Култура на губещите

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Може ли икономиката да запази своето човешко лице в света на изкуствения интелект

В поредното издание на подкаста на Габор Щайнгард „Осмият ден“, авторът на бестселъри Тим Леберехт се опитва да потърси отговори на въпроси като: Може ли да има една нова култура на губещите? Възможна ли е икономиката във времената след пандемията да запази своето човешко лице?

Освен автор на бестселъри Тим Леберехт е и съветник на големи концерни в процеса им на трансформация чрез дигитализация. Когато говорим за икономика, винаги става дума за печалби и загуби, но дали идва краят на диктатурата на печелившите? Възможно ли е компаниите да станат по-продуктивни, като запазят образно казано своето човешко лице в ерата на настъпващия изкуствен интелект?

Може ли човек да създаде една култура  на губещите

„Здравейте, аз съм Тим Леберехт. Основател съм на “The Beautiful Business” -един глобален тинк танк, една общност, чиято задача е да запази „Човешкия образ“ на икономиката във времената на изкуствения интелект и кризата с коронавируса. Днес искам да си поговорим за края на ерата на печелившите, и как може да загубим, без да сме загубили“, казва той.

Според него, който иска икономика с човешко лице, трябва да се занимава с губещите. Това е в основата на съществуването. „Ас губя, следователно съществувам“. Заради коронавируса цялото общество е загубило по нещо. Повечето хора свои колеги или приятели, други своята работа или чувството за разпадане на връзките между хората. „Усещаме, че животът в бъдеще няма да е такъв, какъвто е бил досега, и ще трябва да се живее по нов начин. Променяйки плановете си за кариера, социални контакти и планове за пътувания. Някои е туитнал, че животът преди кризата с коронавируса вече изглежда като привидение, а последните антирасистки протести са изострили човешкото съзнание, че играта на губещи и печеливши често е без победители.

“Нашият успех е привилегия, а неговата история винаги се крепи на историята за поражението на някой друг. Усещаме, че ерата на печелившите вече отминава, а бъдещето ще принадлежи все повече на загубилите. Мисля, че имаме нужда от една нова култура на загубилите, защото загубата може да е ключова компетенция в бъдеще, не само на работното място, но и във всички области на живота ни. Може би ви звучи депресивно, но не изглежда така, ако загубата се приема като един вид освобождение, като освобождение от диктатурата на печелившите. Като освобождение от диктатурата на печалбите“, смята Тим Леберехт.

Уморени да печелим

„Печелим толкова много, че сме уморени от печалбите си“, казва Доналд тръмп в една своя реч, но продължава да печели повече власт и да подобрява благосъстоянието си. И всички други, които не са съгласни с него са губещи. „На нас може би ни се струва смешно, но ако сме честни, трябва да призная, че печалбата е и форма на нашия успех. Може да се върнем една крачка назад, но не бива да губим. Загубилите са онези, които нямат вече нищо общо с глобализацията и дигитализацията. Възхищаваме  се на печелившите и изискваме манталитет на победители. Печалбата е ключът към растежа. Моторът на нашето благосъстояние“.

„Мисля че времената вече са се променили. Печалбата вече е достигнала своите граници, защото тя произвежда все повече губещи. Кризата с коронавируса прикри структурната криза в която се намираме и частично я ускори.“  Последиците от това са климатична криза, социално неравенство. Например на 10% от германците  принадлежат 2/3 от общия брутен продукт. Наблюдава се увеличение на психичните заболявания, и загуба на личното ни пространство заради дигиталните платформи на икономиката на следенето.

Всички тези кризи според Тим Леберехт водя до един дефект на системата. Отчуждаване от природата, от другите и от самите нас. Това е един несвещен алианс между освободения финансов капитализъм и растежа.  Кризата с  климата, с коронавируса и растящото повсеместно  социално неравенство все ни поставя пред заплахата от загубата, когато печалбата на всяка цена е единствената опция.

Да се научим да губим

Според него трябва да се научим да живеем в един по-малко агресивен и кротък вид на икономиката. Трябва да се научим да губим. В последните три години Тим Леберехт се занимава със загубилите. Учил е за антигероите в литературата и загубилите в поп културата. От Хамлет до клоуна в театъра на абсурдите по Самюел Бекет. Говорил е със спортисти, художници, мениджъри и основатели на стартъпи, инвеститори и инвестиционни банкери, специалисти по изкуствен интелект, бездомници, стари и млади хора. Признава че в това  време е научил много за загубата. „Зная че се нуждаем от стратегии за онези, които са изгубили. Стратегии, които да ни помогнат да превърнем загубата в креативна форма, която да разбираме и да практикуваме, допълва той.

Безусловните доходи като основа на културата на губещите

Като крайъгълен камък на една нова култура на загубилите определя така наречените „безусловни основни доходи“, това означава държавата да изплаща подобен доход например от 1 000 евро на всеки човек, без значение какви пари получава работейки. Той ще се отрази благотворно не само върху производителността ни, но и върху общата икономическа мощ. Ще се използва все повече за разкриване на възможностите и ще развърже стойността на един човек от силата на труда. Изследователи опровергават според него представата, че ако човек получава подобен безусловен доход би работил по-малко. Според Клаудия Корнелсен, основателка на инициативата „Моят основен доход“ (Mein Grundeinkommen) безусловният доход би повишил доверието на хората във бъдещето и участието им в обществените процеси.

“В края на краищата не става дума за пари, а за опитът който имаме. Хората получават нещо като подарък и с това едно друго усещане, разделяйки се от едно „Ти трябва да живееш, само ако си стойностен“, казва Клаудия Корнелсен. Разказва историята на един бездомник, който когато спечелил нещо, първото което направил, е да си закупи билет от лотарията, защото си мисли „Уау, сега съм на вълната на печелившите. Тогава загубил 120 евро. Другото, което направил е да спре да пие, защото в края на 40-те си години отново се върнал при майка си. Изкарал книжка за кола защото искал да започне живота си от начало, без да е заплашван от някого, а да живее сам, учейки се от своите грешки и успехи.

Работата трябва да позволява на човек да е тъжен

Така нареченият „безусловен доход“ според Тим Леберехт премества фокуса от това, човек непременно да трябва да печели пари към това,какво да прави с живота си, изхвърляйки от главата му идеите за кариера и успех и вкарвайки  модел на успех, основан на нематериалните стойности. Той засилва надеждите на обществото, че само може да управлява своето дигитално бъдеще след пандемията, а не за това да се разчита само на ефикасността на машините и логиката на пазарите И това довежда до работното място на бъдещето, което според него няма да е съвкупност от реалния и виртуалния свят, а съвкупност между различни идентичности. Децентрализацията на различни ниваще води до все по-голяма загуба на авторитета. Хората ще загубят стабилността и приемствеността си, и твърдите дългосрочни назначения.

„Ще стартираме не само повече нови проекти, но и ще приключваме стари. Ще създаваме все по-често нови отношения, ще се разделяме с тези, които ни вдъхват доверие, ще откриваме нови. Гъвкавостта и подвижността ще стават още по-важни и ще водят до по-големи емоции.“

Американската психоложка Сюзън Дейвис счита че способностите на нашите собствени емоции не трябва да се потискат, а да се освобождават. Леберехт вижда директна връзка между това да трябва да се печели и една култура, обезумяла от радикална позитивност. Натискът да си здрав, щастлив и работоспособен. С други думи да допринасяш не само за своето но и за общото благо. Ето защо не е никак случайно според него, че се увеличават стреса и психичните заболявания. Това създава необходимост от едно пространство, което да е за негативните емоции. Работата не винаги трябва да прави човек щастлив, а трябва да му позволява също така да изглежда и тъжен. Как обаче да се създаде подобна предприемаческа култура. Чрез интимност. Интимност на емоциите, като без да е наранен човек не може да изпита подобна интимност.

Как да се създаде подобна интимност на работното място? Може би чрез медитация, или чрез mindfulness, една все по-разпространена в германските компании практика, или чрез така наречените Silen Dinners, тоест съвместни вечери с колегите или мениджърите. Или чрез специални вечеринки по време на които мениджърите да разказват за своите неуспехи. Всички подобни мерки показват, че може да се създаде една култура, която да не води до по-висока производителност.  .Според него трябва да излезем извън рамките на поведение, ориентирано само към постигане на резултати, от това как да се печели. И това е една от големите задачи пред мениджърите в бъдеще. Какво означава да загубиш за мениджърите Това не е въпрос, който трябва да разделя жените от мъжете в диктатурата на печелившите. Да си по-малко „мачо“ или по-малко агресивен или знаещ всичко, или можещ всичко. Вместо това повече да се съмняваш включително и в себе си. Мениджмънт културата на непременната сила, на ясните отговори, на непосредствените решения, на бързите решителни действия. Тя се конфронтира с времена като днешните , в които нещата имат все по-противоречиво значение.

„Аз възставам срещу идеята, че политиката трябва да се подчинява на егото.. Човек трябва да остане силен и да бъде себе си“, казва новозеландския премиер Джасинда Ардерн. Един мениджър пък наскоро се изказа, че ще се опитва да взема все по- малко решения, дори дал пример със случай, в който цяло тримесечие не взел почти нито едно решение. С това искал да подчертае, че той не иска да е макро мениджър, а да  се доверява на екипа си. Освен това се противопоставил на бързия ход към действия, и смята, че е по-добре да се мисли, човек да остане вътре в себе си, и да проявява повече толерантност към яснотата, да го води не това, което говори, а това, което чува. Това са задачите пред мениджърите, които да се срещат с емпатия и усилия и може би с малко меланхолия. И да се знае, че всеки и винаги може да загуби.

За да се отприщи загубата са нужни един вид ритуали. Символични актове, които изобразяват края на една фаза, и началото на друга. Ритуали като например на бившата звезда на „Барселона“ Андрес Иниеста, който през 2018 година след последния мач в своята 22 годишна кариера, останал сам в централния кръг на стадиона, за да преосмисли цялата си кариера, всички свои спомени и емоции и да продължи напред. По този начин да затвори една и да отвори друга страница от своя живот.

Превод със съкращения: Мартин Иванов

Снимка: Pixabay

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар