В рая на дигиталните номади

С живописните си улици, близостта си до океана и топлия климат португалската столица Лисабон се явява една от най-предпочитаните дестинации за дигиталните номади. Натам ни повежда и „Дойче веле“, срещайки ни с една от тях- австрийката Мелиса Егер. До момента тя е живяла в Канада и Швеция, докато преди две години не предприела приключението наречено Португалия. „Когато дойдох тук се запитах какво правя. Не познавам никого,не говоря португалски. Да остана тук обаче се оказа едно от най-добрите ми решения“, споделя Мелиса.

Нейният работодател се намира в Канада, а тя може да избира да работи отвсякъде, и със своя мек климат Лисабон и морето пред вратата на дома и няма как да не и хареса. „Исках да живея на място където е хубаво и топло. Където човек прекарва много време навън и може да усети топлината на слънцето. Това определено повлия на решението ми да избера Лисабон“, признава младата дигитална номадка, която работи като евент мениджър.

Все пак е погрешно да се смята според нея, че дигиталните номади винаги задължително трябва да работят на морския бряг. Мелиса обикновено си търси гъвкаво работно място някъде в центъра на града Срещу определена такса може да работи ден или в продължение на месец, възползвайки се от предлаганата офис инфраструктура.

„Когато колегите и семейството са далеч, на човек му се иска да е на място към което може да се приобщи. Да работя тук ми дава една определена рутина и и основа“, добавя тя.

Хора от целия свят и от най-различни браншове работят в подобни споделени работни места. Мелиса Егер организира специализирани онлайн събития за лекари, като повечето и клиенти се намират в Северна Америка. Това означава в различни часови зони, което определя и нейния работен ден, който понякога е доста дълъг. И това е само едно от предизвикателствата пред дигиталните номади.

„Човек трябва да се фокусира много добре за да върши правилно работата си, същото и когато никой не стои зад него и му казва че не се отнася прилежно към работата си, и го призовава да се върне на мястото си. Човек има нужда от една постоянна дисциплина и ясен план за деня за да успее да се вмести във всички срокове“, смята Мелиса.

Психоложката Терез Маскадо също живее като дигитален номад и знае че този начин на живот си има своята цена. „Повечето дигитални номади са в постоянно движение. Пътуват на всеки две или три седмици. Това е свързано с много усилия и понякога води до стрес. Не рядко могат да се чувстват самотни или да изпадат в депресия. За това си има и точно понятие депресия породена от дигиталното номадство., казва Терез.

За да се избегнат подобни ситуации , помагат социалните контакти. В един от баровете в центъра на Лисабон например Мелиса се среща със свои приятели както от родината и, така и с чужди експерти. За някои от тях усещането да се озовеш от работното си място на морския бряг е като да се почувстваш като новороден. И като всички други подобно на нея дигитални номади Мелиса иска да обиколи света за да види всевъзможни забележителности преди да се върне у дома. До тогава обаче Лисабон ще си остане нейната родина, а тя и не мисли да сменя амплоато си на дигитален номад.

Мартин Иванов
по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче веле“/скрийншот