Хроники от едно постпандемично пътуване до Анталия 2

#Анталия Мулти-култи групата се сформира заедно с Исмаил сме с колеги от Йордания до Казахстан.

#Анталия Казахстан е страна освен на степите и на многото народности. Над 120 вида етноса живеят на необятните степи в които можеш да караш петстотин или шестстотин километра без да видиш нищо друго освен степи. Сватби и погребения всичко празнуват. Минимум участници 1500 души. Даже повтарят и потретват. Раждаемостта е на невъобразими висоти. Всяко семейство с най-малко 4-5 деца. Младите се развеждат като за „Добър ден“, а жените около 60 години са 90% разведени. Страхуват се най-много да не ги погълнат китайците, които имат сериозни интереси към петролния бизнес и нефтодобива. За сега в този сектор са се настанили западни компании, които за неудоволствие на руснаците не налагат „руской“ а „западной“ стандарт. Въобще Ивайло толкова ми разказа за тази страна, че мога да пиша до утре.

#Анталия Времето бива, по-топло , но не чак за море. Щом става дума за времето, даже хотелът не впечатлява. На късна почивка се отдават предимно пенсионери и гастарбайтери от Германия. Тук таме някое руско девойче за цвят, и разбира се самотно разхождащи се пухкави котки, които носят късмет. 🙂 Иначе даже бездомните песове доколкото ги има са разбрали сякаш, че сезонът е свършил, не онзи на канарчетата, а на летовниците. Няма ги и едните и другите. Така че краят на ноември няма как да е като края на май.

#Анталия На кой ако не на мен ще се падне люта чушка. Недостатъчно люта според стандартите ми. И а кой ако не мен, колегата от Русия ще светне на една проста рецепта за грузински аджик _ смлени с блендера люти чушки, кориандър и чесън.

#Анталия С колеги направихме кратка вечерна разходка. Морето е все още топло но все по-бурно.

Мартин Иванов

/Следва/