Може ли прецизното земеделие да е панацеята на Европа срещу измененията в климата?!

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×

Резултатът за околната среда от използването на толкова много технологии в земеделието с толкова малък ефект не изглежда положителен за опазването на околната среда и климата твърди Андреа Бесте

Младите тласкат португалското винопроизводство напред

В критична публикация на сайта arc2020.eu Андреа Бесте разсъждава по темата за прецизното земеделие, и опитите на ЕС да го наложи като част от еко схемите в бъдещите стратегически планове на ОСП. Всички говорят за прецизно или още наречено интелигентно земеделие, но може ли то да се окаже лекарството за Европа срещу все по-засилващите се климатични промени? Както е известно ЕК определи наскоро прецизното земеделие като възможна селскостопанска практика, която може да бъде подкрепена от еко схемите на новата обща селскостопанска политика.Авторът изследва какъв е потенциалът на прецизното земеделие за осигуряване на екологични услуги за опазване на климата и видовото разнообразие. В началото припомня на какво трябва да отговарят новите еко схеми.

На какви изисквания трябва да отговарят еко схемите?!

Според Комисията тези еко схеми – основна част от така наречената нова зелена архитектура – трябва да отговарят на следните изисквания:
Те трябва да включват дейности, свързани с климата, околната среда, хуманното отношение към животните и антимикробната резистентност; Тяхното ниво на амбиция трябва да надхвърля изискванията и задълженията, които се прилагат съгласно законовите минимални изисквания ( т.нар. условност).
Загубата на биоразнообразието е далеч по-сериозно от климатичните промени
„В своя окончателен доклад през 2019 г. Световният съвет по биологичното разнообразие IPBES предупреди за драстична загуба на видове през следващите десетилетия . Докладът определя промените в земеползването като основен двигател на природните загуби, особено в Европа. По-конкретно в него се заключава, че загубата на естествени местообитания и тяхното замърсяване с хранителни вещества и пестициди в много случаи правят усилията за опазване безсмислени. Някои учени изчисляват, че загубата на биологично разнообразие е дори по-лоша от изменението на климата“, пише авторът и посочва някои факти:

– процесът за производство на амоняк чрез така наречения синтез на Хабер-Бош изисква около 1,2% от енергията в света:
– над 90% от енергийните нужди на цялата индустрия на торовете се консумират от по-горе посочения процес на производство:
-за много култури, плодове и зеленчуци повече от една трета от използваната енергия е за производство на агрохимикали (торове и пестициди), използвани в тези култури:
Ако това се включи в баланса на парниковите газове, делът на селското стопанство в емисиите на парникови газове в Германия за 2010 г. е 13 процента, в противен случай би бил само около половината (7%, заявено от Германската федерална агенция за околната среда през 2013 г.

Може ли прецизното земеделие да е решението?!

Решението на проблемите с климата и загубата на биоразнообразие, което сега се представя от редица страни според автора е така нареченото прецизно или интелигентно земеделие, при което високите технологии трябва да защитят опазването на биоразнообразието и опазването на климата. Например чрез прилагането на дронове да се получава точна информация за това колко и къде трябва да се тори на полето. Твърди се, че това става с максимална точност и благодарение използването им може да се определи къде е необходимо да се тори и къде не.

Лобитата на производителите на земеделска техника и препарати за растителна защита настояват, внедряването на нови технологии да се финансира от фондовете на ОСП, но според Бесте липсват дискусии за това, доколко са доказани ползите от тези иновации за околната среда. Все още няма и отговори на въпросите свързани с достъпа до събираните чрез тях данни, както и по отношение на техния контрол. .
„Никой не може да възрази срещу ефективното внасяне на торове и използването на по-малко пестициди. Но в какъв мащаб техниките за прецизно земеделие могат да бъдат по-ефективни? Доколко те наистина помагат да се направи селското стопанство по-устойчиво? Оправдани ли са силно изразените похвали към прецизното земеделие?“, пита той.

В материала си той твърди, че например измерването на позеленяването на листата на културите за да се позволи по-ефективното използване на азотни торове, чрез което да се спести производството на вредни газове не дава чак толкова прецизнаинформация, а само косвена и обща информация за това, дали дадено растение получава достатъчно азот. Измерването на други параметри на почвата като състоянието на хумосния слой също не е възможно да се прави с голяма точност, и то директно при управление на дроновете над полето.

„В случая с фосфора все още няма валидни методи за измерване, които биха могли да послужат като основа за „прецизно“ приложение: В Европа например се използват до 16 различни метода за измерване на съдържанието на фосфор в почвите. Към днешна дата не е възможно да се определи общият наличен в растенията фосфор в почвата, използвайки някой от тези 16 метода за измерване, тъй като не е възможно да се измери органично свързания фосфор“, пише още той.

Използваните до момента според него сателитни технологии могат да дадат сравнително малко точни данни за съдържанието на фосфор или за нивото на хумоса в почвите, и то не в реално време. Това важи и за структурата на почвата. От научна гледна точка може да се говори за приблизителни стойности, но не и за точност.

Според него положителният екологичен ефект от прецизното земеделие ще дойде от „технически подкрепения потенциал за спестяване“. В публикация, издадена от германското министерство на земеделието, „Дигитализация в земеделието – оползотворяване на възможности – минимизиране на рисковете“ , оценка на въздействието, поръчана от BMEL и изготвена от института Thünen, се казва::
„Най-голямата полза от цифровизацията в селското стопанство се вижда в потенциалното нарастване на производителността чрез спестяване на работно време и вложени ресурси. Това може да увеличи устойчивостта чрез намалена употреба на торове, пестициди и горива, както и подобрения в хуманното отношение към животните. Икономиите на торове, пестициди и горива, идентифицирани досега, са в рамките ма едноцифрен процент .“

„Минималното спестяване в рамките на няколко процента не изглежда като обръщане на тенденцията по отношение на екологичните проблеми, за които научно се потвърждава интензивното използване на торове и пестициди. Това може просто да изглежда разумно от гледна точка на ефективността. Но капиталът и техническите разходи за тези няколко процента са значителни. Това повдига въпроса не само за екологичното равновесие, но и за икономическото“, пише още Андреа Бесте, и пита какво ще правят животновъдите с оставащите количества тор, ако не се намалят популациите от животни? Защото дори и при използването на най-прецизни технологии за торене пак ще остават големи количества неизползвана животинска тор.

Според него ако липсва добре балансирано сеитбообръщение и висококачествени органични торове, дори и прецизното внасяне на азотни торове в почвата води до замърсяване на почвите. При неправилно комбиниране на хранителни вещества, екологията на почвите и растенията страдат от недохранване дори при по-точна дозировка на хранителните вещества и отрицателният ефект в екосистемата се запазва. Растенията интензивно третирани с азот са податливи на болести и вредители и се нуждаят от повече растителна защита. Що се отнася до измерванията на разнообразието от видове, до момента използването на сензори изисква използване на хумогенни култури, докато при наличие на смесени култури в комбинация с дървета или живи плетове е проблематично. Именно това разнообразие обаче е важно както за застрашените видове, така и за полезните насекоми в екосистемата и насърчава биологичната борба с вредителите, което от своя страна е основа за намаляване на пестицидите. Авторът твърди още че „резултатът за околната среда от толкова много технологии с толкова малък ефект не изглежда наистина положителен при тези условия.“

Кой ще контролира тези технологии в бъдеще?!

Допълнителни въпроси възникват с термините „SmartFarming“ и „BigData“ относно суверенитета върху данните на фермата: Кой е носителят на права върху тях и кой в ​​крайна сметка ги получава? През последното десетилетие се наблюдава бързо развитие на стартиращи компании в сектора на цифровото земеделие. Смята се, че пазарът на продукти за прецизно и цифрово земеделие ще расте с 12 процента годишно и ще достигне обем от над 10 милиарда евро до 2025 г. В резултат на това големите корпорации навлизат на този пазар.

През 2013 година Monsanto купи Climate Corporation, която предлага продукти за цифрово земеделие, за около 1 милиард долара. След придобиването на Bayer на Monsanto през 2018 г., компанията твърди, че има водещата в света платформа за цифрово земеделие. Други големи селскостопански групи, включително световни търговци на зърно, агрохимични компании, индустрията на селскостопанските машини и технологични компании също инвестират или купуват компании за цифрово земеделие. Следователно технологията е все по-често в ръцете на същите глобални играчи, които доминират на високоефективните пазари на семена, торове и пестициди.

Авторът изразява своя скептицизъм по отношение на това, дали тези глобални играчи на pazara на цифрови технологии ще допринесат за свиване на пазара на собствените си продукти или тази употреба е свързана по-скоро с осигуряване на пазарите за продажби и обявяван на средствата като произведени по интелигентен и устойчив път.
Тази нова форма на вертикална интеграция също така позволява на корпорациите да извличат данни от фермерите и след това да ги използват, за да насочват избора си на продукти. Земеделските производители стават част от корпоративната верига за създаване на стойност, ограничавайки техническата им гъвкавост. Както и в други сектори на цифровата икономика, се създават платформи „на едно гише“, които да предоставят на фермерите изчерпателен пакет от услуги и да насочват решения. Суверенитетът върху данните и техническата собственост вече често не е в ръцете на фермерите. Например в САЩ John Deere пречи на фермерите да ремонтират оборудването си, като им продава трактори, които са оборудвани със сложен софтуер, и вместо това ги принуждава да наемат външни изпълнители. Компанията твърди, че фермерите не „притежават“ своите трактори, а са закупили само „лиценз за експлоатация на превозните средства.

В заключение авторът пише: „Прецизността и потенциалните икономии засега не са в никаква значима пропорция спрямо финансовите и технологични инвестиции, нито икономически за земеделските производители, нито по отношение на ефектите върху устойчивостта. Масовото популяризиране на прецизното земеделие и препоръката му като подходяща „еко схема“ за популяризиране на екологични услуги в рамките на „зелената архитектура“ на селскостопанската политика на ЕС е непропорционална на неговия (минимален) потенциал за ефективно и целенасочено предоставяне на екологични услуги за климата и защита на видовете.“

В сравнение с разширяването на биологичното земеделие, което се изисква в стратегията на Комисията на ЕС От фермата до масата , прецизното земеделие всъщност няма какво да предложи. Биологичното земеделие доказва своята устойчивост във всички съответни области на опазване на ресурсите в продължение на много десетилетия, започвайки от почвата, водите, биологичното разнообразие и климата.

Превод: Мартин Иванов
по материали от Интернет

Снимка: euractiv.de

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар