Демокрация на мускули по време на криза

Ако трезво мислещ човек попадне в родината ни, сигурно би му се сторило, че изглеждаме като риби в аквариум.. Водно царство, управлявано от мускулест октопод, който не позволява своеволия на дребните риби. Това е видно особено сега във времената на коронакризата, в които светът преосмисля цялото си съществувание, пренаписвайки правилата на глобализацията, сведена на нивото на четирите стени в родна панелка, глобализация движена виртуално в аналогово пространство .

Никой все още не може да каже, какво ще е времето след кризата с корона вируса. Тепърва ще разберем това. Кризата обаче изостря сетивността на хората. Едва ли само аз имам усещането , че тук сме като в демокрация на мускули по време на криза. В повечето страни търсят и се ценят експертизите на широк кръг специалисти. Разбира се започвайки от медици и имунолози, преминавайки през психолози и завършвайки с икономисти и визионери, които да ни обяснят произтичащите вследствие на пандемията с covid 19 промени, всеки от своята гледна точка, познания и разбирания.

Тук се кара на мускули, в преносния и съвсем пряк смисъл, показвани от премиера Борисов в ролята на Супермена в джипката осветляващ магистрални строежи по време на криза, докато обикновеният човек е наврян като сардина, и принуден да спазва всякакви ограничения. Той разбира от всичко- от футбол, до раздаване на бюджети, и от българистика до психология. Свежда каквото му хрумне до низшестоящите. Понякога по две, по три или повече идеи на ден, отразявани с вещина от различни „придворни мисирки“, които се вълнуват повече от благосъстоянието му, отколкото от това на хората вече без работа.

Тази демокрация на мускули по време на криза не ражда нищо друго освен тикви, и то без субсидии. А тиквите нямат нужния капацитет да раждат рационални идеи за условията на живота, който ни предстои във времената след кризата. Повечето антикризисни мерки или са силно популистки, като да се купува българското или да се подкрепи туризма в летния сезон,или са в полза на олигархичния бизнес, който държавата се опитва да дотира в съотношение 60 на 40. Къде да го търсиш българското, като в магазините нашите плодове и зеленчуци отдавна са кът, заменени от лъскави западни аналози. Или да подкрепяш туристическия бранш, част от който с неясен произход и собственост на бивши мутри и деца на номенклатурни фигури от миналото. Да подкрепяш дребния бизнес. Да, но позовавайки се на силата, демокрацията на мускулите ограничи използването на платформи за отдаване на жилища под наем, чрез които хората си докарваха минимални доходи в предишни сезони, привличайки единични туристи. Така наречената споделена икономика, приемана почти навсякъде като алтернатива на големите монополи и възможност за малък бизнес, е чужда за демократите с мускулите.

Експертите доколкото ги има или следват мъдро човека с мускулите, или биват обявени за „еретици“, ако предложат сценарии например за масово тестване, които не са по вкуса му. Биват игнорирани от придворните „мисирки“ и получават трибуна единствено при неортодоксални журналисти, които не се страхуват да търсят различното експертно мнение.

Това са резултатите от реалната демокрация на мускулите, които се съмнявам да ни изведат от кризата, а ще продължим да се люшкаме между падове и пикове, зашеметявани от време на време от мускулестите пипала на октопода…

Мартин Иванов