Златни правила или красиви думи ще се окажат препоръките към 27-те страни членки на ЕС за новата ОСП?!

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

В обширен анализ за портала arc2002.eu Оливър Муур и Матео Мета разсъждават около настоящото състояние на стратегическите планове в отделните страни членки на ЕС, основавайки се на последно отправените в края на миналата година специфични и общи препоръки към всяка една страна членка.

Австрия полага големи грижи за развитието на земеделие, което да запазва природата в необлагодетелстваните региони

Авторите припомнят, че преговорите по новата ОСП продължават да са лишени от нужните реформи, а на страните членки бяха изпратени съответните препоръки. Дали обаче тези препоръки ще се окажат златни правила които да приведат стратегическите планове към основните цели на Зелената сделка, или ще се окажат само лъскави думи без съдържание изпълнено с конкретика?

Матео Мета и Оливър Муур достигат до извода , че тези препоръки очертават много добре проблемите в съответните страни, но не дават ефективни решения за тяхното преодоляване. „Анализите, предоставени в тези документи, показват, че дребните фермери и околната среда са под огромен натиск. Списъкът с препоръки към държавите-членки обаче е пълен с доста неясни предложения или пропуски. Прецизното земеделие, макар и слабо дефинирано, по някакъв начин е всеобхватно засегнато , докато обещаващите инициативи, предоставящи множество обществени блага, като социалното земеделие, продължават да бъдат изключвани или въобще не се споменават“, пишат авторите.

Препоръките според тях не водят до точни ангажименти за разработване на стратегии за намеса. Като цяло те просто повтарят списъка с намеси, налични в Регламента за стратегическия план на ОСП без да заемат съществени критични позиции по ключови проблеми или да предлагат необходимите промени, които да се включват във всяка интервенция.

Отправените препоръки не са били консултирани с гражданското общество

Те критикуват това, че в процеса на създаване на тези препоръки, те са били консултирани единствено между страните членки и европейските бюрократи, но не са били поставени на обществена дискусия и контрол. „Нямаме представа дали всъщност Комисията се е опитала по някакъв начин да направи препоръките по-стабилни. След известен обмен на данни с агроминистрите, добрата новина е, че тези препоръки бяха направени публично достъпни и могат да бъдат обсъждани между националните и регионалните парламенти, властите, учените и организациите на гражданското общество“, пишат те.

До момента официални позиции относно направените от ЕК препоръки са публикували само Испания и Франция. Испанският министър на земеделието заяви, че 16 от 17 препоръки съвпадат с нуждите, отправени от правителството за бъдещите стратегически планове на ОСП. Анализът към френските препоръки пък в голяма степен се основава на слот анализ на стратегическия план.

„Общото впечатление от кръстосаното сравнение между препоръките е, че Комисията е положила значителни усилия, за да улесни възможно най-лесно държавите-членки да ги включат“, пишат още авторите и питат:“Дали това може да се разглежда като знак за възвръщане на доверието от страните членки към ЕК по отношение на управлението, одобряването или отхвърлянето на стратегическите планове, предвид на факта, че включването на препоръките ще е един от критериите за оценка на стратегическите планове? Трябва ли да се притесняваме, че част от тях са предвидени с цел да се улесни оценката на комисията?

Ако страните членки възприемат отправените им от еК препоръки за стратегическите планове като необвързващи, ще бъде много трудно според Муур и Мета, за организациите на гражданското общество да проследят процеса на включването им в стратегическите планове за ОСП.

Авторите посочват някои препоръки от тези документи:

Приложения I и II. Те са включени в отделен документ придружаващ препоръката за целия ЕС до всички държави-членки и отчитат таблици, които показват изходните данни (или липсата им) за измерване на това, доколко поставените в националните стратегически планове цели съвпадат с тези на Зелената сделка.

Цел на Зелената сделка за намаляване на емисиите на парникови газове. За първи път ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ се позова на тази количествена цел в своето съобщение, което трябва да бъде интегрирано и наблюдавано в стратегическите планове на ОСП. Тази цел не беше включена в анализа, публикуван от Комисията през май 2020 г. относно връзката между ОСП и европейската зелена сделка.

Принципът на партньорство. Държавите-членки ще бъдат наблюдавани от Комисията по време на подготовката на стратегическите планове за ОСП. В процеса на одобрение Комисията ще разгледа начина, по който управляващите органи работят по прозрачен и ефективен начин с организации на гражданското общество, регионални и местни власти и учени.

В много анализи, проведени в държавите-членки се констатира, че интензивното земеделие е проблем и Бяха представени впечатляващи масиви от данни и научни справки за отрицателните социално-икономически и екологични последици от интензивното животновъдство, използването на пестициди и торове, оранта на постоянни пасища, земеделието върху влажните зони и торфищата и др.

Устойчивото земеделие е решение. Имайки предвид тяхната многофункционална роля в нашето общество и планета, Комисията призна, че дребните фермери от всякаква възраст и пол изчезват, оставяйки осигуряването на храна, управлението на земите и ландшафта напълно изоставени и в ръцете на корпоративното земеделие и хранителната индустрия.

Авторите за пореден път алармират, че настоящата ОСП е провал, а „директните плащания са концентрирани в ръцете на няколко фермера“. Освен това агроекологичните условия са твърде слаби, за да оправдаят публичните инвестиции за интензивно земеделие. При все това бяха подчертани редица съображения както на ниво ЕС, така и на национално ниво. Оливър Муур и Матео Мета посочват като пример Нидерландия, на която ЕК е предложила на страната да пренасочи подкрепата към фермери, които изпълняват практики, полезни за околната среда и климата.

Всеки работен документ на персонала (SWD), изпратен от Комисията до отделните държави-членки, се нуждае от собствена оценка, като също така се отчита качеството на документите (SWOT, проекти на стратегии за намеса), консултативни процеси и състояние на подготовка в държавите-членки.

Например, в случая с Полша, проектът на Стратегически план за ОСП , споделен с НПО за консултации, е изключително сложен и основните послания са трудни за четене и предаване на фермерите и селските общности.

„Въпреки че препоръките остават на общо ниво, специфичните за 27 държави документи по-добре организират данните, изясняват проблемите в селското стопанство и посочват тематични области, които изискват повече работа и намиране на по-добри решения. Поради тази причина те са полезни за оперативната страна на консултациите по стратегическия план за ОСП.

Освен това тези документи изясняват, че Зелената сделка и нейните стратегии не са просто дългосрочна визия, която засяга само институциите на ЕС, но трябва да засяга особено държавите-членки и стратегическите планове на ОСП“, пишат още те.

Как ще се одобряват стратегическите планове

Както отбелязва Комисията, включването на тези препоръки ще се разглежда заедно с други критерии, като тези, определени в член 106 (Одобряване на стратегическите планове на ОСП), който включва също член 92 (Без принцип на отстъпление), член 94 ( Процедурни изисквания) и много по-последователни анализи на представените планове.

Много важен е също член 125, параграф 4 относно стратегическата екологична оценка и предварителната оценка на стратегическите планове на ОСП. Въпреки че съзаконодателите правят всичко възможно, за да избегнат всякаква задължителна интеграция, усилията, изразени в националните ценности към целите на Зелената сделка, също трябва да бъдат част от одобрението.

Важно е Комисията да предвиди възможното въздействие на стратегическите планове на ОСП върху функционирането на вътрешния пазар и нарушаване на конкуренцията, като се има предвид, че много правила на общата организация на пазара ще бъдат изместени от ЕС на национално ниво.

Италия като пример за даване на общи и двусмислени препоръки

Авторите откриват неясноти например относно отправените препоръки към Италия за укрепване на организациите на производители в региони, където те са слабо представени и за биологичното земеделие. Относно организациите на производителите те определят препоръките като „неясни“и според тях биха могли да бъдат препоръчани по-точни реформи по отношение на организациите на производителите за по-точно насочване на обществените блага, като например кои видове организации на производители биха довели до укрепване на устойчивите агрохранителни вериги и позицията на фермерите по веригата на доставки, вместо да се обогатяват посредниците които получават публични средства, за да обединят големи количества селскостопанска продукция за износ.

„Комисията би могла да препоръча на Италия да обмисли определянето на по-нисък праг на максимална подкрепа за организации на производители. Това би спомогнало за развитието на селскостопански кооперации в регионите, както и приоритизиране на подкрепата към онези, които подкрепят местни „наследствени“ сортове с културна и биоразнообразна стойност, осигуряване и консумация на органични храни и др.“, пишат те.

Що се отнася до биопроизводството, дадените препоръки се определят като „двусмислени и твърде общи“, тъй като е записано, че „стратегическия план ще включва подкрепа за схеми за преобразуване на конвенционални в биологични стопанства и за поддръжка на биоземеделието. Това обаче се случва и сега независимо от това, дали ЕК го препоръчва или не. Вместо това според Мета и Муур „се очакваха по-смислени препоръки от Комисията, например във връзка с разпределянето на по-високи бюджети за научноизследователска и развойна дейност, преразглеждане на законите за обществените поръчки, увеличаване на плащанията на хектар за биологично земеделие, намаляване на различията между регионите и секторите или подобряване на административните процедури за биологично земеделие според еврорегламент номер 834/2007…“

Кои са някои от слабостите на стратегическите планове

Ирландия и отново Италия са дадени само като два от примерите за наличието на слабости в препоръките отправени към страните членки. За Ирландия например ЕК призна за сериозно увеличаване на популацията в млекодайното говедовъдство и това е основен фактор за увеличаване на вредните емисии, предлагайки по-добри планове за управление на хранителните вещества като решение, предложение, което се оценява като „слабо и неангажиращо“. В Италия пък беше признато наличието на голям брой екологични предизвикателства, пред които са изправени фермерите във връзка с промените в климата, ерозията на почвата и качеството на водата, но не е препоръчано включването на еко схеми в стратегическия план на страната

Цифровизацията – решение за големите, но не и за малките

В редица препоръки към страните членки, цифровизацията в земеделието според авторите се определя като систематично решение на увеличаване на устойчивостта в хранителния сектор и земеделието и за развитие на селските райони. Те обаче не са оптимисти за политическата програма, която стои зад дигитализацията и прецизното земеделие които в момента се изтласкват на преден план от корпоративните фермери и доставчиците на суровини. „

„Ако чрез усилията за дигитализацията в храните, селското стопанство и селските райони се продължи да се настоява за увеличаване на производителността и ефективността, макар и лошо дефинирани, вместо, чрез тях да се премахнат настоящите неравенства в хранителните вериги, да затворят пропуските между селското стопанство и обществото и драстично да намалят отрицателните въздействия по отношение на околната среда, жизнеспособното земеделие ще продължи да изчезва и корпоративната хватка- включително върху земеделските системи – ще продължи да нараства“, пишат те.

ОСП няма поставени цели и политики относно достъпа до широколентов интернет

Анализът продължава с това, доколко в ОСП са заложени политики и цели по отношение на достъпа до широколентови мрежи в селските региони. Главна дирекция „Земеделие“ е определена като „неактивна и не достатъчно ангажирана“ да приведе втори стълб на финансиране на селските региони към политиката на сближаване като на равнище ЕС съществува институционален вакуум по този въпрос, кой ръководи постигането на целта за осигуряване на интернет свързаност на селските региони и този вакуум намира отражение във френския стратегически план, в който първоначалната препоръка на ЕК към страната е била да акцентира в своя бюджет по ОСП върху покритието с широколентов интернет в селските райони. Впоследствие обаче е променена , като се препоръчва „инвестиции в бърза широколентова връзка и синергия с различните еврофондове“.

Авторите Матео Мета и Оливър Муур прогнозират, че отправените към 27-те страни членки специфични препоръки, които трябва да влязат в техните стратегически планове биха предизвикали много вътрешни дискусии например по отношение на разпределението на директните плащания, политиката на сближаване, еко схемите или таваните на плащанията. Въпреки това се констатира , че страни като Испания, Франция и Чехия бързат да приключат до лятото с представянето на своите стратегически планове или поне в този срок да са представили първи чернови.

Кой докъде е стигнал?!

Полша публикува първия проект от стратегическия план за ОСП (дълъг около 1000 страници) и се консултира със заинтересованите страни през януари и февруари 2021 г.

Франция даде някои актуализации на текущото състояние на Стратегическия план за ОСП в средата на януари 2021 г. . Проектната версия може да е готова още в края на пролетта на 2021 г.

Испания следва подобен график като Франция и има за цел да представи първия проект на Комисията до втората половина на 2021 г.

Италия работи по насоките за извършване на оценка на нуждите въз основа на SWOT доказателства, но в момента преструктурира националното си правителство.

Германия ще проведе вътрешен семинар на 18-19 февруари 2021 г., за да се консултира с федералните провинции относно стратегическия план за ОСП и да обсъди графика, еко-схемите и т.н.

Чешката република организира редовни консултативни кръгове със заинтересованите страни относно конкретни намеси и решения, включени в проекта на стратегически план за ОСП.

Нидерландия  проведе голяма конференция за зелената архитектура през декември 2020 г. През същия месец Университетът Вагенинген представи 25 становища и препоръки относно стратегическия план за ОСП в Камарата на представителите на Холандия. Сега основното внимание е насочено към националните избори, които се очакват през март 2021 г.

Ирландия се е консултирала със заинтересованите страни относно проектирането на еко-схеми в края на 2020 г. и не очаква да представи своя стратегически план за ОСП преди лятото.

Превод: Мартин Иванов

по материали от Интернет

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар