Ще стане ли ОСП по-справедлива?! Мартин Иванов, 05.10.202001.10.2020 Rate this post Какви са позициите на преговарящите страни по основните предложения за реформи в ОСП след 2020 г. Месец преди окончателното пленарно гласуване в Европейския парламент и тристранните преговори със Съвета, изглежда, че предложението за реформи в ОСП след 2002 година не върви към очакваната посока. Какво можем да очакваме да се случи? Матео Мета докладва за състоянието на дебатите в обширна публикация за портала arc2020.eu. Той дава сравнение в позициите на основните политически групи в ЕП по отношение реформите на ОСП след 2020 година. Реформата след 2020 г. обещава да осигури по-справедлива ОСП: по-добро насочване и разпределение на ресурсите. За да постигне по-справедлива ОСП, Комисията въведе задължително ограничаване – горни граници на плащанията – и дегресивност – прогресивно намаляване на плащанията над определено ниво – за да се справи с изкривеното разпределение на около 80% от директните плащания само на 20% от европейските ферми. „ По-справедливата ОСП може да означава много неща: от по-равномерно разпределение на I стълб директни плащания между различни видове земеделски производители в рамките на и между държавите-членки на ЕС, до ОСП, която зачита социално-икономическите, половите и екологичните условия в ЕС и извън него“, пише Матео Мета . В предложението на Комисията (юни 2018 г.) „по-справедлива“ ОСП се отнася главно до по-добро разпределение на директните плащания, например от по-големи към по-малки бенефициенти или към млади фермери. ОСП 2014-2020 Предложения на ЕК за ОСП след 2020 г. Позиция на ЕНП септември 2020 г. Позиция на Зелените Съвет на ЕС Препратки R1307/2013 COM/2018/392 final Неформална позиция на ЕНП Неформална позиция на Зелените Доклади за напредъка на Съвета Таван на директните плащания доброволни задължителни Подкрепя задължителен праг на таваните, но и с изключения За задължителни тавани на директните плащания доброволни Праг на таваните евро на ферма Според решението на всяка страна членка 100 хил. евро 50 хил. евро 100 хил. евро Според решението на всяка страна членка Дегресивност преди тавана на плащане Най-малко 5% за частта на сумата над 150 хил. евро а) с поне 25% за частта между 60 000 и 75 000 евро: б) с поне 50% за частта между 75 000 и 90 000 евро: в) с поне 75% за частта между 90 000 и 100 000 евро: г) със 100% за сумата над 100 000 евро – а)с поне 25% за частта между 35 000 и 40 000 : б) с поне 50% за частта между 40 000 и 45 000 : в) с поне 75% за частта между 45 000 и 50 000 : г) със 100% за сумата над 50 000 евро: Отделните страни членки да имат право да избират или да въведат дегресивност или допълнителна преразпределителна подкрепа на доходите Удръжки за изчисляване на сумата на директното плащане, подлежащо на ограничаване Според решението на всяка страна членка а) заплати, свързани със земеделска дейност, декларирана от земеделския производител, включително данъци и социални вноски: б) еквивалентни разходи за редовен и неплатен труд, свързан със селскостопанска дейност, практикувана от лица, работещи във фермата Разходи за еко-схеми, млади фермери и 50% от разходите за труд Разходи за еко-схеми, хуманно отношение към животните и разходи за труд Някои държави-членки изразиха позицията си за изваждане на разходите за труд, екосистеми и млади фермери. Като цяло Съветът се стреми към по-голяма гъвкавост при определяне на метода за изчисляване на сумите, които трябва да бъдат приспаднати. Анализът се основава на проучвания, регламенти, предложения на Комисията, доклади за напредъка и заседания на Съвета и неформални позиции на политическите групи на ЕП, извлечени до понеделник 21 септември 2020 г. Въпреки че информацията в таблицата по-горе показва много малко мнения от представените и заинтересовани политически групи, те показват, че ЕП и Европейската комисия са съгласни с въвеждане на таван на директните плащания до 100 хил. евро на стопанство, се отбелязва в анализа. Подобен резултат беше постигнат и при гласуването на COMAGRI през април 2019 година. От ЕП са на мнение, че ограничаването на директните плащания не трябва да е задължително, ако се касае до разпределение на 10% от националния бюджет на страните членки за преразпределителни плащания за подкрепа на доходите на фермерите. От своя страна Съветът на министрите на земеделието на страните членки на ЕС подкрепя тезата за доброволно ограничаване и дегресивност за отделните страни членки. Основният мотив за подобна подкрепа беше посочен още по време на австрийското председателство на Съвета на ЕС „ намаляването на средствата може да е пречка пред икономическите перспективи на определени ферми, особено такива включени по схеми за опазване на климата и околната среда и стопанства на млади фермери“ и да „генерира значителна административна тежест“ чрез приспадане на разходите на труд. „ Могат да бъдат създадени алтернативни разпоредби за задължително и специално пригодено ограничение, което да разглежда този проблем на национално ниво, като се вземат предвид социално-икономическите условия“, се казва още в австрийския доклад. Практически обаче Съветът на министрите се опитва да избегне всякакви разпоредби, задължаващи отделните страни членки да въведат задължително ограничаване на директните плащания както и да „подкопае по-строгите проверки при одобряване на по-справедливи стратегически планове на ОСП“. При обмяната на мнения на последното заседания на министрите на земеделието на страните от ЕС беше демонстриран значителен консенсус по отношение на доброволното въвеждане на тавани на директните плащания. По отношение на дегресивността, използваният език е в противоречие с приетите позиции. Съветът твърди, че зачита духа на предложението на Комисията (т.е. намаляване на директните плащания под 100 000 евро ), но оставя всякакви решения на държавите-членки. Не е ясно на какво основание Съветът твърди, че зачита политическата власт на Комисията, когато те систематично премахват всякакви действителни задължения за държавите-членки. В анализа си Матео Мета задава някои логични въпроси, произтичащи от дебатите по реформите в ОСП до сега, а именно дали страни като Италия ще продължат да имат висок праг на тавана на директни плащания от 500 хил. евро, и дали Франция и Германия ще променят механизма си на директни плащания, въвеждайки задължителни тавани? Освен това какви практически мерки ще предприемат министрите на земеделието за да се заемат с въпроси като изчезването на стопанства, концентрацията на земя, проблемът със смяната на поколенията и други? Достатъчно „справедливо“ ли е министерствата на земеделието да поискат по-голяма гъвкавост и да освободят дребните земеделски производители от всякакви условия и проверки на място, когато, от друга страна, те са тези, които защитават по-големите бенефициенти и разводняват механизмите за преразпределение? Ако земеделските министерства и членовете на Европейския парламент са загрижени за ефектите от ограничаването на заетостта в селските райони, защо не предвиждат допълнителна подкрепа за заетост при директни плащания (т.е. възнаграждаване на годишни работни единици), като тези, внесени от Зелената партия на ЕП? Със сигурност има различни начини за въвеждане на таван, без да се компенсира заетостта, но изглежда, че интересът към това е слаб. През 2019 година , проф. Алън Матюс (Тринити Колидж , Дъблин, Ирландия) предложи компромис за ограничаване на директните плащания и в същото време „да не се отнемат пари от по-големи бенефициенти“.Накратко казано предложението му се състои в това, вместо да се въведат допълнителни преразпределителни плащания, той предложи въвеждане на ограничения по отношение на екосхемите или ангажиментите за агроекология като се даде по-голям приоритет на големите земеделски производители, за да се насърчи предлагането на публични блага. Въпреки че това предложение може да бъде в съответствие с рационалното на ОСП (публични пари за обществени блага), в действителност Съветът е загрижен само за две неща: 1) бързо да формира обща позиция за преговорите с Парламента през октомври; 2) намаляване на риска от ниско възприемане на еко-схеми (и неговите финансови последици). Няма много надежда за тези видове решения. По отношение на еко-схемите на равнище Съвет бяха изложени аргументи за отпадане на предложението за задължително прилагане , което