Фермерските пазари- между тъжната действителност и голямата несигурност

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Проблеми изправят пред неяснота бъдещето на фермерските пазари в София

Дълги години неправителствени организации се опитват да променят консуматорския мироглед на обществото. С течение на годините фермерските пазари станаха почти ежедневие в столицата. Възприемани в началото като екзотика, те бавно намериха пътя си към осъзнатите потребители, оценяващи труда и качествените продукти на малките производители. Фермерските пазари спомогнаха и за изграждането на ценни връзки между производителите и потребителите. Някои от тях като пазара на „Римската стена“ и пред земеделското министерство се утвърдиха като любими места, други като пазарите в Красно село и Иван Вазов изчезнаха. трети макар и с временен характер показаха, че когато бъде намерено точното място като това в отрязъка на „Оборище между храм-паметника „Ал. Невски“ и булевард „Васил Левски“, могат не само добре да се впишат в градската среда, но и да оставят доволни и потребители, и производители.

Бавно и с много усилия организаторите на фермерските пазари от „Биоселена“ и „Хранкооп“ се превърнаха в основните „виновници“ за превръщането им в ежедневие. а производителите първоначално свити и недоверчиви се научиха как атрактивно да представят продуктите си впоследствие придружено и с дегустации, което допълнително привлече потребителите. В течение на времето освен сближаването между потребители и производители на фермерските пазари се променяха и правилата за участие в тях и се изгради имиджа им на места, където всеки може да намери вкусна и качествена храна, и сега според непредставителни проучвания 90% от жителите на София са позитивно настроени към фермерските пазари.

Заедно с това обаче не изчезнаха и проблемите и пречките пред организаторите на фермерските пазари. Повечето от тях като недостъпностт на средата, проблеми с паркирането загуба на основната функция на традиционните пазари като средища за предлагане на плодове и зеленчуци, неравната битка с търговците, позволено им да се регистрират като земеделски производители, без всъщност да произвеждат нещо автентично, а като „производители“ да продават банани и цитруси бяха очертани и по време на специална дискусия посветена на ситуацията с организирането на фермерските пазари в София, организирана от „Хранкооп“ и „Биоселена“.


Експерти, общински администратори и организатори обсъдиха състоянието на фермерските пазари в София

Тази дискусия показа, че някои представители на общината и общинските дружества продължават да гледат на фермерските пазари като нещо различно, и нямащо нищо общо с традиционните представи за пазари, от които общината печели от отдаването на сергии на знайни и незнайни търговци, без да се интересува от качеството и вида на предлаганата продукция. Като последица от това е и разбирането на организатори и общински служители за местата и пространствата за организирането им. Едните искат да са в центъра разбира се водени от опита на други страни в Европа, където местата на подобни фермерски пазари винаги са свързани с едни от най-оживените части на големите градове, а другите опитващи се да ги натикат на локации като тези на пазарите в Иван Вазов и Красно село, където по никой начин човек не може да разбере, че има организиран фермерски пазар.

„Целта на тази дискусия, която е част от съвместен проект с колегите ни от „Хранкооп“, е да обобщим досегашния си опит в организирането на фермерски пазари“, казва Стойлко Апостолов, управител на „Биоселена“.

И никак не случайно според участниците в допитване на производителите на пазарите, почти 70% от тях искат те да се правят на централни и оживени места, половината от тях са на мнение, че за фермерските пазари трябва да има организирани специално обособени места. Най-малко са тези, които искат фермерските пазари да споделят общи пространства с традиционните пазари, нещо май което от Столична община все още не са разбрали докрай.

За успеха на фермерските пазари в стимулирането на производителите да се включат в тях е показателен и друг резултат от допитването, почти половината или 48,9% от производителите са склонни да увеличат производството си, ако са сигурни, че фермерските пазари ще се организират регулярно.

За да се превърне от временно явление в устойчиво във времето мероприятие , даден фермерски пазар има нужда от минимум три години. Пример за това е развитието на пазара при „Римската стена, където в момента редовно се събират по 40 производители, ограничени във времената на пандемията до 25. „Опитът ни показа, че резултатите от фермерския пазар започнаха да се виждат едва след третата година от стартирането му, ето защо ние очертаваме като сериозен проблем несигурността за фермерските пазари“, казва Николай Генов, председател на „Хранкооп“. За девет години кооперативът е успял да съхрани и развие напълно само два работещи пазара в София, като този в квартал Иван Вазов е със затихващи функции, и на него се събират само 4-5 производители. Причина за това е че по независещо от организаторите причини , пазарът на Иван Вазов е бил разрушен. Подобна беше ситуацията и с фермерския пазар в Красно село организиран от „Биоселена , който не успя да оцелее повече от три години.

