Щефани Кунен: Обществото в бъдеще ще действа много по-силно на регионално, отколкото на национално ниво

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Какъв трябва да изглежда светът след кризата с корона вируса

“За мен времето, прекарано в карантина ми даде възможност да си представя, какъв би трябвало да изглежда светът след края на кризата с коронавируса”, казва Щефани Кунен, която е гост на петъчния поткаст “Осмият ден” на Габор Щайнгарт.

Подобно състояние  на изолация според нея е дало възможност на хората да съпреживеят една нова форма на политически отношения, а от друга страна пандемията е показала, каква сила се крие в локалната политика, и как отделните граждани могат да допринесат за това, нещата да се случват на местно ниво.

Щефани Кунен е предприемачка, съветник на компании като IKEA или VW в областта на иновативния маркетинг. Автор е на едно есе посветено на политическите и обществени последици от кризата с коронавируса, в който разсъждава как трябва да се променят политическите и властови структури във времената след края на пандемията.

“Можем да кажем, че от години човечеството се намира в едно своеобразно пътуване към ново осъзнаване на живота, като се започне от такива глобални предизвикателства като финансовата криза от 2008-2009 година, премине се през климатичните промени и развитието на изкуствения интелект, и се стигне до загубата на демократично мислене. Това ни кара да преоценим живота си, което изисква съответното комплексно решение”, смята тя.

Новите комплексни проблеми се нуждаят от нови комплексни решения

Или иначе казано:”новите комплексни проблеми се нуждаят от нови комплексни решения”. Това според нея означава да се излезе от едностранното мислене и да се премине към едно интегрално мислене, както през 1996 година в САЩ д-р Дон Бек изказва в своята Spirit-dynamic theory. Той говори за различни видове хуманнна интелигентност, различавайки ги от коефициента на интелигентност IQ и емоционалната интелигентност.

В последните десетилетия според Щефани Кунен сме свидетели на едно непрекъснато променящо се мислене, което се различава от властовите системи и парадигми в последните 20 години. “В бъдеще ние виждаме една промяна, и това, че все повече се приближаваме към едно реално интегрално мислене, което означава, че в различни ситуации, в които трябва да се вземат решения, ще разчитаме на различни параметри”, разкрива тя.

Локалното мислене ще доведе до поява на нови инициативи

Това означава в една ситуация например водеща да е икономическата парадигма, в друга в решението ни водеща роля да играе може би екологията като параметър или социалните отношения, “Това означава, че ние вече няма да мислим и решаваме едностранно, а  като човечество ще развием едно много по- мултиопционално и многообразно мислене, и така да изградим една различна система”, споделя вижданията си тя.

По думите и днес в обществото все повече се усеща, че решението на даден проблем не се намира в прерогативите на една отделна политическа партия, както се е смятало до момента, намираща се вляво или вдясно, и това, което днес си представяме  е че решението не може да дойде в рамките на една затворена схема. “Политиката става все по-отворена и любопитна. опитва се да спечели всички онези недоволни и протестиращи, за да създаде една система, която да функционира устойчиво в рамките на нашите планетарни граници.” 

Краят на националната държава, и създаване на система смесица от глобалното и локалното

Примери за това според нея са нарастването на влиянието на зелените в Германия или на  жените в американския Конгрес, или победата на Карлос Алварадо в президентската надпревара в Коста Рика. Това показва, че хората по света реагират по друг начин на една открита политика. “Моята утопия е свързана с края на националната държава, и създаването на една политическа система, смесица от глобалното и локалното (т.нар Glokale Politik бел. прев.), в която от една страна ще е локалното а от друга глобалното”.

“Още преди времената на коронавируса преживяхме например дебатите около темата за опазването на климата в Калифорния и Ню Йорк , които се различаваха в сравнение с дискусиите на национално ниво. Или в Германия, където въпросът за опазването на пчелите в Бавария например имаше много по-силно изразено регионално влияние.” 

Хиперлокализацията ще създаде нови граждански инициативи

Основавайки се на тези примери Щефани Кунен смята, че в бъдеще гражданското общество ще действа на много по-локално и регионално ниво, като се стигне дори до мерки на хипер локално и мултиопционално ниво.

“Това означава да мислим и действаме на локално ниво за нашия собствен регион. Например приемане на отделна здравна концепция на общинско ниво за Фрайзинг или Фленсбург, които са различни от тази на франкфурт. Държавата и предприемачите ще работят за да се създаде план, който да позволи подобно ниво. Или например в голям град като Хамбург ще се различават концепциите за сигурност в отделните части на града.”

Подобно развитие на локално ниво според нея ще допринесе и за икономическото развитие на отделните региони, а кризата с корона вируса доказа, че хората може да се преориентират от мултинационалните вериги към регионалните доставчици и производители на храни, залагайки на родните алтернативи. Така се стигна до едно преразпределение на тежестта между глобалната и локалната търговия, като истински бум преживяха седмичните пазари, локалните онлайн магазини и платформите за директни доставки. “Подобни неща засилват личностното пространство “и колкото по-локално действам, толкова повече се чувствам като жителка на Хамбург”.

Хиперлокализацията по думите и ще доведе до създаването на нови граждански инициативи, специализирани институции и институти както и NGOs , които ще се кооперират за да повишат креативността при вземането на решения на местно ниво, защото в тях ще се включат мнозина граждани и институции, останали  до момента аполитични.

Глобалните проблеми ще се решават глобално

“Все пак не може да се остане само в локалното, и едва ли ще се успее, защото всички усещаме, че глобални теми като климатичните предизвикателства, технологичното развитие, бежанските кризи и други могат да се решат само глобално. За това би била нужна една натоварена с власт глобална институция, , която например да може правилно да оцени  и управлява ситуации като тази с пандемията”, смята тя.

Щефани Кунен се надява, че в подобна глобална организация парите не биха играли водеща роля, защото тогава биха се противопоставили бедни на богати, и по думите и трябва да има една наднационална инстанция, която де легитимира демократичните процеси, която да е връзката на политическата власт и експертите. “Дигитализацията ни помогна да намерим нови пътища за засилване на демократизацията и според мен имаме нужда от наднационална организация подобна на Европейския парламент. Нещо като един глобален парламент, в който да се интегрират теми от значение за целия свят. Понятието с което може да се свърже една подобна организация е eDemocracy или Liquide Democracy. Последното означава вземане на колективни решения от големи общности, като се комбинират предимствата на директната и представителната демокрация.

Това ще позволи на всички или директно да участват в обсъждането и решаването на даден проблем, или да делегират доверието си на определена политическа група. Чрез делегирането на тези права на една определена група ще се даде възможност на хора с експертни познания да окажат влияние върху вземането на едно или друго решение, което несъмнено би довело до едно по-добро управление. Ако подобен модел не действа, може да се допълни от глобален орган на директната демокрация, включващ в себе си представители на различни граждански инициативи и организации, а Европейският парламент би могъл да послужи за пилотен проект.

Превод със съкращения: Мартин Иванов

Снимка: Pixabay

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар