Аларма за работници в европейските градини

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email 0 Filament.io 0 Flares ×

Как кризата с корона вируса удари испанското земеделие

Пандемията от коронавируса парализира не само икономиките на европейските страни, но удари сериозно и европейското земеделие. Фермерите в редица държави алармират за осезаем недостиг от сезонна работа ръка. В свой репортаж авторитетното германско издание „Ди Цайт“ разказва за положението на испанските фермери. Страната е сред най-засегнатите от пандемията.

Заради шума от двигателя на трактора си, испанският фермер Хосе Висенте е принуден да се обърне на другата страна. Събота преди обед е, а фермерът от живописното андалусийско градче Ориела се отправя към своята плантация с лимони. В същото време обяснява на своите 15 работници по телефона, че днес трябва да започне брането на лимоните от сорт „Верна“ (Verna). Все пак освен него никой не се вижда, и неговите 130 хектара изглеждат безлюдни. Служителите от Guardia Civil от рано сутринта не допускат никого изпращайки всички по домовете им с оскъдното обяснение:“Днес няма да се работи“ . Разширяващата се в Испания криза с коронавируса най-накрая застигна и местните фермери. Който иска да работи , трябва да спазва строги правила. Как обаче се проверяват отделните случаи? . „Всеки полицай прилага разпоредбите според собствените си разбирания“, казва Висенте. „Ако подобни ситуации се повтарят, значи имаме проблем“,допълва той. Фермерът снабдява със своите биоплодове някои от германските търговски вериги. Търсенето им в последните дни видимо се е увеличило. Ако обаче Висенте не успее да осигури работници за прибиране на реколтата, регалите в магазините ще останат празни.

Южна Испания се счита като най-голямата градина за плодове и зеленчуци в Европа. Почти цялата реколта от цитрусови плодове и ягоди, и голяма част от доматите, чушките и краставиците, които се доставят през германските търговски вериги, идват от регионите на Аликанте и Уелва. През миналата година Испания е изнесла 13,5 млн. тона плодове и зеленчуци предимно за Германия. За прибирането им са използвани основно сезонни работници, чиито надници са на минимума от законово разрешените. Това е бранш, в който всичко се случва с викане, в който всичко е неофициално регламентирано, а натискът от цените е огромен. Във времена на кризи това определено е проблем. Това се вижда например в транспорта.

Повечето помощници за прибиране на реколтата нямат шофьорски книжки или собствени автомобили. Автобусният транспорт в селските райони е нередовен, и често отдалечен на километри от полетата и оранжериите. За да дойдат на работа повечето от тях ползват споделен транспорт. Понякога земеделските производители сами ги събират с организиран от тях транспорт. Откакто обаче Испания е в състояние на криза заради куронавируса, не е разрешено в един автомобил да пътува по повече от един човек. За нарушителите на забраната са предвидени глоби между 300 и 1000 евро. Изключения се правят единствено за хора с ограничени възможности на придвижване, както и за членове на семейството или при наличие на достатъчно сериозно основание за това. За наличие на подобно основание, често преценката е на самите полицаи.

Основавайки се на опита си със полицейските забрани, Хосе решил да освободи своите работници за няколко дни. Тъй като голяма част от поръчаната продукция вече е опакована, той може да си позволи подобно нещо поне веднъж. Аграрната организация Coexphal e сдружение от 83 производители на плодове и зеленчуци в Алмерия. „Предписанията са най-сериозният проблем, казва шефът на сдружението Луис Мигел фернандес. Той отговаря на запитванията на членовете по електронната поща без да се страхува от определения като:“ Обезпокоени сме от липсата на достатъчно време“, пише той. „Ситуацията се утежнява с всеки изминал час и ден“. Слуховете за тотална забрана на излизанията и историите за полицейския контрол нарушават спокойствието на хората. Мнозина използват това, за да не се появяват на работните места. За да не се поставя под опасност реколтата, властите трябва да разрешат превоза на минимално позволения брой пътници, разбира се при „спазване на съответните предписания и мерки за сигурност“.

Емилио Терон от земеделската секция на профсъюзната организация UGT е скиптично настроен към подобни предписания:“Всички се страхуват, и предприемачите и работниците. Ето защо трябва да спазваме разумните мерки, които няма да поставят никого в опасност“. Дори сега хигиеничните предписания не се спазват правилно. Повече смисъл например би имало не да се правят изключения за часните автомобили, а да се увеличи броя на автобусите като се пуснат допълнителни коли. Това все пак също струва пари, а ценовият натиск върху бранша е сериозен. Вече повече от десетилетие Терон представлява интересите на испанските селскостопански работници. Обикновено пътува със своята кола, срещайки се с членовете на синдикалната организация в селските кръчми и инспектирайки халета за опаковка на продукцията и оранжерии. Днес по цял ден си стои в родното си село Виламанрике де ла Кондеса (Villamanrique de la Condesa,) до 21 часа вечерта в местната профсъюзна кръчма, а единствената му връзка със останалия свят е неговия смартфон.

Кризата с коронавируса изпразни европейските градини Снимка: Piabay

Почти ежедневно получава текстови съобщения от сезонни работници, които се оплакват от липсата на маски или изпращат снимки от халетата за опаковане на продукцията , на които се виждат работници един до друг да се навеждат над лентите с краставици и домати.

Картината е подобна и в другите профсъюзни организации. Хосе Антонио Регаладо от организацията SAT разказва за една работничка от провинция Алмонте, която вече почти две седмици е под лекарско наблюдение с кашлица и висока температура. Въпреки това ежедневно опакова малини и ягоди за експорт. Нейният шеф посреща жалбите и с думите:“Това е едно нормално заболяване“. Вместо да спазват предписаните минимални разстояния, повечето компании просто поставят картонени стени между работниците. Така правят възможно работата да тече също толкова интензивно, колкото и преди кризата. При подобни случаи понякога синдикатите алармират полицейските власти, но щом те се изтеглят, всичко се връща по старому.

Сега не е точното време за максимализъм

Дефакто най-засегнати от извънредното положение са производителите на ягоди. Ежегодно за да се включат в кампанията по прибиране на ягодите от Мароко идват най-малко 15 хил. сезонни работници. Затворените заради пандемията граници на Иберийския полуостров обаче са довели до дефицит на работна ръка за прибиране на ягодите. На повечето места в провинция Уелва собствениците на плантациите са отчаяни, но и другите са засегнати от кризата с коронавируса- келнерите и камериерките са загубили работата си заради затварянето на хотелите и блокирането на гастроиндустрията.

Испания е един от най-големите износители на плодове и зеленчуци в Европа Снимка: Pixabay

Емилио Терон смята дискусиите за това, кой е по-засегнат от кризата за безсмислени. Според него вместо да се чуди как да се справи с дефицита на персонал като кара хората да работят на минимална дистанция, браншът трябва да спазва предписанията за хигиена, въпреки силно нарасналото търсене на плодове богати на витамин C и валящите поръчки. „Сега не е време за максимализъм“, смята Терон. За разлика от Италия, Испания се забави в изключването на икономиката на страната, а нарастващата крива на заразените изостря все повече положението. Ако само в едно хале за пакетиране на ягоди или ферма за производство на малини избухне епидемия, това означава затваряне на всички стопанства. „Не мисля че правителството счита ягодите за толкова жизненоважни хранителни продукти“, казва Емилио Терон. „По-добре е сега да сме благоразумни и да намалим производството, отколкото да изгубим цялата реколта“, заключава той.

Превод: Мартин Иванов

по материали на Zeit Online

Снимка: Pixabay

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар