Венеция е известна не само със своите мостове, канали и гондолиери, но и със своето ювелирно изкуство. Столетия във венецианската република са се стичали богатства от цял свят. В разходката си с “Дойче Веле” до там този път обаче ще се спрем на златарското изкуство.

Макар във Венеция изкуството и изящните произведения и позлата да са видими почти навред, днес занаятчийските работилници занимаващи се с преработката на злато в града на Марко Поло се броят на пръсти. Една от златарските работилници се ръководи от семейство Минегацо.

“За тази работа не се изисква много сила. Всичко зависи от това, колко тънко трябва да се обработи златото, и това може да отнеме между 15 минути и два часа и половина”, разкрива Марино Минегацо. Парчета 24-каратово злато се разтопяват при температура от над хиляда градуса и се изливат в кюлчета, всяко от които струва над 6 хил. евро.

“От едно малко кюлче от 120 грама например  можем да направим между хиляда и шест хиляди листа  злато, в зависимост от желаната дебелина. Златото първо минава през един валяк и се валцува за да се превърне в ролка от тънка лента. След това може да се нагрява още и още и да се превръща в още по-тънки листове. “Ако цветът е много жълт, златото е добро, ако обаче е с леко червен оттенък или в други тонове, тогава се знае, че в него има и примеси”, разяснява майстор златарят.

Дългата метри златна лента се събира преди да се разреже на по-малки парчета. Сара Минегацо я сортира върху специално фолио, за да се избегнат всякакви надрасквания. “Един пакет се състои от 33 хиляди златни листа, които се набиват чрез специална машина и след това се разделят на четири. После се обработват с чук”, казва Сара.

Това е и последният етап от обработката на златото, и така се е правело и поръчвало злато от векове във Венеция. И до сега местните златари като семейство Минегацо нямат конкуренция на машините, а само от значение е използването на различни чукове.

“Едни от чуковете тежат по два килограма, което е почти нищо. Други са по четири килограма, които за мен не са толкова тежки. Имам и чукове от по осем килограма, които вече са си доста тежки”, разказва Марино.

Във Венеция се произвеждат хиляди листове злато, един от които може да тежи колкото човешки косъм. Елеонора Минегацо се надява , че ще може да предаде стария занаят и на следващото поколение от семейството. “Вече се усеща колко е трудно да се работи тази работа, а занаятът ни е заплашен от изчезване. Не ми харесва, че този красив занаят може да остане в миналото.” Един от клиентите им е реставраторката Елизабет Масон.  За да работи със благородния материал се нуждае от много спокойствие, защото само лек полъх може да разруши всичко. “Разликата между индустриално  и ръчно произведеното злато е огромна. Индустриално произведеното злато е много по-тънко и това го прави много трудно за работа, защото често се натрошава. Освен това в края на работата не изглежда толкова добре, колкото ръчно произведените листове злато”, разкрива реставраторката.

Дори катедралата на Свети Марко е реставрирана със злато, произведено от семейство Минегацо и така старият занаят и днес дава своя отблясък на старинния град.

Мартин Иванов

по материали на “Дойче Веле”

Снимки: “Дойче Веле”/ скрийншот