Германските животновъди изпитват все по-големи трудности с работната ръка

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

Екстремният ръст на преработвателната индустрия наложи непосилни за малките ферми правила

Текст под снимка: Фермери и експерти от неправителствени организации обсъдиха бъдещето пред земеделието

В рамките на последното изложение „Зелена седмица“ в германския Бундестаг се проведе интересна конференция организирана от фондация „Хайнрих Бюл“ на тема „Агроекология-едно друго земеделие е възможно“, по време на която експерти, фермери участници споделиха своите представи относно бъдещето на земеделието. В рамките на дискусията местен млекопроизводител от провинция Саарланд отглеждащ освен 100 млекодайни крави и 40 свине, сподели за проблемите, с които се сблъскват германските животновъди и предизвикателствата пред тях. „Ние сами преработваме месото и млякото си и разчитаме на добра мрежа за директни продажби, която е с 10 годишен опит. В тази мрежа всеки има своето място, едни предлагат плодове и зеленчуци, други като мен месни и млечни продукти“, казва фермерът.

Сътрудничеството с останалите му позволило достъп до различни фермерски пазари всяка седмица, като паралелно е реализирал продукцията и в стопанството си. Клането на място във фермата стартирал през 2003 година, което допринесло за увеличаване на доходите му, успявайки да регенерира до 50% от тях. Признава, че изпитва известни затруднения с преработката на млякото. „Имам известни критики по отношение не толкова на директните продажби, колкото към липсата на специализирани кадри, което се отнася и до биоземеделието и до конвенционалното земеделие. Става дума за строго специфични дейности като клане, транжиране и складиране на месото“, уточнява той.

Ако искам да например оградя стопанството си, аз имам нужда от помощници, каквито вече почти няма“, продължава млекопроизводителят, и дава пример с млади негови колеги, които заради липсата на работна ръка не могат да обработват навреме животинската тор.

Екстремното разрастване на преработвателната индустрия според него доведе като последица налагането на стандартни правила, които обаче са трудни за изпълнение от малките стопанства. „Нуждаем се от различни правила за малките преработватели, както от гледна точка на изискванията за безопасност на храните, така и от гледна точка на ветеринарните изисквания., иначе ние нямаме шансове за развитие“, казва още той.

Един добър модел на развитие според него е създаването на мобилни кланици и мандри, ако се позволи от властите в отделните региони на страната. Те могат да се използват от по-малките преработватели, които така да получават възможност по-бързо да реализират продукцията си. Ако трябва да дам пример с ветеринарно-медицинските правила, те са доста различни не само на ниво провинции, но и на ниво общини, и ако в моето стопанство важат едни правила, в съседното в другата община важат съвсем други“. Това се отразява върху жизнеспособността на стопанството според него. Освен по-голяма прозрачност в това отношение е необходимо да се дава възможност на малките стопанства сами да продават продукцията си.

В Германия съществува програма за подкрепа на земеделските производители при изграждането на мобилни кланници и мандри, но фермерите биват спъвани в тези им намерения тъкмо от прекалено диференцираните правила и ветеринарно-медицинските изисквания и безопасността на храните. Проблемът е, че преди да започна да инвестирам в подобна техника, трябва първо да получа съгласие от моя ветеринарен лекар. Иначе се получава обратният ефект, даден фермер инвестира в изграждането на мобилна кланица, и след това се оказва, че тя не може да работи, защото не са изпълнени точно определени предписания“, продължава фермерът. В провинция Саарланд например е доста тежка процедурата по разрешаване откриването на мобилни кланници, дори има примери за затваряне на вече изградени такива, с финансова подкрепа от местните власти, които обаче фермерите са принудени да затворят заради пропуски в мерките за сигурност. Що се отнася до мобилните мандри, те са приложими, когато се касае до преработката на малки количества суровина, и даването на възможност за по-бърза реализация на произведените сирена, Преработката на мляко обаче що се отнася до мерките за безопасност на храните е доста по-трудно, защото качеството на произведеното мляко е различно в отделните стопанства.

Дигитализацията носи и позитиви и негативи

Той разглежда дигитализацията в стопанствата от де страни-позитивна и негативна. Например по отношение обработката на почвите дигитализацията носи известни позитиви особено що се отнася до прилагане на нехимически практики за справяне с плевелите. Негативите са свързани по-скоро по отношение наблюдението и контрола на животните в стопанството, защото това е свързано с контрола и управлението на данните.

Общество и политици са с дълг към фермерите

Без значение дали става дума за пекари, колячи или транжори на месо, това са важни професии, които имат своя принос към качеството на работата във фермите, и те се нуждаят от преоценка на имиджа им, защото скоро няма да има кой да ги упражнява, счита млекопроизводителят. Ето защо обществото и политиците са в дълг към фермерите и трябва да положат повече усилия да направят тези професии по-атрактивни и високоплатени за младите хора.. „Ако например утре моят коляч ми каже „Довиждане, отивам на почивка в Полша“, аз не мога да намеря с кой да го заменя“, казва ттой. Търсенето на подобни специалисти е голямо, но липсва предлагане на качествени кадри. В провинции като Бранденбург например от три години насам се наблюдава стремеж за промяна и предлагане на възможности за обучение и практики на желаещи да упражняват подобни професии. „Имаме голямо търсене на млади и интелигентни практиканти, които да разполагат с нужните знания и умения в отсъствие на фермерите“, допълва млекопроизводителят в заключение.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар