Португалски винопроизводители създадоха наскоро нов сорт чай, наречен Pipachá Tea. Pipachá на португалски означава бъчва. Чаят се съхранява в стари бъчви от портвайн в продължение на шест месеца, а повече по темата ни разказва “Дойче Веле”.

Това е единствения по рода си чай от бъчва, с особен вкус и аромат, защото в бъчвите, в които престоява  в продължение на десетилетия се е правил портвайн. Това е нещо ново за всички любители на гурме напитките, без значение дали става дума за чай или вино. Идеята хрумнала на Дирк Ниепорт и неговата съпруга Нина след едно пътуване из Азия, при което  в един килер се натъкнали на стари кутии с чай.

 “Чаят както знаем обикновено е доста ароматна напитка, а в една бъчва от портвайн, когато виното е било гледано добре все още е влажна и ароматна. Идеята ми бе защо да не свържа тези два аромата- от чая и виното и така изпробвахме първо у дома”, казва Дирк , а съпругата му допълва: “Направихме го първо в малка дървена бъчвичка от портвайн”.

Необичайният чай се произвежда в Порто, родният град на портвайна. В избата на семейство Ниипорт заедно с бъчвите на възраст стотици години е поместена и модерна климатизирана камера. “Оставяме го тук в продължение на шест месеца, като следим как се променя докато не получи вкусът, който ни се иска, много по-лек от този на черния чай, като в същото време в него се усещат нотките на портвайна”, споделя Нина . Листата от чай редовно се размесват като помежду им се вкарва въздух , докато не получат онази така типична за виното нотка.

Първоначално тя и съпругът и внасяли  чая, но отскоро използват местна суровина, отгледана недалеч от Порто в областта Доро  от винопроизводители.  Така за пръв път се появили първите чаени плантации на Стария континент. Опитали първо в собствената градина в Порто. ‘Не беше никак лесно да отгледаме растението в най-ветровитата и гореща част от градината ни, и трябваше да видим как ще реагира. Междувременно Нина успя да разгледа плантациите в два града на Япония, и видяхме, че нещата са подобни”, разказва  Дирк.

Растенията преживели, но бързо станало ясно, че в Доро времето е по-горещо, а почвите били по-сухи и бедни  на въглерод. Тогава Дирк и Нина се пробвали да отглеждат чай някъде по-близо до морските брегове. Там условията се оказали перфектни и след пет години двамата вече се радвали на първата си реколта.

“Човек трябва да се стреми да бере листата от средата на растенията, където те все още са гъвкави и нежни. Трябва да се прави много внимателна подборка на чаените листа, и да се обират само най-хубавите”, разкрива Нина. По-рано не обичала когато вали, но сега се радва, защото дъждът означава благодат за растенията. От листата произвеждат зелен чай.

Всичко се прави ръчно. Процесът е комплексен, а листата  първо се задушават и после изсушават. “В производството на зелен чай трябва да се действа много бързо, защото листата  имат една естествена способност да се оксидират, и чрез помощта на една традиционна машина, която върти листата и спира този процес”, продължава Наташа. С нейна помощ листата на повърхността се натрошават и при взаимодействието им с въздуха се получава вкуса. Следва ново изсушаване.

Тъй като е нужно да се постигне по-наситен вкус на чая,той се обогатява със специална био съставка от Япония. “Целта е да направим вкусът на чая доста по-наситен с нотки на вино, но все пак да се разпознава”, отбелязва Дирк.  Заедно със съпругата си са много близо до това, да произведат Pipachá Tea с листа от собствената си плантация.

Мартин Иванов

по материали на “Дойче Веле

Снимки:’Дойче Веле”/скрийншот