Според Николай Генов общините са основни двигатели за създаване на регионални модели от фермерски пазари

Генов посочи като красноречив пример Унгария, където за времето между 2012 и 2017 година броя на фермерските пазари почти се е утроил до над 117, като само в Будапеща броят им е достигнал до 15. Като основен двигател на развитието на отделните региони, според него общините са тези, които най-много могат да мислят върху реализиране на различни концепции за развитие на фермерски пазари като средища за стимулиране на местната икономика. Пример за развитието на подобна регионална концепция за фермерски пазари даде обаче не София, а далечен Добрич, където съвместно с „Хранкооп“ в последните години се развива и може би най-успешната мрежа от фермерски пазари у нас, обхващаща още градовете Балчик, и Каварна и варненския квартал Аспарухово.

Макар и с много усилия на неправителствения сектор, беше направен пробив, и фермерските пазари бяха включени в стратегията за развитието на столицата в частта свързана с кръговата икономика и устойчиво развитие, което гарантира в някаква степен самата устойчивост на пазарите. Според организаторите им, най-добрите места за провеждането им остават общински терени- улици, булеварди и други. Досегашният им опит е показал, че организирането на фермерски пазари на паркинги пред големите вериги или в търговските центрове, не е най-удачно. Първите локации на подобни места като паркингите на големите вериги са показали, че хората пазаруващи в тях почти не разпознават фермерските пазари и българските продукти като приоритетни за тях, а организирането им в търговските центрове е несигурно и неизгодно заради бързата промяна на първоначалните условия. Сред трудностите освен организационни са и административни, свързани с липсата на дефиниция на „фермерски пазари“ в нормативните документи на столичната община, и третирането им като „фестивали“, „панаири“, „културни мероприятия“ и прочие, както и високите такси за осигуряване на нужните пространства като например това на „Оборище“, свързано със затваряне на улицата, което се осъществява координирано с полицията и ЦГМ.

Освен до производителите, организаторите са провели неофициално допитване и до жители на районите „Слатина“ и „Изток“ за организиране на фермерски пазари на различни локации като тази на „Оборище“ и в парк „Гео Милев“. И в двете допитвания 90% и повече потребители са били за организиране на фермерски пазари на тези места. В крайна сметка вместо парк „Гео Милев“ на организаторите като място за фермерски пазар е било предложено паркинга на стадион „Академик“. „Ние по никакъв начин не можехме да убедим нито един производител, че това е подходящо място за фермерски пазар на което той трябва да остане една или три години, какъвто смятаме, че е срокът за развитие на даден фермерски пазар“, мотивира решението си за отказа на „Хранкооп“ да организира на това място фермерски пазар Николай Генов. Подобни неатрактивни локации за организиране на фермерски пазари са идвали и от други районни администрации като тази на „Люлин“. Друг проблем , с който организаторите са се сблъскали е, настаняването на други организации на вече разработени и утвърдили се места за фермерски пазари.

Генов оцени направеният съвместно с „Биоселена“ анали за състоянието на фермерските пазари в София като „леко тъжен и допълни, че те като организатори „все още усещат несигурност, и дори не знаят, дали нещо не би могло да се случи в следващите месеци, което да спре пазарите, без да има никаква защита“. За тази несигурност на фермерските пазари допринася и увеличилата се и заради последните кризи стагнация, довела до свиване на обемите на пазаруване, което свива и възможностите защото ако по-рано някой си е пазарувал за 50-60 лева, сега пазарува за 20-30 лева.

Бъдещето за фермерските пазари според Генов е свързано с „намирането на начин от страна на общината и общинските пазари да им окажат по-добра подкрепа“, създаване на удобен механизъм за заплащане на паркоместата, намаляване на таксите и приемането на общи базови правила за организирането на фермерските пазари, които да са валидни за всички райони.

М.Иванов
арх. Боян Коларов определя постоянните пазари като мъртви точки в градската среда

Примерът на Добрич

Почерпили опит може би и от на около час отстоящите се фермерски пазари, организирани в съседна Румъния, в Добрич и благодарение на усилията на бившия заместник кмет архитект Боян Коларов се захващат съвместно с „Хранкооп“ да организират един от най-успешните модели на регионални фермерски пазари в страната. „За мен освен този тип пазари провеждащи се в точно определен ден и часови спектър, други пазари няма. От архитектурна гледна точка местата определени за постоянни пазари като „Женския пазар“ или „Римската стена“ са убити пространства, където след като си тръгнат търговците в 17 часа остават много отпадъци, включително и храна за мишките“, смята архитект Коларов. Според него от градоустройствена гледна точка постоянни пазари въобще не трябва да съществуват, защото не генерират нищо друго освен боклуци, постоянни дрязги и невъзможност за контрол на качеството на продаваната продукция.

„Домати от производител на постоянния пазар практически човек не може да си купи, и няма разлика дали пазарува оттам или от големия магазин. Цената също е еднаква“, добавя той. Според него в момента се търси лоби, което да прокара законови промени, които да регламентират мястото и дейността на фермерските пазари и общини, които да са убедени, че си струва, да се организират такива пазари.

Проблеми с налагането на единни правила

Не по-малки от проблемите в сътрудничеството с местните власти и административните трудности, организаторите срещат с опитите да наложат единни правила на самите пазари, които да се спазват от всички участващи в тях производители. С такива проблеми са се сблъсквали както „Биоселена“, така и „Хранкооп“, като в годините назад неведнъж се е налагало да отстраняват както фермери нарушили наложените им правила, така и такива, които са се отклонили от тях, предлагайки продукция с неизяснен характер и извън обхвата на това което са декларирали че произвеждат.

Стоилко Апостолов очерта един от проблемите пред организаторите свързан с налагането на общи правила

„Ние имаме проблем с налагането на единни правила,, които да се спазват от всички. На нашите пазари няма да видите производители на индустриални продукти или занаятчии. Там където са създадени някакви традиции, често се правят опити да се промъкват и недобросъвестни и нечестни участници“, призна и Стоилко Апостолов.

Освен това на тях като организатори цялата организация освен много усилия им струва и допълнителни разходи в много случаи, като например при последното издание на фермерския пазар на НДК вследствие на силен вятър са били повредени три палатки, като подмяната им ще струва на Биоселена“ 3 хил. лева.

Някои от представителите на общинските пазари отправиха и критики към организаторите, че исканията им за локации за фермерски пазари са свързани единствено с такива в центъра и че фестивалът, който се провежда пред НДК е включен в културния календар на София само за да не се плащат на общината съответните такси. Според Галя Божанска , шеф на „Пазари Запад“ за да се решат съществуващите различия с организаторите на фермерски пазари, е крайно време те да си създадат своя организация например асоциация на организаторите на фермерски пазари, с която да комуникират местните власти. Подобна идея изказа и заместник министъра на околната среда и водите Тома Белев.

Най-важното задължение на общинската администрация на София според него е да се осигури възможност на жителите на града за достъп до качествена и здравословна храна. „Има достатъчно тематични места, които биха могли да се организират като такива за провеждане на фермерски пазари, просто е нужно да се прояви по-голяма отговорност, като в качеството си и на заместник министър считам, че в стремежа си да опазим биоразнообразието, ние трябва да включим и опция за поощряване на този бизнес, който се развива в НАТУРА 2000 , носи допълнителна добавена стойност и е свързана с екосистемните услуги“, зави Тома Белев. Според него има възможност за подкрепа на специална инициатива „Фермерски пазари от НАТУРА 2000, която да бъде подкрепена и от екологичното министерство. Стоилко Апостолов добави, че на организираният от „Биоселена“ фермерски пазар са се опитали да акцентират върху това, че част от продуктите са тъкмо от такива зони, но повечето потребители въобще не са били наясно какво е НАТУРА 2000. Въпреки това се проучва възможността, която дава ЕС в етикетирането на фермерските продукти да бъде включена информация за техния произход, като предстои на фермерския пазар да се появят и продукти, на които ще е специално указано, че идват от зоните по НАТУРА 2000.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар