Обущарството – един стар занаят в млади ръце

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

В най-старата британска манифактура за производство на обувки се смесват традиции и нови идеи защото 32 годишната Адел Уилямсън доказва, че обущарството отдавна е излязло от клишето „мъжка професия. „Тази работа трябва да се работи с пълна отдаденост и любов, защото при направата на обувки не трябва да се допускат грешки и всяка една стъпка се основава на предишната“, казва младата обущарка.

Обущарството макар и стар занаят днес все повече е в ръцете на младите, и доказателство е самата Адел, избрала да се обучава на този занаят. Прави го в Нортхямптън– един град неразривно свързан с историята на британското обущарство. „За мен е огромна гордост да съм първата жена обущар тук и да се запозная с майсторлъка в един толкова стар занаят“, добавя тя. В Нортхямптън се намира и производството на Trickers, за които тя работи. Това е само едно от около хилядата обувни предприятия в града. Основано е в далечната 1829 година от 19 годишният тогава Джоузеф Трикер. И до днес обувките на Trickers се правят изцяло ръчно.

Адел Уилямсън иска да привлече и други жени към света на обущарството

Настоящият търговски директор Мартин Мейсън е горд от gogatata традиция и история на компанията. „В миналото обущарството е било предимно мъжка професия, но най-хубавото е, че имаме примери на хора като Адел, които са готови да продължат традициите ни“, казва той. За него е важно това наистина старо изкуство да продължи съществуването си.
Адел учи обувен дизайн и междувременно кара практическо обучение в манифактурата. След края на следването си ще започне и обучението си за майстор. В началото е смятала обущарството за предимно мъжка професия най-вече заради това, че в направата на обувки е нужно да се прилага повече сила. Настроена скептично, тя скоро се убедила , че обущарството може да е не само мъжки занаят.
„В университета съм се занимавала с дизайна на най-различни модерни обувки, след което дойдох в това историческо място свързано с ръчната изработка на обувки. До тогава си нямах и на представа, че обущарството може да е вид изкуство, в което всичко ще се дължи на ръчния труд. Това наистина ме впечатли, и бързо видях в това своята страст“, споделя Адел.
Един от звездните мигове които преживяла още с идването си във фабриката, било посещението на принц Чарлз през 2019 година. Още от 1989 година фабриката доставя обувки на британското кралско семейство и може да се нарече официален доставчик на короната. „Той трябваше да избере няколко чифта обувки. Донесох му ги да ги премери. Всичко беше наред и много му харесаха“, спомня си тя.

Първата и най-важна крачка при направата на обувките е измерването на стъпалото, след което се изработва дървен модел по който се правят обувките. „Измерваме стъпалата на клиентите си когато им правим първите обувки, след което ползваме моделите при направата на всеки следващ чифт“, допълва Адел. Ако някой не си направи обувки в продължение на пет години, тогава отново измерват стъпалата, защото с възрастта се променят.
За да се направят едни обувки са нужни 235 стъпки, което означава да отнеме до девет месеца ръчна работа. Това обаче е гаранция, че се създава един устойчив продукт, който след това може да се ремонтира. „Направата на обувки отнема много време. Трябва да се работи спокойно за да се постигне най-добрият резултат. Правя с удоволствие обувки тук, а за мен предаването им на клиента е краят на едно емоционално пътуване което заедно сме преживели. Не става дума само за един продукт а за развитието на дълбоко отношение към обувките и към клиента“, казва Адел. Тя иска не само да остане в света на обувките, но и да привлече още жени към него , за които той е почти неизвестен.

Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче Веле“. скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар