Как изкуството свързва Китай и Венеция

Една картина на ренесансовия художник Виторе Карпачо, в колаж от снимки от едната страна от Венеция, от другата- с фотоси от стария град в Гуан. „Лъвът и феникса“, така се нарича новото произведение на британската художничка Емили Олчърч, която иска да свърже теми като масовия туризъм, търговията и консуматорството, и това, как пандемията от коронавируса промени всичко.

„От година работя по проект, носещ името „Trading Places”, който се занимава с Китай и Венеция. С това се опитвам да засегна теми като глобализацията, търговията и масовия туризъм“, казва Емили.

Междувременно Китай и Италия се превърнаха в центрове на пандемията от коронавируса. „От една страна не виждах как да комбинирам снимки на гондолиерите и места пълни с туристи които направих в последната година. Вместо това показвам празните сценарии, в които хората просто ги няма“, допълва тя. „Затворени кафета и празни гондоли.

„Може би от произведението ми личи едно спокойствие, но в същото време снимката изглежда доста тъжно, показвайки как всички тези ограничения рефлектират върху всичко“, казва още тя. Създаването на произведението и отнело почти месец, много особено време, в което в Китай вече действали забрани за напускане на засегнатите от пандемията места, а в Италия всичко тепърва започвало, докато тя се намирала в Лондон.

„Не правя просто някакви снимки, а създавам висококачествени комплексни дигитални фотоколажи, чрез които искам да придам на произведенията на старите майстори една съвременна перспектива“, казва тя. Така например непосредствено след Брекзит, Емили пресъздала собствената си представа за Вавилонската кула във фотоколаж, показвайки чрез филиграмни снимки от различни градове страната в нейната цялост.

Историята на изкуството винаги я е впечатлявала, и преди всичко произведенията на стари майстори, в които са преплитат теми от архитектурата и социалния живот. В основата на всяка нейна композиция стои картината на някой от тях, като например на италианския художник Джовани Батиста Пиранези. Създава колажи от стотици снимки. „Правя много снимки, като наблюдавам архитектурни форми и търся много общи неща , и гледам коя от тях най-накрая може да пасне на композицията“, разкрива художничката.

Най-много време отнема дигиталната обработка. В продължение на часове търси подходящите детайли измежду стотици снимки. Обработва размери и цветове, сортира всичко внимателно, докато не се напасне. Така изхождайки от оригиналния първообраз, крачка по крачка развива своето произведение

. През 2019 година пътува през Китай. Това е едно фотографско пътуване за новия и проект Trading Places, станало възможно благодарение на стипендия, отпусната от Британския културен съвет. За един месец направила 40 хил. снимки.

„Важна част от работата ми, когато отида на някое място, е да навляза дълбоко в местната култура. Ето защо предприех едномесечно пътуване из Китай. Така исках наистина да получа едно усещане за китайската култура, посещавайки както съвременни места, така и традиционни градове. Опитах се да открия места, създаващи паралели с Венеция. Такива като градове на вода, или места с архитектура, създадена от пристигнали в Китай италиански архитекти, опитали се с произведенията си да пренесат частица от страната си“, разкрива Емили. В резултат на диренията си, създала произведения, в които места от Китай заедно с такива от Венеция едновременно се оглеждат във водата.

През януари 2020 година представя своите фотоколажи на градове в италиански стил. „Например в един от колажите ми на преден план са колони, заснети във Венеция, а на заден фон площад в италиански стил от китайския град Тиенджин. Градовете в италиански стил са много популярни сред туристите. Навсякъде е пълно с хора с багажи и екскурзоводи.На фона на това три месеца по-късно всичко изглежда напълно променено“, разказва Емили. През миналата година тя представила работите си на изложба в Лондон, но сега това е невъзможно. През март трябвало да ги изложи и в Хонконг, но тогава дошъл вирусът.

Все пак не губи надежда, че всичко ще се нормализира, и ще настъпят времена, в които творците отново да могат да показват и споделят произведенията си с околните. А нейните са фиктивни места от миналото и настоящето- места от Изтока и Запада.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче веле“/скрийншот