„Пармиджано“ с вкус на … санкции

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Рим и Москва в дипломатическа битка за традиционното италианско сирене

Дипломатическите скандали в областта на храните май се превръщат в модна тенденция на това лято, в което светът се опитва да се справи с пандемията. Москва се забърка в нов такъв скандал след този с шампанското, след като забрани на пенливи вина произведени извън страната да се наименуват като шампанско и предизвика гнева на Франция. Този път в адресат на руските санкционни мерки се оказа италианското пармиджано. Както е известно след въведените през 2014 година санкции от страна на Брюксел, Москва отговори с въвеждане на ембарго за внос на храни от ЕС. Въпросът с изключването на едни или други продукти, традиционни  за някоя от страните в ЕС се повдига от време на време, като сега е ред да се направи опит от черния списък да бъде извадено тъкмо  пармиджаното.

Италия пък от своя  страна също се забърка в битка за опазване на още един свой традиционен продукт- виното просеко. Причината за това е стремежът на Хърватия да включи в списъка на продуктите със защитените географски наименования своето Далматинско прошеко, произвеждано от изсушено грозде.

Що се отнася до пармиджаното, то според първия дипломат на Италия в Москва Паскуале Терачано е попаднало по погрешка в руския санкционен списък. „Русия забранява вноса на безлактозни продукти от ЕС, а в този продукт няма лактоза“, поясни дипломатът, цитиран от The Dairy News. За сега руските власти оставят без реакция искането от италианска страна, но Рим е категоричен , че ще го отстоява до последно. Според дипломата връщането на италианското пармиджано на руския пазар е в интерес не само на производителите, но и на потребителите. В интервю пред руското издание на „Форбс“ той заяви, че от „Роспотребнадзор“ разглеждат италианското предложение за изключване на пармиджаното от санкционния списък, нещо което не е било потвърдено от контролния орган. Оттам са заявили, че в правомощията му не влизат корекции на списъка със санкционни продукти.

В Русия обаче има и гласове срещу връщането на „Пармиджано Реджиано“ на местния пазар като например фермерът Олег Сирота, член на Общоруския национален фронт, създаден от президента Владимир Путин, който по време на среща с него през 2018 година дори  рекламира своя продукт.

„Хитрите италианци искат чрез пармиджаното да паднат санкциите. Особено се забавлявах с техническият им ход да обявят тяхното сирене за безлактозно. Искам да обясня за онези, които не разбират, че всяко сирене, което е преминало процес на узряване по-дълъг от шест седмици не съдържа лактоза, и може да се консумира от хора с лактозна непоносимост, така че италианският посланик се опитва да хитрува, защото знае, че те губят нашия пазар завинаги“, написа фермерът в социалните мрежи, цитиран от BBC.

Производството на руско „пармиджано“ е скъпо удоволствие 

Все пак Сирота признава, че в Русия не могат да заменят напълно италианското пармиджано, защото е нужно да се изградят ферми, в които кравите да се изхранват по специален порцион, като след това да се строят огромни и скъпо струващи складове, и чак тогава произведеното сирене да се складира в тях за няколко години. „Технологията  за производството на „пармиджано“ е много сложна. Първо произвеждаш сиренето, после го складираме за няколко години, и чак след като узрее напълно, можеш да разбереш къде си сгрешил“, пояснява фермерът.

Италианското пармиджано излезе на дипломатическото бойно поле

Според оценки на Сирота ще  са нужни между пет и седем години за решаване на въпроса с италианското пармиджано. „Ако се разреши вносът му, това ще направи безсмислени вложенията за производството на негов руски аналог, а след края на този срок ние можем не само да го произвеждаме успешно, но и да започнем да го изнасяме“, смята Сирота.

На патриотична вълна се оказа и небезизвестната говорителка на руското външно министерство Мария Захарова, която заяви, че пред пармиджано предпочита Костромско сирене. „Без да искам да обидя своя италиански колега, искам да кажа, че на мен повече ми харесват нашите сирена от Кострома и Краснодар“, заяви Захарова, цитирана от ИТАР-ТАСС.

Освен Олег сирота в Русия има и други фермери, които произвеждат прекрасно сирене, като например американския фермер Джей Клоус, който живее в Солнечногорск недалеч от Москва, даде пример Захарова.

Депутатката Татяна Боева, която е член на комитета по аграрни въпроси също заяви, че руските компании произвеждат много добро пармиджано, което по нищо не отстъпва на италианското, което прави ненужно искането за отмяна на забраната за неговия внос.

За пармиджаното се застъпи научният сътрудник от Центъра по агрохранителна политика към РАН Василий Узун. „Когато забраняваме вноса на храни у нас, то говорим основно за нивото на продоволствената безопасност, но никой не казва, че освен бедни хора има и богати, които също имат право да се хранят съобразно техните доходи. Те имат право да си купуват пармиджано. Защо да ги лишаваме от това?!“ заяви експертът пред „Новости“. Според него е нужно да се премине към по-меки и гъвкави мерки за контрол и санкции за да не се стигне отново до случая с „Кока Кола“. „По-добре сиренето да поскъпне и да бъде обложено с мита, но да се внася отколкото да се забранява достъпът му до пазара“, смята още Узун. .

Според руското министерство на земеделието италианското пармиджано не може да бъде изключено от санкционния списък , защото технологията на неговото производство не позволява то да се счита за напълно безлактозен вид сирене в съответствие с регламента на страните от Евроазиатското икономическо пространство. Според регламента за безопасност на млечните продукти млечните продукти които не съдържат лактоза, трябва да са със съдържание не повече от 0,1 грама лактоза на литър готов за употреба продукт, в който лактозата е хидролизирана или отделена.

По информация на службата по метрология към Руския изследователски институт , технологията на производството на твърди сирена предразполага ферментиране на лактозата в продуктите във формата на монозахариди, глюкоза и галактоза за период от няколко часа до две седмици, след което сиренето трябва да зрее при определени условия. По-рано на експертите е била предоставена технологична информация за производството на пармиджано, от която е станало ясно, че процесът на ферментация на лактозата при този вид сирена протича ускорено до 48 часа, след което обаче процесът на узряването му протича по естествен път под влиянието на млечно-кисели микроорганизми.

 По материали от Интернет

Снимка: Личен архив

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар