Ферма на покривите Мартин Иванов, 07.10.202004.10.2020 Rate this post Големите градове са с потенциал да произвеждат плодове и зеленчуци в градски условия Големите градове са и с голям потнциал за отглеждане на плодове и зеленчуци по покривите на сградите, снимка. euractiv.de Големите градове предлагат неподозирани пространства , където в градски условия може да се произвеждат плодове и зеленчуци. Милиони квадратни метри върху покривите на сградите. Защо обаче те все още не се използват масово за производството на храни? Зеленчуци от покривите на супермаркетите или домати от фасадите на големите многоетажни блокове. Нещо което звучи като фантастика, вече е реалност в редица големи градове макар и в малки размери. Концепцията за повсеместно градско земеделие не е нова, но до момента почти не е използвана. Но бумът на производството на плодове и зеленчуци в близко бъдеще е напълно обясним с все по нарастващия брой на населението в градовете. Още сега се прогнозира, че над половината от хората до средата на века ще живее в градовете при общ брой на населението на планетата от 9,7 млрд. души. Повече устойчивост означава и съответната потребност от повече земеделски площи. Още сега е известно, че за отглеждането на аграрни култури използваме 42% от земеделските земи на планетата. Друг проблем, който се явява е транспорта на храни, но според изследване на „Фрауенхофер институт“ (Frauenhofer Institut) едва 12% от вредните емисии, произвеждани от земеделието се редуцират. Малки градове във времена на криза Може ли градското земеделие да е част от решението по време на кризи? Сигурно е, че без значение какъв ще е отговорът на подобен въпрос, че идеята не е нова. До 19-ти век отглеждането на полски плодове и зеленчуци в градски условия е било нещо обичайно. Когато тази практика изчезнала, широко се разпространили малките частни градини. Любопитното е, че те винаги оставали на мода,, особено във времената на кризи като например във Великобритания, където по време на Втората световна война, когато правителството подело кампанията „Dig for Victory“. Благодарение на нея до 50% от плодовете и зеленчуците на Острова били произвеждани в малки градини в градски условия. В Испания по време на Световната икономическа криза също нараснал броят на градските градини. Между 2006 и 2014 година площта им се увеличила шест пъти. Освен малките частни градски градини обаче, почти не се откриват други места, където на по-големи пространства на които да се отглеждат плодове и зеленчуци. Едно изключение в това отношение е кубинската столица Хавана, където 2/3 от консумираните от жителите на града плодове и зеленчуци се произвеждат в рамките на града. Практика, която е наследена от времената когато страната пострадала от остра продоволствена криза след разпадането на Съветския съюз. Тогава правителството подкрепило развитието на градското земеделие. Градините на бъдещето на покривите се нуждаят от топлина и дъждовна вода В Европа градското земеделие се развива в училищата. „В последно време се питам, защо не инвестираме в развитието на градско земеделие в повечето градове“, казва Йорг Финкбайнер, архитект и сътрудник на берлинската мрежа Dachfarm. Обединението се състои от градинари, агрономи и архитекти, които съвместно проектират оранжерии за отглеждане на плодове и зеленчуци в градски условия. Градското земеделие не е възможно навсякъде, смята Финкбайнер. „Ако някой постави на покрива сандъчета със земя, може много бързо да отгледа до около 300 килограма зеленчуци на квадратен метър. Подобно количество обаче не биха понесли покривите на повечето сгради“, казва той. Ето защо от Dachfarm са се съсредоточили в конструирането на леки покривни конструкции, които да се изграждат върху съответните сгради. В тях се отглеждат растенията- или в субстрат като лава или компост , които са по-леки от земята или чрез хидропонни съоръжения чрез които растенията директор получават хранителни вещества. При това тези олекотени оранжерии трябва да работят възможно най-ефективно, като използват топлината, излъчвана от самите сгради, както и дъждовна вода и да събират и повторно използват водата, изхвърляна от домакинствата. Така по думите му от Dachfarm искат да покажат, че това не противоречи както на все по-голямото пренаселване на градовете, така и на недостига на земеделска земя. Преди всичко става дума за „освобождаване на земята в землищата на селата за отглеждане на зърнени култури . Други предимства са е че с помощта на градините на покривите приближават производството на плодове и зеленчуци до потребителите и се избягват дългият транспорт и съхраняването им по складовете. Въпреки това на покривите на сградите не може да се отглежда всякаква земеделска продукция. Все пак има достатъчно пространства. По оценки на едно ново изследване само в Берлин има над 2 млн. квадратни метра площи, които могат да се използват за градско земеделие. Болоня и Амстердам са с най-голям потенциал Градините върху покривите могат да са една атрактивна концепция за супермаркетите и ресторантите. Подобна концепция обаче не винаги би била печеливша, особено за онези, за които внедряването е свързано с високи инвестиционни разходи или за които подобно производство на плодове и зеленчуци е по-скъпо от конвенционалното. Според едно изследване на статистическата служба на ЕП от 2017 година градското земеделие се свързва с екологични, икономически и социални предимства като освен това може да допринесе за увеличаване на разнообразието на видове в градовете и да с противопостави на прегряването на градовете. Все пак това е свързано с големи разходи например за енергия е конкуренция с другите видове използване на ток, като например от соларни панели. Освен това в доклада се твърди, че градското земеделие може да доведе до повишаване на напрежението между традиционните и иновативни земеделски производители, както и на повишаване стойността на земеделските земи. Няма точни числа за това, колко разпространено е градското земеделие в ЕС. Според статистическата служба към ЕП разпространението му зависи от всяка отделна страна Така например в Болоня ¾ от потребяваните от жителите му зеленчуци могат да се отглеждат в градини по покривите на сградите. В Амстердам, където сега едва 0,0018% от храните са местно производство, потенциалът е още по-голям и могат да се отглеждат до 90% от потребяваните от жителите му плодове и зеленчуци. ЕК не планира някакво общо подпомагане Подобни цифри изглеждат оптимистично, но те се нуждаят и от силна политическа подкрепа. В сегашната Обща селскостопанска програма обаче, проекти свързани с градското земеделие могат да се подпомогнат със средства както от двата стълба на подпомагане, така и със средства от европейския фонд за регионално развитие, но това дали да се подпомогнат подобни проекти преценява всяка една страна поотделно. Друга подкрепа за градинското земеделие в момента не се планира от ек. „Нужно е координиране на стратегиите за градско земеделие на отделните страни членки“, така отговори еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски през май на депутатите от Европейския парламент. Към момента се разработва специално изследване по темата, което трябва да излезе тази есен. Превод: Мартин Иванов по материали на euractiv.de СходниСелекционерите- невидимите пазители на българските…В опит да оцелеят фермерите зад Океана търсят…Крепостите- пазители на уникални деликатеси от конско месо Urban Explorer Urban GardeningБерлинземеделиеферми на покрива