Домашно приготвяната храна- има ли място на масата на потребителите?!

Датски модел показва, че храната приготвяна вкъщи не е невъзможно да се предлага на потребителите

Традиционно у нас мнозина практикуват осъзнато или не най-различни форми на дворно, градинско, градско или урбанистично земеделие. Не рядко се случва някои да гледат различни видове декоративни плодове и зеленчуци дори на терасата в панелката която обитават. Този стремеж да отгледаш нещо от семенцето до плода пък е неразривно свързан с това , всеки да си произведе домашна храна. А може ли тя да намира своето място на масата извън домашния кръг от потребители?

Оказа се че е възможно, а Гергана Кабаиванова от фондация „Пендара“ разказа по време на форум в Интер Експо Център“ за датския опит в това, как занаятчийски произведената храна може да намери своя път към потребителите.

„Регламентирането на тези дейности в най-различни страни на Европа спомага за развитието на разнообразието от традиционни продукти по селата. Ние се занимаваме близо от десет години с пазарите на занаятчийски храни и взаимоотношенията между потребителите и производителите, които искат по директен начин да си доставят продуктите, като проучваме различните европейски практики и законодателствата в отделните страни за да разберем коя от тях може да се приложи у нас за да се уреди статута на производителите на домашна храна“, каза Кабаиванова.

За границата между домашно приготвена и професионално произведена храна

Като пример тя посочи практиката наложена в Дания и запозна присъстващите с едно сравнително непознато понятие наречено „граница на тривиалност“. „Това е онази граница която съществува между домашно приготвената и професионално произведената храна. Именно то е възприето за да дефинира една храна произведена в домашни условия и предложена на местните потребители“, поясни още тя. Както е известно в правния мир у нас съществува понятието „полупазарно стопанство“ под което се разбират малки и средни семейни фирми произвеждащи продукция за собствена консумация и за частично предлагане на пазара.

„Граница на тривиалност се явява едно малко по-прецизно определение на дейността на тези полупазарни стопанства тъй като дефинира по-конкретни измерения за това как да се разграничат тези дейности“, продължава тя. Това са такива дейности, които не се извършват по занятие с цел регистриране на печалба , и които нямат траен характер и се извършват от физическо лице, бе значение дали то е регистрирано като търговец или не. Приготвянето на храна изцяло за лични нужди според нея също се разграничава от тези дейности без да се предлага на лица извън семейството. Тя не се регламентира както от българското така и от европейското законодателство.

Дейностите попадащи във вече споменатото понятие се определят от две измерения- степен на организация и продължителност, тоест ако не са налице тези условия, тези действия се намират под границата на тривиалност. „При положение че имаме известна продължителност но нямаме степен на организация, , тези дейности са под границата на тривиалността, като са обхванати от закона за храните, но са изключени от хигиенните разпоредби. При другата комбинация, която има известна степен на организация но без да е налице продължителност също попада под определението „граница на тривиалност“, разясни още Кабаиванова.

Дейностите в обхвата на това понятие трябва по думите и да отговарят на националното законодателство за храните, но нямат задължение по европейския регламент третиращ общата хигиена на храните, както и по регламента, който се отнася към храните от животински произход и специфичните изисквания за етикетиране на храните.

„Такива продукти могат да се предлагат само до крайни потребители или пред фермата и да се извършват дребни доставки например на горски плодове до ресторанти“, продължи тя. Лицата произвеждащи храни под „границата на тривиалност“ в Дания могат да извършват доставки, които не са регламентирани от закона за храните например на храни от растителен произход или гъби и риба- 4 хил. килограма мед и други странични продукти, до 50 броя дребен и 15 броя едър дивеч. Според датското законодателство се изисква регистрация по закона за храните за дейности свързани с месни и млечни храни като доставка на птици и зайци- до 500 броя годишно, отглеждане и доставка на пернат дивеч с изключение на щрауси и др. . Любопитното е че в Дания тези дейности са обхванати от уведомителен режим и се включват в специален регистър на операторите извършващи подобни доставки.

Освен това производителите на продукти под „границата на тривиалност“ трябва да разполагат по думите и с документация, която трябва да доказва, че извършените от тях доставки не надвишават определените лимити. Те трябва да гарантират, че доставяната от тях храна не съдържа вируси болестотворни бактерии, а агенцията по храните има право да осъществява лабораторни изследвания и контрол върху тези доставки. Задължение на оператора е да не извършва подвеждащ маркетинг и да изтегли храните които не отговарят на иискванията за качество. Независимо дали храните се произвеждат в собствения дом или не,лицето произвеждащо храни под „границата на тривиалност“ трябва да гарантира, че разполага с нужните удобства както и че е налице достатъчно място за поддържането и топла или за нейното охлаждане така че да не се развали, а когато храната се предлага на щанд да има покритие, което да предпазва от насекоми.

„У нас подобен вид оператори все още не са подготвени да излязат на пазара, тъй като от една страна поради продължителния период на ограничения, тези хора нямат навици да прилагат подобни практики, и освен това липсва нужната регулация. Ето защо ние смятаме, че освен урегулиране на тези продажби, впоследствие трябва да се създадат условия за грижа към този вид пазар за да могат тези производители на домашни храни да се развиват“, уточни Гергана Кабаиванова.

Мрежа от регионални хъбове може да създаде условия за налагане на домашно приготвени храни

Според нея условия за налагането на домашно приготвени храни на пазара може да се осъществи чрез специална мрежа от регионални хъбове, която да се грижи за пазара и да консултира микро и семейни бизнес занимаващ се със храни. Това според вижданията на неправителствената организация трябва да представляват регионални центрове за оперативна помощ на микро и малки семеен бизнес с храни, който да е в непосредствена връзка и със земеделието и туризма. „Включваме тези три категории поради пряката им свързаност, защото не можем да говорим например за селски туризъм, без да се засяга производството на храни, тъй като голяма част от туристите посещаващи селските региони са водени от нагласата да опитат местни храни“ поясни още Кабаиванова. Тези регионални центрове или хъбове според нея могат да се раювият с активното участие на представителите и членовете на местните инициативни групи. Те трябва да улесняват процеса на регистрация на операторите на домашни храни и да извършват обучения на бизнеса, да подпомагат подобряването на условията за неговото развитие както и неговата диверзификация, да извършват консултации и застъпничество за законодателни промени които да подобряват възможностите за преработка на храни да подпомагат за увеличаване на дела на местните храни в обществените поръчки на регионално ниво- както биохрани, така и всякакъв вид регионални продукти, Освен това хъбовете ще трябва да спомогнат за създаване на по-тясно сътрудничество между отделните участници в местния хранителен сектор и да подобря ват техните логистични и пазарни връзки, маркетинг и цялостно представяне. Именно чрез обединения и подобни хъбове в другите европейски страни разрешават трудностите с логистиката, възникнали поради отдалечеността на подобни малки и микропроизводители. „Място в тези хъбове има и за различни логистични компании, които да спомогнат за разрешаване на проблемите от този род и да съдействат за подкрепа на процеса на придвижване на стоки и услуги от малките ферми до крайните клиенти“, убедена е Кабаиванова.

Как ще се структурират хъбовете?

„Предвиждаме структурата на тези регионални хъбове да бъде напълно дигитализирана с директна връзка с местните и държавни институции, и тази структура да води до максимално улесняване на бизнеса откъм процес на регистрация, провеждане на онлайн обучения и тест с който да се удостоверяват базовите познания на нормите по безопасност на храните на всички лица и микропредпрития извършващи както дейности под границата на тривиалността“ така и на дейности в микро ограничени размери и обеми“ разясни пред присъстващите Кабаиванова.

Освен това трябва да бъдат генерирани публични регистри на всички оператори извършващи подобна дейност, без значение дали става дума за такава под „границата на тривиалност“ или за професионални бизнеси. За да се обхване по-голям брой от оператори според нея тази мрежа от хъбове трябва да бъде изградена на децентрализиран принцип.

От „Пендара“ са събрали всички тези идеи в специална програма „Местни храни“, която включва седем цели, чието изпълнение е планирано да се разпростре в срок от десет години.

Мартин Иванов