дава по-голяма гъвкавост през първите години на изпълнение (включително пълна гъвкавост във всички други области на директни плащания за две години, както е предложено от германското председателство на 3-ти Септември), намалявайки условията (а да се освободи място за „лесни за усвояване“ екосхеми.) Наистина ли новата ОСП ще е по-справедлива? Дали ограничаването на директните плащания и дегресивността ще бъдат задължителни или не в цяла Европа и как, най-вероятно ще бъде известно само когато позицията на Европейския парламент бъде гласувана в пленарна зала. Ако тяще се различава от позицията на Съвета който е за доброволно ограничаване а директните плащания, тогава трябва да се видят резултатите от срещите на тристранния диалог. Доброволните тавани изискват „строг и прозрачен“ контрол Въвеждането на доброволни тавани на директните плащания може да стане за сметка на общи равни условия в целия ЕС.и само ако държавите-членки излязат с амбициозни и специално пригодени предложения за ограничаване, дегресивност и преразпределителни плащания на национално ниво. Доброволните тавани на директните плащания изисква строг, прозрачен и основан на факти процес на одобрение на стратегическите планове на ОСП, а не просто препоръки за получаване на щемпел „справедлив“ от комисията. Трябва да се поучим от опита с прилагането на настоящата ОСП 2014-2020. Европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски , германското председателство на Съвета и много земеделски министерства с изключение на Литва са категорични, че новата ОСП е много близо. Това е така що се отнася до гъвкавостта и субсидиарността на реформата на ОСП, но ако целта е да се направи обща реформа на селскостопанската политика, са нужни много решения за равномерно преразпределение на директните плащания. „Хората, които очакват да видят по-справедлива ОСП в цяла Европа, могат да бъдат много разочаровани. Вместо по-добра реформа на ниво ЕС, новата ОСП може в крайна сметка да е повторение на старата, както обикновено“, пише още в анализа. Постигането на по-справедлива ОСП след 2020 г. е свързано с разширяване на фокуса За да се постигне една по-справедлива ОСП след 2020 година според Матео Мета е нужно да трябва да се разшири фокусът извън теми като въвеждане на тавани, преразпределителни плащания или дегресивността и да се разгледа пълната картина, включвайки правата за плащане, външна конвергенция, секторна подкрепа и др „По-справедливата ОСП е свързана с по-добро насочване на ресурсите, което в крайна сметка означава да поискаме от политиците и администрациите да бъдат по-селективни и точни по отношение на начина, по който се проектира и предоставя подкрепа, за да се отговори на специфични и целенасочени нужди“, пише още той. Въпреки че идеята за опростяване е похвална, ОСП трябва да запази силната си политическа воля за намаляване на неравенствата, дори и пред техническите предизвикателства. На практика това означава, че в допълнение към политическа промяна ОСП ще продължи да изгражда капацитет и да оборудва административните звена с подходящите инструменти, база данни, договорености и умения за по-точно разпределение на плащанията. По-справедлива ОСП върви ръка за ръка с модернизирането на механизмите за доставка и техническата помощ. И накрая, по-справедливата ОСП според него не трябва да се ограничава до нейното социално-икономическо измерение, като например по-добро насочване на директните плащания към дребни стопанства или млади фермери. Голям дял от разходите за ОСП са за екологични и климатични цели. Наистина ли проучваме достатъчно и установяваме по-селективни критерии за това как интервенциите от I и II стълб ще адресират бенефициентите и районите с най-неотложни екологични проблеми (напр. Рискове от ерозия на почвата, замърсяване на водата, намаляване на биологичното разнообразие, наводнения)? А какво ще кажете за по-широкото тълкуване на справедливостта – на включването и въздействието на ОСП извън ЕС? Със съкращения По материали от Интернет СходниХристо Янков: Българските вина остават неконкурентни…Собственик търси купувач на бункер от времената на…Пестете с правилото от 30 до 30 Земята ЕСОСПсправедлива селскостопанска политика