Земеделието дава лъч надежда за излизане от затворените общности в села с преобладаващо ромско население

Малък проект дава поминък на млади ромски семейства в село Джурово

Все по-малко са селата у нас за които може да се каже, че в тях кипи живот. В тези, където училищата отдавна са обрасли с бурени, а за детска градина не са чували от поне две поколения насам, диагнозата сякаш изглежда предизвестена- замиращи огнища на живот. Има и такива обаче, в които макар на пръв поглед да кипи живот, сякаш цари безвремие. Причината за това най-често е, че преобладаващата част от населението им е от малцинствен произход с нисък социален статус и образователен ценз. Това автоматично означава почти пълна безработица, сегрегация и живот в затворени общности. Подобна е и картината в село Джурово, в което живеят над 1 100 души. Имат си и детска градина с 60 деца и училище с над 120 деца. Повечето му жители обаче са безработни, макар селото да е съвсем близо до по-големи центрове като Ботевград или Правец. „почти 2/3 от жителите на селото са от ромски произход, като всички са безработни. Имаме пет-шест магазина, едно момче се занимава със смяна на гуми , друг изчуква автомобили, имаме и един животновъд и това е“, потвърждава и Владимир Петров. Повечето хора от селото работят като гастарбайтери в Австрия, Швеция, Германия и Англия за по няколко месеца в търсене на по-доходоносно препитание.

Работа на терен с местни медиатори и реална държавна подкрепа

Когато се касае за работата с малцинствени групи, живеещи в затворени общности, начинът им на живот, техните потребности и привички се познават най-добре от местни медиатори като Владимир Петров. Работи на терен и на място със съселяните си от село Джурово от поне шест седем години. „Тук сме сред български къщи. Ако отидем горе в гетото ще видите каква мизерия. За да спре тя, децата трябва да ходят на училище но и да го завършат“, категоричен е той.

Работа по думите му има. Ботевград е на 20 километра. Там търсят работници чак от Мизия. „Абсурдно е цялото село да е без работа. София е на сто километра оттук.По четири човека да пътуват с една кола, там ще взимат по 1 000 лева. „Трябва да се спре практиката хората от малцинствата тук да се женят рано“, категоричен е още Владимир, който е и координатор по проекта на „Биоселена“ . Дава пример с опит на местен жител да сключи брак с 14-годишно момиче от съседно село.

Да гледаш на хората с уважение

„Ако аз не бях дошъл тук, нищо нямаше да стане. Трябва да има реална ангажираност, а не тези измислени истории, където едни и същи НПО-та си превъртат пари по между си. Трябва да се работи с родителите. Те как да пратят децата си на училище като няма с какво. Няма какво да яде и образованието не му е приоритет“ продължава расказа си той. Дава пример с местната детска градина, в която децата ги хранят по три пъти на ден. За мнозина роми обаче дори такса от 1,36 лева на ден се оказва непосилна. „За тях които ядат салам от по 2 лева килограм, това е космическа сума, особено ако трябва да изпратят в детска градина две или три деца“, споделя още Владимир. Таксата за детските градини е голям проблем не само за ромската общност, но и за маргинализираните групи като цяло. В такива попадат и българи, Някои от тях дори се опитал да наеме като работници в своя цех за обработка на дървесина.

„Трябват центрове за работа с деца от тези общности. За една Нова година в работилницата бяхме направили нещо подобно. Събрахме деца с родителите им, които съвместно изработиха най-различни картички. Имаше песни танци, почерпка. Тези хора разцъфнаха, защото никога не бяха виждали такова нещо, да празнуват заедно“ разказва той. Така се работи според него с уважение към хората. „Ако аз който съм никой тук, само с проектите които сме реализирали сме допринесли в това село да влязат най-малко половин милион лева. Ако застане държавата зад подобна инициатива, ще станат чудеса“, убеден е още Владимир.

Проект на надеждата за село Джурово

Именно към към десегрегация на населението от ромски произход тук и повишаване на възможностите за реализация на пазара на труда е насочен и специален проект, целящ да създаде поминък на младите семейства от ромски произход да намерят своя поминък който да им осигури трайни възможности за препитание. „Ние винаги сме насреща когато има подобни добри инициативи с които да се помогне на ромското население да остава да живее тук и да се научи да работи“, каза кметът на село Джурово Стоян Стоянов. Той се надява проектът да се развие още повече, и децата на селото да се научат как се прави мед и как се отглежда шафран.

В рамките на ден на отворените врати гостуваме тъкмо на две от семействата от село Джурово, които са се включили в проекта, решили да се занимават с отглеждането на пчели и шафран. „Идеята ни с този проект е хората да продължат да се занимават с тези дейности и след приключването им, и така да създадем една по-голяма устойчивост като придобият някакво самочувствие като работещи. Искаме да разчупим затворената общност в която живеят“ споделя и Елисавета Пъндева от фондация Биоселена“.

Многолюдното семейство на Дилян и Снежина ни посрещнаха с нескрит интерес и въпреки дъжда нетърпеливо очакваха да покажат какво са научили в пчеларския занаят. Включили се в проекта преди около три месеца, като основен техен мотиватор станал местния координатор за работа с малцинствата Владимир Петров, а в техен учител се превъплъщава Теодор Пушкаров, пчелар не само с огромен опит, но и дълбоки познания.

,Семейството започва своя път в пчеларството с шест пчелина, които тепърва ще дават мед. Землището на селото е подходящо за развитие на пчеларството, тъй като в региона не са концентрирани никакви индустриални предприятия, а почвите и въздуха са чисти.

Децата също вече се включват в работата. „Аз например опушвам пчелините. казва Светослав и признава, че най-голяма помощ му оказва баща му Дидо. „Медът ще зависи от пашата. Може да е многоцветен или да има и акация например“, добавя и Теодор. Резултатът от обучението на неговите ученици от село Джурово ще се види догодина. В рамките на проекта беше направена демонстрация по добиване на мед.

Освен за развитието на пчеларството климатът около село Джурово е подходящ и за отглеждане на шафран. За обучението на семействата решили да се захванат с отглеждането на шафран отговаря друг фермер предлагащ своите продукти на фермерския пазар пред аграрното министерство- Стоян Дурков. „Избрахме шафранът като култура и поради факта че отглеждането и обработката му изискват много ръчен труд, а това са хора, които могат да го обработват. Най-скъпата инвестиция при него е закупуването на луковиците, което сме им осигурили, така че ако решат впоследствие могат и да разширят площите си“, сподели още Елисавета Пъндева.

Проектът „Деца с бъдеще – фермери, занаятчии, предприемачи” се реализира от фондация „Биоселена“ с подкрепата на Телъс Интернешънъл в България. Амбицията на включилите се в него фермери е скоро да започнат да предлагат своите продукти на фермерския пазар пред министерството на земеделието.

Мартин Иванов