Живеем във времена на „войни“

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Живеем все повече в свят между различни реалности. И тази вече отминаваща година в пълна степен го доказва. Със своите реални и виртуални войни. Бързам да конкретизирам, че в този текст няма да става дума за войните в тяхното класическо измерение, макар по света все още да има горещи точки на истински военни конфликти със стотици невинни жертви.

Но нима по-малко жертви не даде например войната между ваксинирани и анти ваксъри, родена от една друга битка, която вече две години човечеството не може да спечели? Според изследване на СЗО в първата година на пандемията у нас с жертвите които е взела тя е заличила около 380 хил. потенциални години живот

Една битка с невидим убиец, който не подбира жертвите си- дали са млади или стари, дали са ваксинирани или не. Нима по-малко жертви не ражда и една друга война- тази по зле изградените пътища, и резултат от безрасъдно поведение на участниците в движението.

Не на последно място причината за тази война се корени в една друга неспечелена от обществото ни война- тази с корупцията. Война която ни разяжда вече повече от десетилетие. Още една неспечелена за сега война. Друга война е тази за климата. Битките в нея между амбициозни политици, глобалисти, антиглобалисти , лобисти и активисти продължиха и през тази година. Резултатът от тях е, че докато светът продължава да мисли на различни скорости за бъдещето на климата, воден от различни съображения, природата продължава да ни отмъщава за човешкото малоумие.

Всички тези войни водят до жертви. До загуба на човешки животи или съдби. До загуба на социална сигурност и до обогатяване на малцина и обедняване на мнозина. Това поражда конфликти между бедни и богати региони по света, между живеещите в охолство, и тънещите в блатото на корупцията. Това без съмнение повишава обществената чувствителност.

В израз на нея се превърнаха редицата социални и икономически бунтове по света. Бунтове за които допринесоха и въведените във връзка с пандемията ограничителни мерки. Мерки които доведоха до потрошени магазини, запалени автомобили, невиждан от десетилетия в развитите общества недостиг на храни и продоволствия. Това доведе до масови случаи на хаос , хаос обърнал и реалния и виртуалния свят с краката нагоре. Хаос довел до блокиране на сайтове, сривове на социални мрежи и спиране на банкови услуги. Хаос вероятно пръст в който имат и стотиците хакерски атаки породени от какви ли не интереси. Ами софтуерната война между САЩ и Китай?!

В края на годината големите технологични гиганти издигнаха борбата по между си на още по-високо ниво, изразявайки намеренията си да създадат своеобразни виртуални мета светове. Тепърва пък ще разберем какви ще са войните в тези вселени. Създадени с цел да улеснят живота ни пренасяйки го в едни виртуални и утопични светове. Някой беше казал, че живеем в информационно Средновековие. Дали обаче то ще се хареса на мнозина. Все повече стават хората, които се опитват да се откъснат от зависимостта на технологиите, които неусетно от полезни се превърнаха в необходими и които буквално диктуват живота ни ежесекундно с различни напомняния и чеквания облечени в разнообразни звукови или цветови реалности.

И това е може би част от една друга „война“ – тази между хора и машини, между човешкия и изкуствения интелект. „Война“ намираща се все още в много ранен стадий за да можем да кажем кой ще бъде победител. Едно обаче е сигурно, че битието ни отдавна вече не е същото и все повече забравяме какви са реалните отношения по между ни.За сметка на това виртуалните процъфтяват.

Днес хората все по-често си честитят рождени дни чрез виртуална отколкото чрез реална комуникация, не пишат писма а съобщения, в които дори картинките и емотиконите заместват думите ни. Констатираме че забравяме да пишем.. Дори забравяме да мислим. Вместо нас мислят асистенти с различни имена, до които ни дели един клик. Безтелесни гласове които могат да ти кажат от това какъв ще е трафикът на вън и дали ще вали, до това да определят музикалния или кулинарния ни стил.

Няма да е учудващо ако съвсем в близко бъдеще се появят и музеи, които да съхраняват останки от миналия реален човешки живот. Нещо като неоетнографски сбирки на минали моменти в холограмен вид изобразяващи, как в близко минало хората са се срещали, разговаряли, прегръщали и целували. Нещо като сбирка на блиското ни минало представено със средствата на новите реалности. И всичко това неусетно ще доведе до загуба на човешката ни същност, докато сме се лутали в прехода си от реални към различни виртуални светове. Преходи оставили ни без лице и без физиономия и резултат и на сегашните противоречиви времена в които живеем. Времена на различни „войни“ и конфликти… от ваксинирани срещу неваксинирани, от богати срещу бедни, от привърженици и противници на стари и нови порядки. Войни от които можем да загубим най-ценното си- да бъдем мислещи хора!

Мартин Иванов
6.11.2021 г.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар