Светлана Алексиевич: По-добре е да намерим как да кажем истината за победите, отколкото да правим тези отегчителни паради

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

В интервю за радио „Эхо Москвы“ Нобеловата лауреатка по литература за 2015 година говори за Чернобил, коронавируса, парадите и победите. Публикуваме фрагменти от него.

Светлана Алексиевич, сн: Уикипедия

Светлана, да поговорим за парадите, без значение дали те ще се състоят или не.в тези условия на коронавируса. Дали тази форма на историческа памет за войната е нужна вече на хората. Как трябва да си спомняме днес за войната?

Мисля си че тази форма разбира се е остаряла. Това са едни огромни дупки, които се образуваха в живота ни с всички тези митологии и този вечен опит който стои: Дайте ни ни национална идея с нови яйца! Във всичко това се крие желанието да се изпълни нещо, от една страна да се изпълни този цирк с църквата, от друга няма нищо вече в историята.. В нея разбира се е само победата, за която ние нищо не знаем, и днес е много опасно да се отива където и да е. Каквото и да се научи за нея. Даже си мисля че днес би ми било трудно да напиша книгите си, защото в хората отново го има страхът да говорят истината, истината за това на каква висока цена е била извоювана победата, и колко страшно е нейното лице. За това днес не трябва да се говори. Мисля, че всяко време има нужда от своята естетика, свой смисъл и идеи, и даже идеята за победата, за която разбира се най-добрата памет би била ако можем да научим цялата истина за нея. И да се намери точната форма, по която тя да се каже, вместо безкрайно да вървят тези военни паради с военни машини. Всичко това прилича на някакво старо шоу.

Аз съм в Петербург но в Москва е на Мода децата да се обличат във военни униформи, специално шити за тях. Тук например се появяват съвременни полеви кухни, които да напомнят за времената на блокадата, хранейки хората както е било във времената на войната.

Знаете ли, това не е смешно, а трагично и особено в тези времена на коронавируса, когато ние виждаме как този вирус е поставил целия свят на колене. Ние се оказахме в една съвършенно нова реалност, а в това време включваш телевизор и виждаш някакви бомбардировачи , които ги няма в Америка, или нов танк, който също го няма там, но го има в Русия. И това са вече детски играчки, които децата не разбират. Никой не ги разбира, както беше по време и на аварията в Чернобил, когато случилото се е имало съвсем друг смисъл. Спомням си тогава идваха военни с униформи, и искаха да ги заведем да им покажем тази сияеща дупка. Казваха им че това е невъзможно, защото оттам се излъчва радиоактивни лъчи,но те не искаха да повярват на това, защото са свикнали да вярват на танковете и самолетите. И те не можеха да повярват на този нов свят, в който те убиваше тревата, земята, в който не можеше да се стои, или да се ядат краставици или да се берат ябълки. Това не го разбираха. Гонеха кравите в реките, но те се връщаха и не искаха да пият от заразената вода.

Защо се случва това светлана. Винаги ни казват, и може би справедливо, че имаме достатъчно образовано население. Дали ние сме такива, че нищо не разбираме? Защо просвещението и знанието не променят нищо от възпрятията на хората за събитията?

Мисля че си имаме работа с митологията. Тя действа много по-глупаво от самата идея като работи на ниво подсъзнание. И в разрушаването на тези бастиони се крие най-сложната задача. Например в този сериал за Чернобил беше взет един много показателен момент от книгата ми, когато гори станцията, а хората стоят на моста и гледат това красиво зрелище, тъй като това не е бил някакъв черен дим, а един вид тайнствено лъчение. На никой даже не му е минавало през главата, за какво става дума. Там е имало учители по физика, държащи деца на ръце да гледат и запомнят тази „красота“.

Наистина ли е било така?

Да, това е чистата истина,и за нея са ми разказвали много хора, такива които са били там или чиито семейства са станали свидетели на случката. И те не можели да разбера това. Мисля че не може да се разбере това, което не е осмислено от масовото съзнание, или не е осмислено от трагичния опит на човека. Разбирате ли. Това е като всяка една нова реалност, например вирусите. Какво можем да кажем за тях? Тази конспирология, която шества за тях из Фейсбук е някакъв кошмар. Това е нещо, за което говорят умни хора, нещо което е страшно да се слуша. Виждаш например доктор на науките. А какво говори той, изглежда просто страшно. Подобно беше и по времето на Чернобил. Ако бяхме осмислили това, и бяхме говорили за него и разбрали що за нова диагноза е това, а днес с вируса ни показва, че това е една нова диагноза. Ето Чернобил, вируса. Мисля, че след вируса ще настъпи такава всеобща парализа, че сериозно трябва да се замислим, че се намираме в едно ново време, не в това в което са преминавали паради, в това на Сталин и Ленин.

Тоест може ли да се каже, че този период на пандемията ще промени човечеството?

Има идея, че промяната е всеобща и така се говори, и даже гледах един филм за испанката (грипната епидемия бел.ред.) от 1918 година, която е взела 50 млн. жертви. Знаете ли, това не произвежда толкова мощно впечатление, колкото ситуацията днес. Първо защото човешкият живот е доста скъп на всеки, второ , защото имаме способи да се защитим от този вирус. И никой не иска да умира толкова бързо. И всеки се замисля, че в един момент всичко прекрасно може да свърши.

А вие имате ли познати беларуски лекари от тези среди, с които да общувате?

Да, имам познати лекари, но искам да кажа, че днес те са като камикадзета, без никаква защита. Това е престъпление. Защо хората са решили, че на нас не ние необходима подобна защита, защо трябва да се прави тази икономия. Всичко това е едно безумие с липсата на добро ниво на подготовка на лекарите, и се оказва, че днес много хора умират не поради липсата на тези апарати за обдишване, а поради това, че лекарите ни не са готови за това. Няма ги знанията в тази сфера на епидемиологията. Хората смятат че това вече ни е отминало, и този проблем вече го няма….

Превод със съкращения:

Мартин Иванов

Цялото интервю: тук

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар