Фотоси на изоставени руини на времето

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Замъкът Лафарте Мино, отдалечен само на 80-тина километра североизточно от Париж. Днес истинска изоставена руина. Замък който всъщност винаги е бил една руина, защото никога не е бил напълно завършен. Причината- убийството на този, който поръчал неговото изграждане в началото на 15-ти век.

Фотографът Фредерик Шобин обикаля 21 страни а да създаде своя проек Stone Age

Подобни изоставени конструкции примамват френския фотограф Фредерик Шобен. Обиколил е 21 страни по света за да заснеме и включи най-различни замъци в своя фотопроект Stone Age. “Тази архитектура включва в себе си всички принципи на модернзима в цялата им естественостт без зад тях да стои някаква теория”, казва фотографът.

Живее в Париж и дълго време е бил главен редактор на едно лайфстайл издание. Историческите обекти заснема в голям формат със старомодна аналогова камера. Тъй като може да направи само няколко снимки е нужна добра подготовка. “За мен е по-важно какъв резултат ще се получи. Не мога да си представя, че мога да използвам дигитална камера. Заснемането на един архитектурен паметник е като заснемането на портрет. Архитектурните паметници също си имат профил , стига да го намериш:, казва фотографът.

С колосалните си размери подобни архитектурни паметници винаги са привличали фотографа

За него старинните замъци са като мостове между минало и бъдеще, а реликвите от един вече несъществуващ свят са част от съвремието. Опитва се да разбере как тези останки се съчетават с модерната архитектура. “Със своите мощни сили и с техния примитивен, функционален и рационален характер в тях има нещо брутално С това те са част от съвременната мода, защото подобно изкуство се търси днес”, продължава той.

Със своите стилистични форми паметниците на строителството от епохата на средновековието могат да са пример и за тези през следващите епохи. “Разбира се че тези форми могат да вдъхновят архитектите. Например английските последователи на течението на брутализма, чиито обекти са с подобни форми и напомнят на английската архитектура от средновековието”, смята фотографът.

Нито един паметник на монументалното изкуство не прилича на друг, но все пак между тях се откриват и общи неща. Епископският замък на Сент Мон на около 100 километра от Париж със своята 43 метрова кула например е построен през 14-ти век. Зад стените си е давал нужната сигурност на неговите обитатели и в същото време е служел като укрепление.

“Един замък в онези времена обикновено е бил място а бягство. Особено във времена които са били много несигурни, в които е господствал абсолютният хаос, а границите между държавите не са били точно определени”, казва Шобен.

Сградите излъчващи мощ са привличали фотографа. Доказателство за влечението му е и неговата предишна книга посветена на монументалните паметници на съветското изкуство и техния символичен характер. “Със своята импозантност този вид архитектура много наподобява средновековната. Подобни структури би трябвало да ни карат да се страхуваме. Това са били сгради с държавни функции, които имат тази функция да излъчват
могъщество”, смята фотографът.

По време на своето петгодишно пътуване в търсене на средновековни паметници на монументалното изкуство Фредерик Шобен събира не само снимки, но и впечатления. Особено гостоприемни се оказали собствениците на двореца Ирмесхаузен в Северна Бавария, които дори го приютили и нагостили. Фотографът с удоволствие си спомня за подобни срещи и разговори със собственици на някои от замъците. За него това се оказало безценно пътуване което с удоволствие би повторил на някой друг континент.

.

Мартин Иванов
по материали на “Дойче Веле”
Снимки: “Дойче Веле”/скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар