Торино- столицата на нуга бонбоните

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post
Никъде другаде по света освен в Торино на комбинацията от шоколад и пиамонтски лешници не се придава такова голямо значение. И това е така, защото Торино е своеобразна столица на малките нуга бонбони.

„Вкусът им сутрин е като на хляба, след обед са подходящи за кафе, а вечер за семейния филм пред телевизора“, казва Гуидо Гобино, един от майстор сладкарите, които все още правят ръчно своите нуга бонбони. Признат за един от най-добрите майстори на бонбони в света. „Тайната е в нашите домашни лешници, които придават на бонбоните един особен вкус, който не може да се постигне никъде другаде по света“, продължава майсторът.

Нуга бонбоните се похапват по всяко време на деня

И все пак само това не е достатъчно за да се получат хубавите нуга бонбони. Лешниците трябва финно да се смелят на брашно което да се смеси с разтопен шоколад и докато масата е още гореща да се изсипе във формичките. „Това е най-критичният момент. Ние трябва да охладим шоколада до температура между 40 и 62 градуса. Трябва да имаш много добър усет за да уцелиш точния момент, кога да темперираш масата и да изсипеш в машината за форми, разкрива Гобино.

Колкото по-голям е делът на лешниците, толкова по-добра става и нугата. Откриването на нугата станало малко случайно и породено от нуждата да се спести шоколад. Във Времената на Наполеон какаото поскъпнало дотолкова, че местен майстор сладкар решил да смеси малко какао и лешници. Така възникнала нугата. „Предполагам че идеята за нея е дошла от жена сладкарка, защото жените винаги са по-умни от мъжете. Просто е казала нещо от сорта, защо не го пробвате с ядки“, продължава той. Така се развил един нов вкус известен като „джандуя“ или нуга.

Производството на джандуйоти циркулира из целия град. Едно от местата известно вече повече от век и половина със своите интерпретации на нуга бонбони е миланското кафе „Барати“, а в кафе „Торино“ дори предлагат мус от нуга. Разбира се нуга сладолед има във всички варианти – от такъв в стил „Пепино“ през сладолед във фунийка до сладоледени бонбони.

Гости на кафене „Албичерин“ са били прочути писатели като Александър Дюма и Умберто Еко, където са се наслаждавали на местния специалитет „бичерин“ гореща напитка с кафе и сметана подслаждайки с нуга бонбони. „Традиция е при нас в Торино всеки производител да остава своя отпечатък върху нуга крема който произвежда“, добавя Гобино и разкрива: „Голямата разлика между „Нутела“ и истинската нуга е в рецептурата. Висококачествената нуга съдържа 40% пиамонтски лешници. Това е много, и разбира се се отразява на цената и, но клиентите го очакват.“

Торинските джандуйоти блестят по цял свят

Последното хрумване на Гуидо Бабино е да създаде солено сладка комбинация между зехтин и нуга, обединявайки по този начин два от най-известните продукти на Адриатика. „Солта от Адриатика помага да възприемем целия богат спектър от вкусове на нугата“, казва майсторът. Златистата опаковка на неговите джандуйоти също е традиционна не само в неговата манифактура. Те са първите бонбони, за които е създадена собствена опаковка. Поради високото съдържание на лешници и за да се предпазят от окисляване, след като са готови, джандуйотите трябва бързо да се опаковат. Именно опаковката по думите му спомага за това, бонбоните да запазят вкуса си. И въпреки че френските сладкари се опитват да надградят вкусовите качества на бонбоните, джандуйотите си остават завоевание на Торино, което блести в цял свят не само заради своята опаковка.

Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче Веле“/ скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар