Германия се нуждае от дигитални лидери за да навакса изоставането си в цифровата трансформация

Акциите на Tesla по стойност надминават тези на германските автомобилни концерни взети заедно

Кризата с коронавируса в последните месеци не остави никакви шансове пред света, освен с бързи крачки да се придвижи към още по-голяма дигитализация. В области като образование, където доскоро дигиталните технологии се свързваха основно и само с часовете по информатика,днес те се превръщат в основния двигател. Това е само един от примерите, които могат да се посочат  за да се подкрепи нарасналата роля на цифровите технологии. Те обаче не се развиват с еднаква степен в Европа и Америка, които сякаш вървят на различни дигитални скорости.

Германия, иначе наричана локомотивът на Европа, се оказва, че съвсем не е напред с материала, когато става дума за дигитализация. Защо е така? Отговори на този въпрос търси професор Клеменс Скибицки, съветник по дигитална политика към германското министерство на икономиката и дигитален посланик в провинция Северен Рейн Вестфалия в авторския подкаст „Осмият ден“, воден от бившият журналист на „Шпигел“ Габор Щайнгарт. Той е дипломиран икономист и специалист по маркетинг, днес управлява своя компания, наречена „Провски“.

„Аз съм преди всичко икономически историк и професор по маркетингови изследвания, като в последните години съм подпомагал различни компании в пътя им към дигитална трансформация“, представя се накратко професор Скибитски. Темата му тази вечер е как да се подпомогне стартът на Германия в дигиталната ера. Това е основният въпрос, който според него трябва да се зададе, когато става дума за преход между века на индустриализацията и ерата на дигитализацията. „За 15-те години в които се занимавам с тази тема съм видял много изпуснати шансове да се осъществи подобен преход.

Дигиталната трансформация се нуждае и от ментална такава…

Дигиталната трансформация има нужда също и от ментална трансформация“, смята експертът. И като историк на икономиката дава един прост съвет как да се разбират новите разработки.

„Ако някой от бъдещето има възможност да погледне към нашата епоха, ще се убеди, че прокарването на всяко едно ново нещо е свързано с дейности, извършвани от хората и по-рано, но благодарение на нововъведенията те започват да се извършват по-бързо, или да струват по-евтино.“ Налагането на нововъведения винаги води до там, че има губещи и печеливши.

„Дали преди стотина години хората са били пазарно радикални зверове, ако не са съумявали да опазят колелата на файтоните от колите, или ако за тогавашните филми поради липса на глас е използвана музика? Отговорът, лишен от всякаква емоция е-Не!. Ние днес също не сме с ледени сърца, или поне не автоматично, защото използвайки например Google Maps на нашия смартфон, откриваме поне едно предимство, но в миналото всички създатели на градски планове е трябвало да печелят пари от работата си,“ И макар това да изглежда безпощадно, всичко си има своята икономическа логика, и се основава на решенията на хората.“

Когато по думите му в Германия се говори за дигитализация, темата се концентрира много бързо само върху ситуацията с инфраструктурата, но не и например за изграждане на оптичните връзки или или мобилните станции, което не съответства на претенциите на четвъртата по значимост световна икономика. Не по-различно е положението и по отношение развитието на стартъп компании, където Германия изостава значително от страни като САЩ и Китай. „Икономиката ни изградена от средни по размера си компании, основаващи се на добре изградена структура и вериги за доставки може би съответства на сегашната икономическа логика, но не и на тази на дигиталната ера“, смята професор Скибитски, защото например американски дигитални платформи постигат максимално добро обслужване на клиентите.

Защо мястото на Германия в процеса на дигитална трансформация е толкова незавидно?

Според професор Скибитски най-честият отговор на този въпрос се крие в силно структурираната германска икономика. Друг проблем е, че до момента федералната република разполага с твърде малко дигитални лидери, от което губят по думите му голяма част от компаниите.

„Политиците, които искат да печелят избори, са обградени отвсякъде от старомодно мислещи лобистки кръгове, които мислят как да запазят повече работни места, за да защитят страната.“

Пречка пред реформи насочени към дигиталната трансформация е и наличието на голям процент застаряващо население в пенсионна възраст.

„Веднъж докато пиехме бира, един министър ми каза:“Провски, имате право, и всичко което казвате е така, но ако аз говоря 15 секунди по телевизията за пенсиите, ще спечеля повече избиратели, отколкото ако говоря в продължение на часове за дигиталните стартъпи“. За съжаление, признава експертът, политикът е имал право.

Политици и мениджъри неглижират проблемите, докато не се сблъскат в айсберга

Друг от проблемите е свързан с любовта на германците към лукса, и това, че „страната ни вече толкова дълго продължава да се развива добре“. „Дълго време и политици иводещи мениджъри виждат проблемите, но отказват да ги критикуват, докато не се блъснем в айсберга. И ето че днес имаме кризата с коронавируса, която може би е един полезен шок, но трябваше да се стигне до дъното, за да се разбере нуждата от промяна.“

Така например през 2018 година по своята борсова стойност трите американски концерна „Ейпъл“, „Майкрософт“ и „Алфабет“ (компанията майка на Google) надвишават всички 30 компании, обединени в борсовия индекс DAX, а малко преди началото на кризата с коронавируса дори само стойността на „Ейпъл“ надвишиха тези на споменатите 30 компании. Инвеститорите виждат все по-малко бъдеще и в автоиндустрията, единствената гордост на германската икономика, защото в началото на тази година акциите на „Тесла“ надминаха тези на VW, а в края на април и тези на BMW, VW и „Даймлер“ взети заедно. И кризата с коронавируса направи вече реформите за които се говори отдавна-наложителни.

„В историята често се случва,  колективния опит да се превръща в двигателя за тези които не се страхуват или са любопитми. В Германия подобни случаи в миналото са били периодът след Наполеоновите войни в началото на 19-ти век, когато феодална Прусия престава да е конкурентноспособна, лишена и от милитаризма си. Прилагането идеите на Адам Смит, децентрализацията и реформите заедно с революционните идеи дошли от Франция и САЩ,превърнаха Германия от една бедна аграрна страна във втората по значимост нация на индустриалната епоха.“ Без криза и без реформи според експерта, това нямал как да стане.

Вторият колективен опит на германците е след войната, когато страната е губеща, както военно, така и социалноикономически. Изправя се от разрухата благодарение на реформите на Лудвиг Ерхард, макар, че т.нар „икономическо чудо“ е пропагандирано в химна не на Западна, а на Източна Германия. Икономическата мисъл от университетите в Кьолн и Фрайбург, събрана от визионер като Лудвих Ерхард, който с валутната реформа и освобождаването на цените тласнали икономиката на страната.

Кризата с Covid 19- пример за колективния опит на епохата ни

„Сега кризата с коронавируса е своеобразен пример за колективния опит на нашата епоха. Хората навред по света усещат, че всичко тече през дигитални канали. Мнозина остават встрани от тези процеси, ето защо не всичко може да стане дигитално, но не всичко трябва да остане и аналогово. Добре е ако всичко отново стане нормално, но сега в Европа виждаме до каква степен нашата икономика е зависима от американски компании чрез инструменти като Microsoft Team и Zoom. Заради своята структура германските компании понасят все повече загуби на финансовите пазари, докато акциите на американските технологични гиганти отиват до небесата. Хората все повече свикват да пазаруват от Amazon, да гледат Netflix или да общуват през „Фейсбук“ или WhatsApp”. “ Ето защо никой не може да игнорира подобен колективен опит, който може да е в основата на едно ново начало, начало във всички сфери от политиката през икономиката до отделния индивид.

„Политическата рамка така трябва да бъде построена, че да създава и развива дигитални шампиони, така че съответните компании да могат да сътворят трансформация на управленските си процеси“, смята експертът.

Според него трябва да се прави разлика и между сигурност и опазване на данните. Двете са различни неща. „Всяко кликане в мрежата, гледане на видео в YouTube или чат в Whats Up е свързано с данни […] С данните може да се злоупотреби. Това е нещо, което трябва да се предотврати, но данните могат да се използват за да се вземат по-бързи решения на пазарите или да се предложи нещо ново.“

Използвайки инструменти като Microsoft Tools обаче, германците представят своите данни на „лошите американци“. Ето защо според професор Скибитски политиците трябва да създадат онази законова рамка, която да позволи създаването на алтернативи, или да позволи на регулаторните органи да се превърнат в „ловци на данни“ в чужбина. За осъществяването на дигитална трансформация Германия има нужда от нови хора навсякъде, но не тези които сега са на линия, защото те подобно на нас са с едно старомодно мислене, а от такива, които не само пишат за дигитализация, ноя усещат и преживяват на високи позиции в политиката и икономиката. Такива хора в момента според него са единици, и цитира мнението на шеф на германски автомобилен концерн, заявил в интервю през 2019 година, че тримесечните загуби на „Тесла“ са повод за игнорирането на този стартъп, макар че без нито цент за класическа реклама, компанията получила само за седмица 325 хил. нови заявки. Ето защо трябва да се мисли за това, какви нови възможности предлага дигиталната ера, иначе всичко друго губи смисъл.

Ситуацията е подобна и в света на социалните мрежи. Днес всеки девет от десет германци използва „WhatsApp” въпреки скандала със злоупотребата на данни на милиони потребители на Facebook Messanger от 2014 година. И това според него е нормално, защото услугата е безплатна и предлага бърза и удобна комуникация. Днес никой не изпраща повече кратки съобщения, което лишава телекомуникационните компании от милиарди евро печалби….[…] Експертът не подминава и темата за фалшивите новини, като смята, че способността за тяхното филтриране е част от човешката същност, и проявата на толерантност се корени не в дигиталните канали, а в човешкия характер. Определя свързваното с пандемията понятие „социална дистанция“ като погрешно, защото става дума за физическа дистанция, докато социалната близост продължава да се развива чрез обмяната на снимки и видеа в дигиталния свявт.

„В заключение си пожелавам Германия, Европа, и всички ние като хора да допринесем за правилното ни навлизане в дигиталната ера, а този процес да ни правиоще по-любопитни към нововъведенията. Тази дигитална трансформация обаче трябва да се осъществява и на добра икономическа основа.“

Превод със съкращения: Мартин Иванов
Снимки: Pixabay/Unsplash