Пари за възстановяване на партийни каси, вместо на земеделието-дали?! Мартин Иванов, 05.05.202101.05.2021 Rate this post На среща в парламента в края на април с депутатите от „Демократична България“ Албена Симеонова и Борислав Сандов, представителите на така наречените чувствителни сектори в земеделието- производители на плодове и зеленчуци и животновъди се обединиха около това, че планираните средства за напояване и дигитализация предвидени в плана за възстановяване трябва да се преразгледат . Както е известно според разчетите на управляващите за напояване трябва да отидат близо 870 млн. лева , а за дигитализация- около 23 млн. лева. Срамно е почти 1 млрд. лева да отива само за напояване, считат повечето браншови оргаизации „Има три месеца, след внасянето на плана в Брюксел които всички свързани с този сектор трябва да помислят, как да се преструктурира така, че средствата да отидат за полза и на земеделието и на държавата и на природата“, заяви по време на срещата Борислав Сандов. От своя страна браншовите организации признаха, че са проспали времето от една година в която предвидените средства за реализиране на частни инициативи по плана за възстановяване от 170 млн. лева са отишли към министерството, и са останали едва 30 млн. лева за такива инициативи. В същото време земеделското министерство планира да пусне обществени поръчки за изграждането на вече съществуващи информационни системи. По време на дискусията Борислав Сандов акцентира върху това, че със средства по плана за възстановяване не могат да се подпомагат проекти по ПРСР. „Мисля че именно ние като представители на чувствителните сектори трябва да предложим някакво решение, защото тъкмо ние страдахме най-много от получения дисбаланс в подпомагането в земеделието още от предишния програмен период, който продължи и през този и ще продължи и през преходния период“, каза и Албена Симеонова, мотивирайки се защо на срещата не са били поканени представители на зърнопроизводителите. От страна на биопроизводителите са сондирали мнения с техни колеги от Европейската асоциация на биопроизводителите за това, какви промени биха могли да се направят по плана за възстановяване. „Разбрахме, че не могат да се извършат коренни структурни промени, но все пак е възможно да се промени нещо, защото е срамота почти 1 млрд. лева да отидат само за напояване“, каза още Симеонова. Тя се позова на получена от Световната банка информация за анализ за напояването у нас, в който се говори, че за него са необходими три пъти повече средства от предвидените. „Обидно ми бе, когато чух колега да казва, че вместо 200 декара с ябълки отглежда 200 декара с жито , което не иска нито хляб, нито вода. Отказал се от ябълките, защото когато ги предложил на борсата срещу лев и 20 стотинки, му ги върнали, защото получили гръцки ябълки на по 90 стотинки. В Гърция и Румъния си имат своя протекционизъм, докато ние не можем да се справяме за да защитим своето производство“ каза още Симеонова. Браншовите организации искат дългосрочни мерки достъпни за всички Вместо за напояване парите ще изтекат в нечии партийни каси Пред представителите на бранша Албена Симеонова прочете специално обръщение към министерството, в което се казва, че се пренебрегва анализ на Световната банка и се планира огромен ресурс да отиде за възстановяване на напоителни системи от миналия век и че държавната фирма „Напоителни системи“ трябва да бъде закрита. Вместо това се позволява управлението да възстанови порочната практика за наливане на милиони в кухи структури. Според браншовите организации основният риск от подобна интервенция е свързан с увреждане на речните системи, с интервенции за възстановяване на помпени станции и отводняване на влажни зони, които според всички учени са последните решения, които могат да поддържат водния баланс в почвата. Освен това за изливането на бетонни канали ще бъдат дадени милиони, като водата ще се доставя на ограничен кръг земеделски производители от един доставчик и на висока цена. Вместо това се искат дългосрочни решения, достъпни за всички фермери, и които да са устойчиви на променящия се климат и да подобряват водните баланси в почвата. За целта се предлагат някои решения като опазване на повърхностите на водните тела от попадане на препарати за растителна защита, създаване на зелени биофилтри около напоителните системи , компенсаторни мерки за използваните еко системни услуги, стимулиране на хранителното биоразнообразие, стимулиране на широкото използване на български сортове, въвеждане на агролесовъдски практики , грантове за местните общности, които подпомагат фермерите по регионите сами да решават своите проблеми и целеви помощи за коопериране на малките производители и други. Димитричка Търпанова предложи да се предвиди възможност земеделските производители които вече са инвестирали в закупуването на оръдия за борба с градушките, техните системи да бъдат включени към държавните полигони посредством някакъв софтуер, така че да се командват автоматично. „За производители с 800 декара площи, дори с по 200-300 декара за плодове и зеленчуци си заслужава да си купи подобно съоражение. Сега обаче хвърчим като финикийци, гледайки сто приложения. Ако имаме възможност да се закачим към тази система да ни управлява по същия начин, това може да ни улесни безкрайно много и освен това нашите метеостанции да могат да дават една обобщена информация“ заяви тя. Загубите на вода само от един язовир са 500% „Този план за възстановяване представлява наливане на вода в пясъка“, каза и Божидар Петков, напомняйки за битките с „Напоителни системи“ заради безводието през миналата година. „Това гръмко заглавие за рехабилитация на напояването ми звучи малко като електрификация и съветска власт правят комунизъм“, добави Петков. Според него при нас напояване и зелена власт няма да направят ефективно земеделие, а най-смущаващото е, че самият правилник за възстановяване е така направен, че там където е текло пак ще тече, а там където не е, пак няма да потече. „Няколко пъти съм се срещал с представители на „Напоителни системи“, които обясниха , че рехабилитация на напоителните системи означава, че там където е имало земнонасипен канал, пак трябва да се направи такъв. Ако е бил бетонен, само такъв или ако е било тръбопровод- само тръбопровод“, добави Петков. Той припомни, че в миналото само язовир „Ястребино“ е захранвал с вода близо 170 хил. декара земеделски земи а сега се захранват едва около 17 хил. декара. Освен това структурата е тотално променена, и повечето производители, които са отглеждали плодове и зеленчуци, сега са преминали към отглеждането на зърнени култури. „Ние предложихме вместо по бетонни канали водата да минава по тръбопроводи под налягане и така да постъпва в нашите системи за капково напояване“, като пропускливостта им ще е такава, от каквато фермерите имат нужда, и така няма да се получават загуби на вода, добави още той. От отпуснати според него от язовир „Ястребино“ 17 млн. кубика вода, са отчетени, че за напояване са отишли едва около 800 хил. кубика вода, което представлява загуби от порядъка на 500%. Либерализация на пазара за вода на напояване и възможности фермерите сами да възстановяват съоръженията по места Сред предложенията на браншовите организации бяха например „Напоителни системи“ да бъдат дадени на концесия, така, че самите фермери с тези пари да имат възможност да възстановяват напоителните съоръжения по места или да се дават ваучери от по 10 хил. евро на всеки отделен проект, както и либерализиране на пазара на напояване, така че всеки фермер сам да избира подобно на енергийната система оператор, от който да получава нужните му количества вода. Според представителите на бранша създаването на сдружения за напояване е нереализуема задача заради изискването земеделските производители да са собственици на 50+1% от земите, които обработват. Освен това по време на дискусията стана ясно, че за ремонт и рехабилитация са били предвидени само магистралните водопроводи и канали, тъй като само на тях държавата е успяла да извади нотариални актове за собственост, нещо което е практически невъзможно за съоръженията от така наречената вътрешно-канална мрежа, която преминава през земи на десетки собственици и за да се случи това, ще трябва да се искат разрешения от всеки един от тях. Дали скоро водата ще стигне за проиводството на свежи български плодове и зеленчуци Анелия Иванова от Подкрепа“ напомни, че мераците за закриване на „Напоителни системи“ още по времето на Мирослав Найденов като земеделски министър са били спрени благодарение на това, че се е оказало, че дружеството е свързано с националната сигурност на страната. „Не бързайте да го закривате, а мислете как да се възстанови бизнеса, и парите наистина трябва да отидат именно за това, защото Covid 19 наистина даде отражение на бизнеса. Проектът вече е остойностен, и ние вече имаме информация за това дори кои фирми се готвят да получат едни милиони за рехабилитация на напоителната система“, заяви Иванова. Според нея браншът трябва да съсредоточи усилията си да предотврати изсипването на тези средства в една куха структура като „Напоителни системи“. По думите и не е ясно, как са били разписани тези пари за рехабилитация на напояването, защото никой от „Напоителни системи“ не е отишъл да се срещне с представители на местните общности и бизнеса за да разберат техните нужди. „Истината е, че „Напоителни системи“ също се използва за източване на средства в партийни каси като 9 милиона за безплатна поливка за едни избори сега влачат дружеството назад, а от времето на тройната коалиция то е на минус със 30 млн. лева“, припомни още тя. Божидар Петков уточни, че браншът не иска да се закриват съоражения като язовирите, които са част от националната сигурност на страната, а да се закрие самата мрежа, която освен че е неефективна, и продава вода за напояване на земеделските производители с 1000 % надценка. Според Албена Симеонова от 58 хил. земеделски производители 30 хил. са фалирали вследствие на пандемията и ги няма. Тя даде пример с известния пловдивски агробизнесмен Красимир Кумчев на който както знаем премиерът обеща 150 млн. лева за подкрепа на сектора на плодовете и зеленчуците, чиито салати са останали непродадени и са отишли зян. Петър Петров от асоциацията на младите фермери предложи да се предвиди възможност за създаване на специални изкуствени басейни предназначени за водопой на животните, като акцентира върху това че проблемът с липсата на достатъчно места за водопой на животните е особено остър в планинските и полупланински региони. Слави Трифонов от Националната биоасоциация изрази възмущението си, че по отношение актуализирането на стратегическата рамка на земеделието не са предвидени никакви средства. „Лично попитах министър Танева дали дигитализация и актуализиране ще са в едно перо. Оказа се че актуализирането на стратегическата рамка на земеделието ще се извърши с пари от националния бюджет“, поясни Албена Симеонова. „Дружеството „Напоителни системи е проработило само веднъж, когато Венцислав Върбанов като министър на земеделието се ядоса и каза, че за определен срок водата за фермерите ще е безплатна. През останалото време то практически не работи, защото водата която продава е десетократно по-скъпа“, напомни още Трифонов. „Колкото и забрани да има на чичо Кольо от село Труд никой не може да му забрани да си направи кладенец, той ще си изкопае три метра геран, и ще си взема водата оттам, защото ще му е по-евтина и ще си плаща разходите само за гориво за помпата“, каза още той. Според него още преди пет години беше спрян приемът по инвестиционната мярка 4.1 заради стратегията на световната банка, в нея обаче въобще не се споменава никакво възстановяване. Източват субсидии през системата ВЕТИС за партийни каси По време на дискусията част от бранша припомни също, че системата за регистрация и идентификация на животните към БАБХ създава възможности за източване на субсидии чрез така наречените виртуални животни за които се вземат субсидии за пасища, които вместо да се ползват от реални животновъди с ползват от субекти, имащи за цел да източват субсидии в нечии партийни каси. Надежда Рангелова от браншовата камара на месодайното животновъдство повдигна въпроса, дали не е възможно със средства от плана за въстановяване да се модернизира тази система. „ Това е една много стара система, , която не дава реално никакви възможности на нас като животновъди да следим броя животни, нещо от което имаме нужда за да правим каквито и да са краткосрочни или дългосрочни планове. Няколко пъти повдигахме темата със несъществуващите животни, от които тръгват и проблемите с разпределението на пасищата, което е основен проблем за нашия сектор“, коментира тя. Според нея още от миналата година секторът на месодайното животновъдство обсъжда все още безрезултатно с експерти от БАБХ възможността за даване на достъп на животновъдите чрез специален код до системата, така че те да могат да контролират какво се случва със стопанствата им. „Получихме все пак някакъв достъп, но ни се казва, че няма пари да се финансира една модернизация на системата. Това обаче е нещо фундаментално важно за нас защото това, което на нас най-много ни липсва е една дългосрочна стратегия. В говедовъдството без една подобна стратегия за поне 10-15 години ние нищо не правим. Знаете ли че например за отглеждането на едно единствено говедо когато поискаме информация от три различни институции, за броя на животните в сектор месодайно животновъдство получаваме шест различни цифри. Ние не можем да направим никакъв план за самите себе си, да не говорим че липсва каквото и да е ясно разграничаване между месодайно и млекодайно говедовъдство и някакви местни породи:, добавя тя. И с това се съгласяват както ветеринари, така и различни доставчици на услуги. Според Анелия Иванова земеделското министерство продължава да не отпуска никакви средства за капиталови разходи на агенцията по храните вече няколко години. „Помня, че още Дамян Илиев беше подготвил специален разчет, колко ще струва изграждането на една наистина работеща система за регистрация и индентификация на животните, с която се отиде при председателката на комисията по бюджета в предходния парламент Менда Стоянова, която обеща да се дадат средства, но така и не бяха получени“, каза тя. Мартин Иванов Снимки: Pixabay/ БГ Био СходниЗемеделие обърнато към природатаЕвропейската мрежа на аграрните журналисти избра…Доц. Симеон Крумов: Промените в климата са новата… Земята Албена Симеоноваземеделиенапояванеплан за възстановяване