Uber. Хърватската столица има и още едно предимство, това , че тук почти навсякъде човек има свободен достъп до интернет, а в дори в идеалния център може да се намерят чудесни места за нощувка за около 10 евро на легло, за почитателите на хостелите като чистият и спретнат Hostel Bureau. Прекрасен пазар за цветя навръх Осми март Освен че предлага много забележителности, Загреб може да послужи и като отправен пункт за всички желаещи да посетят Сараево или атрактивния Мостар на река Неретва,. На това място в разговора си припомнихме и за Дрина, и великолепния роман на Иво Андрич. „Ситуацията в Босна сега е добре, но нещата бавно се променят“, допълва Дамир. Някои босненци идват в градове като Загреб, Белград или Любляна в търсене на по-добър живот и работа както и на образование, но и тук са видими следите от корупцията. Засягаме и живота на младежите в селските райони, макар и доста повърхностно, все пак посещението ми в Загреб бе свързано именно с едно подобно събитие. „Повечето младежи тук избират живота в големия град и заради по-доброто образование, и заради работата, защото на село почти не могат да намерят добра работа. Ето защо имаме нужда от европейски проекти в подкрепа на безработните младежи“, смята Дамир, припомняйки си, че в родното село на баща му сега почти не са останали млади хора. Мнозина избират емигрантския живот, но той за сега остава в Загреб да се грижи за семейството си. „Обичам работата като екскурзовод, защото тя ми дава възможност да създавам нови контакти с хора от цял свят“, признава той. В голямата си част или 86% от населението на Хърватия са католици, и в Загреб се помнят посещенията на папа Йоан Павел II, дошъл последно през 1994 година във връзка с отбелязването на 900 годишнината от основаването на града. Другите 14% от населението на страната са православни.Трябва да уточним, че макар да има данни за поселение от античността, за пръв път с днешното си име Загреб е споменат през 1094 година Интересното е, че името на катедралата или поне част от него е свързано с двама унгарски крале Стефан (1001-1038) и Владислав (1040-1095) , обявени за светци , тъй като през 11-ти век, когато е започнал строежът на катедралата по днешните хърватски земи са доминирали унгарците. „Двамата владетели са изобразени на входа на катедралата, съответно Свети Стефан отляво и Свети Владислав отдясно“, пояснява екскурзоводът. До изображението на Исус Христос пък мога да се видят гръцките букви „алфа и „омега“, което никак не е случайно, защото те символизират началото и края. Катедралата е била разрушена през 1242 година от татарите, и е възстановена от епископ Тимотей по-късно. Иконата на светите братя Кирил и Методи Вътре пък вляво от входа откриваме и икона с ликовете на светите братя Кирил и Методии, интересно изпълнение в което се смесват гръко-византийския и неоготически стил. Въобще разнообразието от стилове е видно и при строежа на самата катедрала, ако отпред се срещат елементи типични за неоготическия стил, то отзад формите напомнят за класическата готика със своята изчистеност. „Когато турците дошли през 16-ти век катедралата е била защитена от специална стена, кулите от която са запазени и до днес, която се отличава със своите типични за времето на Ренесанса форми“, казва Дамир. Глаголически символи на фасадата в катедралата Сериозни щети на катедралата нанесло земетресение със сила от 6,4 по Рихтер през 1880 година, вследствие на което централния кораб (неф) е сринат , а кулата е изключително силно повредена. „Тогава сме дали много малко жертви, но пък затова разрушенията в града са били огромни“, пояснява още Демир. Основният принос за възстановяване на катедралата е на германския архитект Херман Бурле. „Той е бил протестант, но влюбил се в местно хърватско момиче, оженил се за нея и дошъл тук. Така възстановил катедралата“, продължава той. Негова е заслугата за напълно променената предна част на катедралата, и така готическият и стил отстъпил на заден план за сметка на неоготическия. Вътре в храма могат да се видят и някои елементи на барока. Втората голяма реконструкция на храма започнала през 1991 година. За замяната на някои остарели елементи са поръчани нови, изработени в Италия. На подмяна подлежат и едни много интересни каменни „улуци“, в които се е събирала дъждовната вода, и е изтичала от двата крайа, оформени във формата на глави на горгони. Днес части от тях се заменят с нови. Таблица с латинските съответствия на глаголицата Интересен щрих към всичко написано до тук е и това, че в литургичния си живот хърватите използват латинизирана форма на глаголицата. „Нашите свещеници са успели да създадат латинска форма на създадената от солунските братя глаголица“, казва екскурзоводът, докато ми показва малка книжка с таблица, в която са отразени символите на глаголицата и латинските им съответствия. Глаголическо писмо откриваме и на вътрешната фасада на храма. Там с глаголически символи е изобразена годината 1941, когато са се навършили 1 000 години от приемането на католицизма от хърватите. Надписи на оригинална глаголица се пазят в Хърватската академия на науките. „Наличието на три малки ангелчета от дясната страна пред буквите оказва, че става дума за цифри изписани с помощта на букви“, разкрива Дамир. В църквата се намира и гробницата на първия хърватски кардинал Алойзии Степиац, дело на скулптура Иван Мещрович. Мартин Иванов СходниВладислав Николов: Ръководим се в работата си от…Албания- една американска мечтаПът без спомени няма Пътеписи Дамир КобоевичзабележителностиЗагребТуризъмХърватия