Сергей Бунтман пред BBC: В Русия приключва процесът по разгром на качествената журналистика

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Спирането на радиостанция „ехото на Москва“ ни върна с 30 години назад, казва журналистът

Сергей Александрович къде бяхте когато разбрахте за спирането на радиостанция „Ехото на Москва“?

Серхей Бунтман , снимка Wikipedia

Тъкмо се канех да вечерям. През цялото време следя в нашите канали в „Телеграм“ какво се случва. Първоначално видях искането на прокуратурата, която беше отправила нареждане за ограничаване на достъпа ни до ефир ако не свалим определени материали, а след това прочетох в нашия чат канал че ефирът вече шуми. Веднага се подмладих с тридесет години. Спомних си когато слушах същия шум на 19 август 1991 година. (В деня когато започва т.нар. Августовски пуч срещу Михаил Горбачов бел. Ред. )

Може ли да обясните какво се случи на 1 март за всички онези слушатели, които не помнят какво се е случило в онези години, и че това наистина с явява историческо събитие?

Работата е там, че за последен път ни спряха от ефир на 21 август 1991 година. Тогава за четвърти път във времето на пуча ни сваляха от ефир. Тогава обаче обстановката в страната беше съвсем различна, тъй като от правна гледна точка тогава беше въведено извънредно положение в утрото на 19 август от така наречения Държавен комитет по извънредното положение. Сега дори няма война както ни заставят да говорим и мислим а да не говорим за военно или извънредно положение на руска територия. Тогава се образуваха противостоящи групи. Съпротивата беше много голяма, защото тогава имаше и съветски и руски органи, и последните поддържаха Сергей Корзин, главен редактор на радиото тогава , който настояваше за това, че те нарушават законите и че това е кампания, която ще ни доведе до фалит.

Бих искал да ви прекъсна и да Ви задам въпрос за сегашната ситуация. Кой сега нарушава закона?

При нас е много интересно защото се издават закони които нарушават други закони. При това не става дума за конституцията или други закони, но ние имаме един прекрасен закон за средствата за масова информация. Той е може би един от най-добрите в света, написан още през 90-те години за Съветския съюз и впоследствие за РФ. Той се оказа непипнат, но сега образно казано отвсякъде е миниран и може да бъде взривен във всяка една минута. Нещо което и направиха. Разбира се и процедурата сега е достатъчно уродлива тоест не беше следвана никаква юридическа процедура при спирането ни от ефир вчера. От друга страна стана ясно, че цяла Русия навлезе в едно такова чудовищно поле, превърна се в някаква крепост на която другите налитат като орки, а стените са едни и същи. У нас се промени режимът. Капитално се промени и премина от циничен авторитаризъм към бих казал че неговата жестокост не е приключила и премина към диктатура. И то в смисъла на военна диктатура, защото това е страна, която започна война. И това е забележително защото Русия никога не е започвала войни.

Да се върнем към ситуацията в радиото. Как се чувстват колегите?

Ситуацията е нормална, работна. Разбира се много колеги са разстроени от случилото се, особено тези, които работят при нас от скоро време. Те са потресени от подобно нарушение на работата ни. От друга страна мнозина от тях са се родили в тази форма на управление която съществува у нас в Русия и те добре разбират какво означава това. Всички работят, ние прехвърлихме излъчването на живо основно в YouTube, както и на всевъзможни приложения. Защото парадоксът се състои в това, че в Европа нас не могат да ни виждат през YouTube. Както казва Венедиктов тук ни закриват защото сме „газдеповци“, а там сме „газпромовци“. За Google ние се оказахме равни на RT и всички останали.

Както казахте сега излъчвате на живо в YouTube. Предприемате ли някакви действия да върнете радиостанцията в ефир и доколко това от ваша гледна точка изглежда реалистично?

Шансовете ни не са малки. Не трябва да се чака , а да се предприемат всички усилия за това първо да разберем обстановката , да вникнем в решението и да се опитаме да го оборим. Защото ако говорим че ще продължим, че ще се опитаме да се върнем в ефир, но това така и да не става, тогава не трябва да се прави нищо. Другото което е цената за връщането ни в ефир не може да е промяна в редакционната политика.

Вие изпреварихте моя въпрос, защото връщането ви в ефир може да е свързано с някакви не много лицеприятни компромиси.

Това е невъзможно. Няма как да се промени редакционната политика, ако да кажем се заобиколи устава или избора на главен редактор и участието на журналистите , а уставът не трябва да се променя доколкото всичките акции са на „Газпром“ и за да се направят промени, някой трябва да има повече акции. Но тъй като у нас дори войната се определя като спец операция, може да се случи всичко. Ако се промени редакционната политика, тогава извинете това ще стане без нас.

Мисля че по едно време в „Ехото на Москва“ имаше една резервна радиостанция.. Нямате ли и сега такава?

Не, сега нямаме такъв лиценз. Но ние видяхме славната история тогава в руската държава на Путин когато беше разгромен каналът НТВ. Тогава с фанфари и барабани той премина под името ТВ 6, след това на ТВС и изчезнаха. Преформулираха ги и изчезнаха. Продължи да съществува съвършено друг канал наричащ се НТВ. Ето защо ще използваме и най-малката възможност ако ни закрият или ликвидират като единица, да направим нещо тук в страната. Да намерим някаква форма да предаваме. Форма в която тези които искат да продължат да работят, могат да останат и да търсят път към слушателите. Нашият колега Лиз Листов навремето когато громяха НТВ каза, че най-накрая ше се стигне до там, да излъчват през водопроводните тръби. Сега има много повече тръбопроводи по които можем да излъчваме и това го обмисляме.

У мнозина сега се създава усещането, че вие заедно с „Новая газета“ сте последните бастиони на свободното слово, като последните все пак имат някаква защита заради това, че главният редактор Дмитрий Муратов получи Нобелова награда за мир. Имате ли и вие подобно усещане?

Тъй като сме вътре в нещата, да се усещаме като последни бастиони е много пагубно. Просто у нас се довършва разгромът на качествената журналистика, тъй като тя се състои от това, че при нас да могат да идват например Захарова, и да можем да възпроизвеждаме и думите на Путин, и думите на Зеленски за да имаме нормална журналистика в която трудът както на екипа, така и на всеки негов член да имат достъп до всичко случващо се.

И мнение за него…

Разбира се защото за да имаш мнение за произтичащото трябва да определиш мненията и фактите изложени от различните страни, и така да се получи някаква цялостна картина, а не тя да се проектира на основата на някаква пропаганда. Не да се появява двуизмерна а триизмерна картина. Мисля че громенето на журналистиката от страна на държавата си изиграва своята роля и така наречената интернет журналистика или народна журналистика често отива към една или друга пропаганда. Мисля че става дума за унищожаване на качествената журналистика. Това е процес който вече приключва. Оказва се че ще има партизанска журналистика, но дали винаги партизанската журналистика може да се направи качествено? Създаде се такава ситуация, в която се подменят всички понятия, и нормалният подход който го има при нашите учители, със своите BBC Guide Lines , с тези забележителни правила ги няма. Тя се превръща в опозиционна на какво, на желанието да се скрие някаква информация.

Превод: Мартин Иванов

Едно интервю със Сергей Бунтман за подкаста „Что это было“ на руската служба на BBC

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар