Етиката като гарант за личния успех

Трябва да изпитваме радост за това, какво сме направили за околните, и само тогава ще дойдат резултатите“, смята Ефа Балцер

 

Може ли етиката да е гарант за личностния успех? Според гостенката в поредното издание на „Осмият ден“ Ефа Балцер , един подкаст на Габор Щайнгарт, отговорът на този въпрос е да. Тя разглежда етиката на кармично ниво, следвайки принципа „прави добро, за да ти се връща добро“. Според нея етиката не трябва да се разглежда като някаква съставка, а гарант за успеха. Ефа Балцер се ръководи в революционната си теория от старинен будистки ръкопис.

 

Тя е на мнение, че човек не е задължително да вярва в своята карма, а просто да приеме, че личният успех се крие в етиката. Ефа Балцер както се представя следва политология и английска лингвистика във Франкфурт на Майн и от 18 години упражнява свободната професия на изследовател на пазара. От 2016 година ръководи компания, която се занимава с това да съветва хората как да успяват, основавайки се на древните азиатски традиции.

 

Какво се крие зад нейната теза?

 

„Етиката според мен е гаранция за успеха, и бих искала да поканя слушателите ви да преоткрият тази промяна в парадигмата за съвременния свят, и не само това, но и критически да я изпробват. Мисля че цялата тема- етика, морал, ценности отдавна е намерила своето място във философията, но ние не я свързваме с икономическия успех, и не смятаме че двете неща изобщо имат допирни точки. Мисля че в много случаи това се явява бариера за успеха ни“, казва тя.

„Смятам че в най-добрия случай ако човек има етично поведение, съобразено с моралните принципи, това е добре за самия него. Старите азиатски познания известни като „принципи за разрязване на диаманта“ обаче казват обратното- че етиката е каузауната причина за успеха. Успехът е възможен само чрез етиката, която дори е гарант за успеха. Това означава, ако аз имам етично поведение, мога да разчитам на това, че непременно ще трябва да имам успех. И това във времена като днешните, в които една подобна чудесна теза не винаги може да бъде сигурна, дали стратегиите, които следваме към успеха наистина ще ни изведат до него.“

 

Хубавото в подобна теза според нея, е че тя не изхожда от политическия атеизъм а от логиката и това, че всеки за себе си трябва да я изпита критично и тя знае, че това наистина е добро предложение за мнозина предприемачи, ако наистина следването на принципите на етичното поведение ги доведе до успех. „Ако това се сбъдне би допринесло не само за подобряване на нашата икономика, но и на света“, вярва Ефа Балцер.“

 

Откъде идва нейната убеденост в успеха на тези принципи особено в тези времена, когато нищо не е сигурно?

„Има един малък диалог, който бих искала да проведа с всички ви.Това е система за всички хора, които искат да мислят и то критично върху въпросите.“

 

„Ще поставя нещо пред себе си, което може би слушателите няма как да видят, но вие може да ми кажете какво виждате.“„Вижда се един син молив.“„Да и аз виждам същото, но ако сега в стаята ми влезе едно малко куче, и ако аз поставя същия предмет пред него, какво би видяло тогава това малко куче?“

 

„Може би няма да види никакъв молив, защото молив ще вижда само онзи, който знае, какво е молив. Може би ще види нещо блестящо, някакъв предмет с който може би ще иска да си поиграе.“„Точно така и сега идва първият решителен въпрос: Кой от двама та би имал право?“

 

„Според мен и двамата, от своята собствена перспектива, защото обяснението би било правилно от неговата гледна точка.“

 

„Да. за кучето това би била една супер играчка, а за мен един супер молив.

Ако обаче оставя този предмет в стаята и изляза навън. Навън излязат и всички кучета, и всички хора, тогава какво би представлявал той?“

 

„Тук навлизаме в областта на теоретичните знания, защото предметът би означавал нещо, ако имаше кой да каже:“Това е един молив.“

 

„Да и ние бихме искали да открием откъде е дошъл този предмет, и в това се крие нашият успех. Но може да се погледне на нещата и по-друг начин. Както в много случаи се получава, че става дума за нещо нереално. Когато обаче се върна в стаята, и погледът ми отново попадне върху предмета, тогава ще видя, че това за мен е един молив, а не играчка за кучето.“

 

„На това място сега идва дедукционния въпрос: Ако това е така, откъде се е взел той? Тоест природата на предмета в нашия случай, дали моливът е дошъл с мен отвън, или той ми е донесен отвън?“

 

„Логичният отговор на подобен въпрос е, че моливът е дошъл от мен и в този смисъл предметите идват от нас. Това се казва не само в старинните ръкописи, но и в различни теории за позитивното мислене, според които човек подарява енергия на околните и така нататък. Ако си представим, че този молив е диамант, и аз искам да изпратя към него цялата си позитивна енергия, опитвах, но не се получава. Желанията не идват в живота ни по начина, по който идват предметите. Те идват на 100 процента от мен, но не чрез желания. И сега идва новото обяснение на старинните ръкописи

 

. Според тях имам малки светлинки в моя дух , които се сменят на честота от 56 за секунда. Хвърлят се върху подобни обекти като шоколадов сос или сладолед, и това става толкова бързо, че не мога да ги получа, докато не се получи накрая един молив. Откъде ли се появяват тези светлинки в моя дух? От поведението ми в миналото, защото образно казано трябва да дам един молив, за да получа един духовен молив. Това наподобява на видеокамера, която записва в нашия дух всичко, което правим, каквото казваме. Така ги събираме подобно семена на растения по 56 на секунда. Това се случва много бързо и ни помага да се отворим и да творим нашия свят. Това означава да дойдем до хипотезата, че нашият свят на 100 процента идва от нас, чрез събирането на онези семена от отношението ни към другите“.

 

Какво означава това за вашата теза, и защо компаниите трябва да се държат етично?

 

„От философията все още никой не е забогатял. Да предположим например, че всичко което правя си има своята последователност, тогава не би ми било все едно как се държа, тъй като за мен ще е важно какво е поведението ми. Ако искам да имам успехи, преди това трябва да дам нещо от себе си на другите. Всичко което получавам е резултат от поведението ми. Ако искам аз да успея, първо трябва да помогна на другите да успеят. Това означава, че аз мога да получа някакво възнаграждение само ако имам етично поведение. Това означава етично да подкрепям моите конкуренти вместо да саботирам работата им. Само тогава мога да разчитам на успех събирайки подкрепа от околните. Това е една нова система на мислене, в която аз знам, че когато дам нещо някому, то непременно ще ми се върне под някаква форма. Това е сигурно, защото тези принципи са универсални и винаги функционират.“

 

Откъде може да сме сигурни, че ако помогнем ще ни се върне след като не знаем, дали всички останали мислят по този начин?

 

„Това може да се установи само чрез експерименти. Това показва и моят опит. Това, какво мислят останалите не е важно, защото е важно , как чрез моя дух мога да променя света в който живея аз. Ако съм помогнала на някого не е нужно да ми го връща непременно, тъй като между тези две неща няма каузална връзка. Тук става дума само за моята мотивация. Ако аз съм мотивирана да променя нещо в света и да помогна някому, тогава във всички случаи ще постигна нещо. Винаги обаче трябва да се опитва. Ние наричаме това „проект на четирите стъпки“.

 

Не ни убедихте напълно. Имате ли някакво предложение за хора като мен, които все още се съмняват, което да може да се интегрира в ежедневието и да се провери дали всичко функционира?

 

„Разбирам напълно подобни съмнения, тъй като са нещо нормално, след като за толкова кратко време разказвам за подобна радикална промяна в парадигмата. Тогава бих казала , че всичко ще е така, ако съм убедена, че мога да променя света, тъй като това важи на 100 процента само от мен.     Лично аз съм имала много такива успехи в най-различни области. Започвам винаги с нещо просто, което може да бъде измерено. Няма да започна с мира по света, а с нещо много по-просто като например да искам да имам повече клиенти, да мога да разреша конфликтите с моя търговски партньор , да промотирам по-добре нашия бизнес. За целта имаме нужда от четири неща. Първо в едно изречение всеки човек да си каже какво иска. Например аз искам да имам повече клиенти . Втората крачка е да намериш някой, който има същата цел или иска нещо подобно. В моя случай търся колега от областта на качествения маркетинг, който иска да работи, и му помагам в това отношение или му давам възможност да рекламира , с което да привлече повече клиенти. Третата крачка е да пристъпим към всичко дотук. Проблемът на повечето хора е, че предприемат тези три крачки, но без да направят последната. Нужно е да се изчака колкото трябва. Ние познаваме много щедри хора, които обаче не са толкова богати. Четвъртата крачка се нарича „медитация с кафе“. Някой ще попита какво е общото между двете неща. Отговорът е нищо, просто когато си легне човек преди да заспи да се зарадва за добрите неща, които е направил за околните.Вместо това вечер обикновено в главата ни е какво ще имаме за утре като програма, какво ще се прави в работата, а трябва да изпитваме радост от това, което сме направили за околните, само тогава ще дойдат резултатите и ще успеем“.

 

Превод със съкращения:

Мартин Иванов