Торино- столицата на нуга бонбоните

Никъде другаде по света освен в Торино на комбинацията от шоколад и пиамонтски лешници не се придава такова голямо значение. И това е така, защото Торино е своеобразна столица на малките нуга бонбони.

„Вкусът им сутрин е като на хляба, след обед са подходящи за кафе, а вечер за семейния филм пред телевизора“, казва Гуидо Гобино, един от майстор сладкарите, които все още правят ръчно своите нуга бонбони. Признат за един от най-добрите майстори на бонбони в света. „Тайната е в нашите домашни лешници, които придават на бонбоните един особен вкус, който не може да се постигне никъде другаде по света“, продължава майсторът.

И все пак само това не е достатъчно за да се получат хубавите нуга бонбони. Лешниците трябва финно да се смелят на брашно което да се смеси с разтопен шоколад и докато масата е още гореща да се изсипе във формичките. „Това е най-критичният момент. Ние трябва да охладим шоколада до температура между 40 и 62 градуса. Трябва да имаш много добър усет за да уцелиш точния момент, кога да темперираш масата и да изсипеш в машината за форми, разкрива Гобино.

Колкото по-голям е делът на лешниците, толкова по-добра става и нугата. Откриването на нугата станало малко случайно и породено от нуждата да се спести шоколад. Във Времената на Наполеон какаото поскъпнало дотолкова, че местен майстор сладкар решил да смеси малко какао и лешници. Така възникнала нугата. „Предполагам че идеята за нея е дошла от жена сладкарка, защото жените винаги са по-умни от мъжете. Просто е казала нещо от сорта, защо не го пробвате с ядки“, продължава той. Така се развил един нов вкус известен като „джандуя“ или нуга.

Производството на джандуйоти циркулира из целия град. Едно от местата известно вече повече от век и половина със своите интерпретации на нуга бонбони е миланското кафе „Барати“, а в кафе „Торино“ дори предлагат мус от нуга. Разбира се нуга сладолед има във всички варианти – от такъв в стил „Пепино“ през сладолед във фунийка до сладоледени бонбони.

Гости на кафене „Албичерин“ са били прочути писатели като Александър Дюма и Умберто Еко, където са се наслаждавали на местния специалитет „бичерин“ гореща напитка с кафе и сметана подслаждайки с нуга бонбони. „Традиция е при нас в Торино всеки производител да остава своя отпечатък върху нуга крема който произвежда“, добавя Гобино и разкрива: „Голямата разлика между „Нутела“ и истинската нуга е в рецептурата. Висококачествената нуга съдържа 40% пиамонтски лешници. Това е много, и разбира се се отразява на цената и, но клиентите го очакват.“

Последното хрумване на Гуидо Бабино е да създаде солено сладка комбинация между зехтин и нуга, обединявайки по този начин два от най-известните продукти на Адриатика. „Солта от Адриатика помага да възприемем целия богат спектър от вкусове на нугата“, казва майсторът. Златистата опаковка на неговите джандуйоти също е традиционна не само в неговата манифактура. Те са първите бонбони, за които е създадена собствена опаковка. Поради високото съдържание на лешници и за да се предпазят от окисляване, след като са готови, джандуйотите трябва бързо да се опаковат. Именно опаковката по думите му спомага за това, бонбоните да запазят вкуса си. И въпреки че френските сладкари се опитват да надградят вкусовите качества на бонбоните, джандуйотите си остават завоевание на Торино, което блести в цял свят не само заради своята опаковка.

Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче Веле“/ скрийншот