Дано отново върнем лицата си

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Здравейте уважаеми читатели,

Обичайно ежегодно пристъпваме към равносметка на отминаващите 12 месеца. Последните едва ли ще запомним с нещо добро. Годината може да се определи като година на преломи. Време в което ¾ от него едва ли ще бъде запомнено с нещо положително. Година в която детските добавки продължиха да са на незавидно ниско ниво, а пенсионерите да се чудят за какво ще им стигнат 150 евро в общия случай. Време в което мислехме повече за „зарази“, „епидемия“, „ваксини“, „риск за живвота“, отколкото за пътешествия, разходки в парка, срещи с приятели, планове за почивки. Вълнуващите пътувания единствено с раница на гърба останаха в миналото. Социалните контакти се превърнаха в копнежи, а забележителностите в миражи. Стоенето между четири стени ни превърна в затворници.

Ако преди 12 месеца някой беше предположил, че животът ни ще заприлича като на риби в аквариум, че магазините ще хлопнат кепенци, животът ще се ограничи до четири стени, а ние ще пазаруваме насъщния под строй и под час, едва ли някой щеше да хване вяра. Социалната реалност беше заменена с виртуална. Всичко се  случваше в мрежа от профили и екрани. Визуалното подмени социалното.

Всичко беше поставено под чертата, в локдаун. Още един чужд на хората термин, който свикнахме да употребяваме повече, отколкото „Обичам те!“ или „Как си?!“, а усмивките бяха заменени с подозрителни погледи и недоверие, особено в малкото достъпни места за социални контакти , където всеки се пази да не го зарази една невидима „проказа“, и най-дребното нарушение е готово да предизвика невиждана реакция. И това благодарение на маските, които ни обезличиха. Превърнаха ни в хора без лица.

Благодаря ви, че колкото и да сте малко, четете и харесвате публикациите на блога. Поради екстремната ситуация, отменени събития, пропаднали пътувания не успях да осъществя едно от намеренията си, да представя повече уникално съдържание, нещо което си бях поставил за цел. Продължавам да смятам, че близкото информационно бъдеще е на уникалното съдържание, създавано за определени категории потребители, така както когато отидеш в магазина има храни и храни- някои са широко достъпни, други в премиум клас за определени потребители, които могат разбира се да си ги позволят.

И накрая преди да удари последния час от годината предполагам всеки си казва, дано старата година свърши по-бързо и да започнем на чисто през новата. Дано обаче през нея комерсиалното и консуматорско мислене отстъпят пред запазването на духовността и човешкото. Дано върнем лицата си без маски и без подозрителни погледи, а изпълнени с усмивка и ведрина. И дано преди всичко останем здрави!

С уважение Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар