Най-сладкото културно наследство на Португалия

Кое ли е най-сладкото нещо, което може да бъде обявено за истинско културно наследство на Португалия? Отговорът дава кулинарното пътешествие на “Дойче Веле”. Хрупкаво многослойно тесто пълно с крем, или иначе казано това са Pastéis de Belém,

Тъкмо тези сладички тортички наподобяващи на пудинг са най-сладкото културно наследство на Португалия. “Непременно трябва да се опитат.” или  ”Наистина са много вкусни.” Това са само малка част от оценките на всеки, който ги е опитал.

В едноименната сладкарница Pastéis de Belém в Лисабон те се произвеждат вече 180 години. Тайната за производството им е една от най-добре пазените тайни в Португалия. Един от седемте души, които я знаят е собственикът на сладкарницата Мигел Кларина. “Разбира се в тях имаме брашно, яйца и захар, но имаме и други съставки за които си знаем само ние”, казва той. Производственият цех неслучайно се намира зад дебела стоманена врата. “Това е мястото, където нашите сладкари правят тестото и крема. Тук не може да влиза абсолютно никой”, казва един от тях. Той се чувства привилегирован , че е един от малцината, които знаят рецептата на малките сладкишчета.

Семейство Клариня произвежда Pastéis de Belém  вече в продължение на пет поколения. И всяка една от тортичките се прави ръчно, Тестото се реже на ръка и поставя във формичките, като трябва да е достатъчно, че впоследствие да поеме и крема.

“Човек трябва да има много чувствителни пръсти за да усеща тестото”, казва една от работничките. За ден се изпичат по около 20 хил. торъички. Длъжни сме да поясним, че рецептата не е откритие на семейство Клариня, а на монасите в наблизо намиращия се  манастира  Жеронимуш”  част от културното наследство на ЮНЕСКО. “Те са използвали белтъците на яйцата за да поддържат гласните струни на монасите, и постепенно започнали да правят различни сладки неща”,разкрива мигел.

След напускането на манастира преди около 150 години, рецептата за Pastéis de Belém, се запазила благодарение на малка захарна фабрика, намираща се в близост до обителта, която я откупила, и започнала да ги произвежда. И до днес на това място се предлагат тези сладкишчета, направени по оригинална рецепта. Според Мигел Клариня по-голяма част от сладкишите в Португалия са произлезли или водят началото си от манастирите, а в манастира Жеронимуш, където е погребан великият мореплавател Вашку да гама е притегателен за туристите още от 19-ти век. Мнозина от туристите идват тук за да опитат автентичния вкус на сладкишчетата често по препоръка на свои приqтели. “Идваме тук от северната част на страната с, и сме довели някои от нашите приятели”, казва един посетител.

Кремът който трябва да се използва за запълване на сладкишите трябва да се направи много бързо и да се напълнят изпечените при 400 градуса тортички, за да не изгуби своята консистенция.  Още горещи се поръсват с пудра захар и канела. “Те са били продавани в цялата страна, а канелата е дошла до нас с корабите от Ориента”, казва Мигел. а там, където се говори португалски, винаги ще се предлагат и Пастис де Белем.

Мартин Иванов

по материали на “Дойче Веле:

Снимки:’Дойче Веле”/скрийншот