Десислава Димитрова: Чрез бизнеса искаме да рестартирме бубарството у нас

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Липсата на интерес у държавата и на преработвателни мощности са най-големите пречки пред възраждането му

Един поминък с огромни традиции у нас като бубарството в момента е в забвение. „В момента не сме никъде, но нашата компания от 2017 година се бори за рестартиране на този поминък и производството на естествени коприни“, заяви Десислава Димитрова, производител на копринени прежди. Тя е сред съучредителите на асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми, която беше създадена наскоро за да намери мястото на този сравнително непознат бранш на картата на българското земеделие. Бранш който в Европа и по света търпи истинско развитие, тласнат и от стремежа на хората да търсят алтернативни източници на храна и най-вече на протеини. За него ще ви разкажем допълнително, а тук ще си дойдем на думата за бубарството, поминък тясно свързан с производството на естествени коприни, в който страната ни е имал не само традиции, но и спечелен престиж в страни като Япония, където първо е много трудно да се спечели престиж и уважение, а след това е още по-трудно те да се задържат. И ако в Австралия децата се обучават да отглеждат копринени буби в различни извънкласни форми, у нас отглеждането им е почти забравено. Частният бизнес обаче е този, който може да даде светлина в тунела, и да покаже, че бубарството може да е в основата на устойчиви бизнеси.

Десислава Димитрова

„Работим директно с института по бубарство във Враца. Въобще за текстилния сектор не само у нас, но и в цяла Европа, наличието на подобен институт е огромно предимство, защото това е единственото място в което се поддържа генофонда на бубарството в Европа. Без него ние няма да можем да произвеждаме каквито и да са коприни или буби“, допълни още тя. Една от целите на разработения от нея проект е и да бъдат изградени мощности за преработка на копринените буби.

Димитрова припомни за удара от приватизацията в края на 90-те години на миналия век върху текстилния бранш у нас. Въпреки това според нея в страни като Япония все още помнят качеството на българските коприни.

Освен законодателство е необходима и подкрепа

„Навремето страната ни е произвеждала огромни количества копринени буби, но държавата е подкрепяла сектора. Сега сектор бубарство не получава нищо, докато в Гърция и Румъния получават по 133 евро на кутийка бубено семе“, тъжно констатира тя. А за повечето фермери бубарството може да е сезонен бизнес, който може да носи много добри доходи от порядъка на 2-3 хил. лева на месец. Причината според нея да не се предприемат стъпки за възстановяване на бубарството у нас, е, че този поминък не е във фокуса на земеделското министерство. Неговият потенциал е огромен заради изключително разнообразните приложения на копринената буба и възможности за производство на продукти с много висока добавена стойност в области като медицина и нанотехнологии. „Само една от съставките които се получават от отпадъчните води от преработката на копринените буби- фиброинът в момента се продава за 250 долара за 5 милилитра на международните пазари“, каза още Димитрова.

Производството на копринени буби може да се превърне в алтернативен поминък за семейните ферми

За извличането на това вещество както и на сарицин, който се използва в козметиката се ползва специална и скъпо струваща технология. В момента фиброина се извлича и произвежда в Германия и САЩ. „За тяхното извличане има най-различни технологии, които се базират на кръгов модел, като в този процес се влагат и много иновации “, уточни още тя. Все по усилено се говори, че в съвсем близко бъдеще преработката на копринени буби може дори напълно да бъде роботизирано.

Въпреки че има интерес от хората по селата да се занимават с бубарство, те са спъвани както поради липса на интерес от страна на държавата, така и поради липса въобще на преработвателни мощности, които да изкупуват произведените копринени буби.

Друг продукт от копринените буби-протеиновото брашно вече е разрешен за производство в Европа, но у нас по думите и още не е вкарана европейската регулаторна мярка в българското законодателство.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар