Пандемията ще „умори“ по-скоро хората отколкото нездравословното хранене

Грешни политики и остаряло мислене вредят на бизнеса повече от вирусите

Хранителния бранш оказва се вируси не го морят, а приспособимостта му към всякакви условия, било климатични, икономически и социални е забележителна. Сравнима е само с вродената приспособимост на някои животни в природата. Подобен извод не би бил лишен от логика за всеки страничен наблюдател, който се разходи из полу празните зали на тазгодишното специализирано изложение за храни и напитки в Интер Експо център София. Пандемията явно е подготвила изненади и подгонила изложители и посетители.  Производителите особено на месни и млечни изделия се броят на пръсти. Чак се чудиш като представител на медии и то специализирани какво да се отразява.

Една детайлна разходка обаче може да покаже съвсем друго. Изненадващо, но и сред хранителния бранш не липсват смели сърца тръгнали  да  оборват всеобщата пандемична психоза, караща може  би мнозина да си  мислят само за свършека на света.  И ако продължим с филмовата заигравка понеже светът е голям, и спасение дебне отвсякъде, тази част от хранителния бранш  дошла на изложението, сама се спасява. Някои като едни месопроизводители от Вакарел, дори отчитат плюсове, избирайки да се възползват от ситуацията и да предложат нишови продукти, други се ориентират пък към по- дребни партньори хотели и магазини, трети успешно комбинират доставките и към малки и към големи признавайки под сурдинка, че работата с веригите не винаги е с позитивен резултат.

„Фермерите са недоволни от нас, ние от търговците и така веригата се къса“, споделя Иван Глухаров млад млекопреработвател от Плевенско, който обаче не спестява и своята критична оценка към дребните фермери относно качеството на суровината. Опитвайки да са иноватори от “Мандра “ се представиха с различни млечни мезенца , овкусени с микс от билки и опушен кашкавал.

Щекотливата тема за стандартите на сирената също не е подмината. „Аз съм твърдо за стандарт, не може ние да произвеждаме качествени неща, да влагаме по 10-11 литра мляко за килограм сирене, а другите да влагат добавки“, споделя още той.

„Нужна е държавна политика“, добавят и лъчезарните фермери Дора и Иван Мутафчиеви  от биоферма  „Козле“, а държавния стандарт за сирената се нуждае от пренаписване и осъвременяване. „Как така ще ни искат млякото да е с масленост 3,6% ,след като при нас маслеността всеки ден е  различна и зависи от пашата на животните“, питат логично те. Или да внасят съставки за втвърдяване и повишаване на рандемана,които са в противоречие с биологичните способи на отглеждане. Оттам също са в процес на подготвяне на нови продукти, като по време на изложението тестово показаха сушено био козе сирене, наподобяващо италианското пармиджано . Разработили и проект за обновление на фермата, за който се надяват на европейско финансиране . “Малко от нас малко от Европа, и ще сме готови да посрещаме гости“, споделят фермерите. Желаещи да видят работата им има и сега, но се нуждаят от подобряване на условията, а и както признават, козите хич не са мирни животни.

Биопроизводителите също отчитат позитиви от кризата, а сред  новите продукти които представиха на изложението беше и и био мастика с 12 билки. Неизвестностите пред тях са свързани с това как да  издържат персонала във времената на криза .. „Сега спираме и до март, когато влизаме да режем не знаем какво да правим. Въпреки обещанията не сме включени в антикризисната мярка 60 на 40. Осигуровките ще ги оправим, но заплатите са под въпрос”,  каза Албена Симеонова. Другият проблем пред тях е набързо написаната наредба за директните продажби , вкарваща  абсурдни ограничения,която ще бъде преработена след надигналия се вой отстрана на бранша.

Сякаш зърнопроизводителите са най- ударени от климатичните промени и засушаването . „При варивата производството е на половина, за сметка на това цените са по- високи точно заради сушата“, каза Станимир Статев, зърнопроизводител от  Добричко.който отглежда 12 култури върху 10 хил. декара. Освен обичайните- пшеница ечемик и царевица залагат и на бобови култури- боб, нахут, леща,бакла.. „Идеята ни е да възродим производството на бобови култури в Добричко“, допълва Статев. От 250 хил. декара някога, сега с бобови култури се засаждат около 8 хил. декара

Така е с храната във времената на криза!  Ситуацията обобщи и Мариана Кукушева. „При нас нещата вървят, дори сушата спомогна на места във Врачанско и Тракийската низина да се произведат пшеници с изключително високо съдържание на протеини, което означава с много високи хлебопекарни  качества. Кризата с коронавируса ще доведе до две неща, ще промени чипа ни и отношението ни към всичко, което ни заобикаля.  Ще видите другата година съвсем различен бизнес. Всичко се променя,и при вас медиите, Само хлябът ще си остане същият въпреки кризата„, каза Кукушева. Може би част от промените, съобразени и с променените потребителски нагласи и уменията на бизнеса гъвкаво да се настройва към различните условия виждаме още сега, защото и по време на криза сякаш обръщаме повече внимание на истинските и качествени храни вместо на вредните  и за радост на бранша.  Разбира се онази част. от потребителите, която може да си ги позволи, защото сред най-честите посетители на изложението тази година бяха и най- уязвимите не само в кризисни времена- пенсионерите, които определено трябва да ни накара да помислим и променим нагласите си. Бизнесът с храни очевидно вече го прави.

Мартин Иванов 

Снимки: Анета Божидарова