Липса на данни за цифровизацията в селските региони и за въздействие на европейската политика отчитат експерти в международен проект

На базата на заключенията в него се подготвя пътна карта, която да допринесе за дигитализация на селските региони на Европа

Някои от най-често срещаните трудности в процеса на цифровизация на селските региони са свързани с липсата на недискриминативни данни както за тяхната цифровизация, така и за въздействието на европейските политики върху този процес.

До подобни заключения са достигнали авторите на проект а DESIRA, включващ учени и експерти от 15 страни, с който ни запознава arc2020.eu. Отчита се също липсата на цялостни политики за цифровизация в повечето от 15-те държави, които да подлежат на проучване. Според авторите на проекта дигитализацията в селските региони на Европа напредва с различни темпове, за което има различни причини. За да разберат пред какви трудности е изправен този процес, те са разгледали и анализирали както националните политики така и тези на европейско ниво, съсредоточавайки се върху два аспекта свързани с това, как политиките за развитие на селските региони включват и адресират елементите на цифровизация и как цифровите политики са съобразени с развитието на селските региони. Под ръководството на университета в Кордоба, партньорите в проекта са изследвали както новите стратегически планове, така и плановете за възстановяване и устойчивост и развитие.

Основните заключения от анализа на националните политики в момента се синтезират в доклад, който ще допринесе за изготвянето на политическа пътна карта за бъдещето на цифровизацията на селските райони в Европа. Въпреки че отправната точка и характеристиките на всеки селски район се различават, има някои общи черти.

„Националните приоритети за цифровизация са силно повлияни от цифровите политики на ЕС и са следвали предимно две фази. Първата фаза е посветена на внедряването на широколентова инфраструктура, а втората е по-фокусирана върху подобряване на уменията, запълване на дигиталните пропуски за инфраструктура и използване и адаптиране на публичната администрация и обществото към новите технологии“, пишат те.

По отношение на политическите стратегии има някои разлики. Например, първият национален цифров план за Франция беше Правителствената програма за действие за информационно общество (PAGSI), стартирана на 16 януари 1998 г. и последвана от последователни стратегии до днес. Във Финландия първата национална дигитална програма беше определена през 2011 г., но двете последни правителства не са написали цялостна цифрова стратегия за страната. Останалите изследвани държави изготвиха първите си цифрови програми между 2014 и 2016 г., независимо от старшинството им в ЕС (например първият цифров дневен ред на Германия е публикуван през 2014 г., а този на Хърватия през 2015 г.).

Същото се случва и с цифровизацията на селските райони. Испания, Унгария или Гърция са въвели специални политики за цифровизация на селските райони („Стратегия за дигитализация на селскостопанския, горския сектор и селските райони“, „Стратегия за цифрово земеделие на Унгария“ и „Интелигентни селски райони и села“ ). Други държави, като Латвия, са включили целите за цифровизация на селските райони в общите цифрови стратегии или в стратегиите за развитие на селските райони, какъвто е случаят с „Италианската стратегия за вътрешните райони“ или „Генералният план на Австрия за селските райони“.

Компетенциите за национална и селска цифровизация обикновено попадат в различни административни отдели, доста често около четири, което изисква значителни усилия за координация, дори повече в страни като Германия, Хърватия или Испания, където компетенциите са децентрализирани и споделени с регионалните власти.

Разликите в ниво на дигитални компетенции допълва тенденцията на обезлюдяване на селата

По отношение на уменията, разликата между селските и градските райони е очевидна: само 48% от хората, живеещи в селските райони, притежават поне основни дигитални умения, за разлика от живеещите в градовете ). На всичкото отгоре, разликата между половете (особено в дигиталните умения) допълва добре познатите демографски тенденции в селските райони: застаряване и обезлюдяване.

Авторите отбелязват още, че върху процеса на дигитализация във всички страни положително влияние е оказала и пандемията от коронавируса, довела до значително подобряване на дистанционното обучение, електронното здравеопазване и електронната администрация, както и разкриването на пропуските и възможностите за приобщаваща цифровизация на селските райони. На ниво ЕС е въведена цялостна политическа рамка, която се занимава с всички аспекти на дигитализацията, включително управление на данни, изкуствен интелект, цифрови права и т.н. Това ще проправи пътя на държавите-членки да изработят свои собствени национални стратегии. Възможностите за инвестиции, които ще донесат новата ОСП и Националният фонд за възстановяване и устойчивост, се очаква да намалят – или дори да запълнят – някои от пропуските в цифровизацията на селските райони.

DESIRA – Дигитализация: Икономически и социални въздействия в селските райони. DESIRA е проект на Хоризонт 2020 (2019-2023), координиран от Университета в Пиза, който включва 25 партньорски организации (изследователски институти, НПО и МСП) в мулти-актьори и интердисциплинарен консорциум.

По материали на arc2020.eu