Господарят на снеговете

На близо 8 500 километра от столицата Москва на границата с Китай е домът на едно от най-големите хищни животни- Амурският тигър. Обитава заснежени гори с площ от около 150 хил. квадратни километра. Амурските тигри са най-големите в света- могат да достигнат тегло до 300 килограма и дължина до 3 метра. Те са единствените по рода си котки живеещи между снеговете и ледовете. Ловят елени и други чифтокопитни животни, като са почти невидими благодарение на своя камуфлаж. За да устои на екстремните условия, се нуждае от до 10 килограма месо на ден.

Най-важната плячка за господаря на снеговете е дивата свиня. През зимата те са в търсене на останали желъди покрай дъбовете в горите. Това е един от най-далечните региони на Русия. От началото на 90-те години на миналия век, правителството на страната предприема действия за опазване и възстановяване на популацията от Амурски тигри. И това дава резултат, защото към момента на свобода са около 560 диви котки.

Град Хабаровск, център на този отдалечен регион е вплел в герба си двете животни-символ на снеговете- мечката и Амурският тигър. Въпреки че ловът на тигри е под строга забрана и жестоки санкции, този вид тигри все още е силно застрашен. Един от изследователите на тези красиви котки е Александер Баталов, за който бъдещето на тигрите е неделимо свързано с екосистемата на Сибир. Той се е отдал страстно на опознаване на света на дивите котки и тяхното проследяване.

„Амурският тигър е най-големият и най красив сред всички видове тигри. Той ме впечатлява особено, и аз правя всичко възможно за да се запази този застрашен вид“, казва изследователят. Признава, че колкото повече се занимава с него, толкова по-голям респект усеща. Александър е и активен биолог на терен. Самият той управлява под аренда една гора, където работи като рейнджър. В нея освен мечки и елени, се срещат разбира се и тигри. Там те са открили своето естествено местообитание.

Мъжките ловуват на огромни по мащабите си територии

След дълги наблюдения, биологът е установил, че в гората живеят до 4 женски и между 4 и 6 мъжки тигъра. Ловните територии на един мъжкар достигат до около 1000 квадратни километра, през които преминава и маркира. Интересното при този вид е, че нито един тигър не наподобява на друг. Всеки носи своя индивидуална украска, подобно на пръстовите отпечатъци при хората.

Чрез скрити камери Александер се опитва да заснеме животните в гората и да определи броя и големината им. Дори на някои от тях им е дал имена. В снежната зима тигрите не се страхуват да излизат дори на горските пътища. Натъкне ли се на хора , или ако се почувства застрашена, дадена котка може да нападне.

Ловен лиценз излиза солено….

Ловен лиценз в тези места излиза по 800 евро годишно. Той дава възможност на Александер например да събира горски плодове и гъби, и да подсигурява месо за семейството си- до два-три елена и три-четири диви свине годишно. И разбира се всичко това трябва да е много строго документирано. Освен това трябва да издирва и записва следите, оставени от тигрите, които да изпраща на централните власти, специализирани в областта на екологията.

„Това например е следа от предната лапа на един тигър с ширина от 10 сантиметра. Те са най-големи, защото са основното му оръжие. Задните лапи са около 9 сантиметра. Другите следи са от диви свине“, разказва Александър при един от излетите си. Оказва се, че в полезрението на Амурския тигър са попаднали три млади глигана. Тигрите преследват обектите на своя лов единствено, когато са гладни.  Преследване, което може да трае в продължение на дни.

Малко по-късно биологът намира една интересна находка- екскременти от Амурския тигър. Сега той може да определи, с какво се е хранила котката. „Генетичните анализи в лабораторията, ще ни дадат отговор на въпроса, що за тигър е било това“, разяснява експертът. Той изпраща подобни проби, снимки и остатъци от косми в местната лаборатория в Хабаровск. Така властите могат да добият актуална представа за състоянието на поголовието от тигри.

Александер показва на внука си някои интересни снимки от скритите камери. На една от тях е заснет „Очилатият дългуч“, впечатляващ екземпляр, чиято окраска около очите наподобява очила, и това е дало името му. Често тигрите се катерят по дърветата в търсене на хималайски мечки, които са сред любимата им храна. Тигрите обаче също са преследвани. Александер показва снимка на огромно животно, наречено Обор, преди да е хванат в клопката на железен ловджийски капан. „Той е най-големият екземпляр, на следите на който съм попадал, с ширина на лапите от цели 12 сантиметра и половина. Възможно е още да е жив“, предполага изследователя. „Как може да му се помогне“, пита неговият внук. „Възможно е по принцип да се улови, и да се освободи от капана, но тигърът най-вероятно се движи със женска и малки, и опасносттаот нападения от тигрицата е голяма“, отвръща дядо му. Най-добре е да се улови когато е сам по време на лов, но огромните територии, които покрива, прави това почти невъзможно.

Глобите са още по-солени…

Бракониерите продават улова си в съседен Китай, въпреки че ги грози седем години затвор. Александер се връща обратно в Дормин, селото, в което живее, за да разкаже повече за Амурските тигри на местните ученици. Целта е, да повиши чувствителността им спрямо опазване на тези красиви животни. „Всеки тигър в гората ни си има свое име“, разказва биологът и им показва Очилатия дългуч, който е виждан да се разхожда много близо до селото. Снимките предизвикват изключителен интерес сред малчуганите, особено когато някоя любопитна котка оближе камерата, или когато малки бебета невинно се бутат да пият мляко. Смешно изглеждат и хималайските мечки, маркиращи дърветата.

Децата обаче много точно знаят, че си имат работа с диви животни, и често питат, как човек да се държи ако попадне на някой див тигър. „Първо не се дръжте като някое диво прасе, второ не гледайте котката в очите и трето, не бягайте“, съветва ги Александер. Освен това децата не трябва никога да излизат сами в гората. Разбира се детските въпроси не отминават и съдбата на Обор, огромната котка, хваната в лапите на капана. Александер разказва, че за последно тигърът е улавян от камерите преди три години. „Капанът тежи, и му пречи да ловува, но неговата женска се грижи за улова“, допълва той. Накрая биологът поставя и най-важният въпрос:“Нуждаем ли се от тигрите?“ Отговорът е ясен. „Да“- отвръщат в хор малчуганите.

Превод: Мартин Иванов
по материали от Интернет
Снимки: YouTube/скрийншот