Насекомите – новият „Клондайк“

Производители и преработватели на насекоми се обединиха в търсене на своето място в българското земеделие

В ситуация като днешната, в която темата с продоволствената криза на глобално ниво е повече от гореща, а въпросът за изхранването на населението на планетата в бъдеще е актуален като никога до сега, един малък и сравнително непознат бранш у нас заяви своето присъствие за да покаже, че заради широката им сфера на приложение за създаване на продукти с много висока добавена стойност, насекомите тепърва ще се превръщат не само в източник на протеини за изхранване на животните, но и във все по-привлекателен поминък особено за селските региони с по-бедно население.

Става дума за седем български производители и преработватели на насекоми, които в средата на май се обединиха в асоциация за да покажат, че индустриалното производство на насекоми у нас може да се окаже буквално като неразработена златна мина.

Бизнесът с индустриалното производство и преработка на насекоми в останалата част на Европа и света търпи небивал бум, а произведените от него продукти са с неподозирана от мнозина широка употреба. Производството на храни, козметика и фуражи са само малка част от приложенията на продуктите, производни от индустриалното производство на насекоми, а областите на приложение освен от земеделие и хранителна индустрия се простират до медицина, нано технологии и космически науки.

„Със създаването на нашата организация сме си поставили за цел да спомогнем за изграждането на законова и административна рамка за този бизнес, който е с огромен потенциал“, заяви при представянето и съпредседателят на асоциацията Кремена Дервенкова. Част от членовете и отглеждат насекоми като брашнен червей, домашен щурец, супер брашнен червеи, копринени буби и черна муха-войник. Визията на асоциацията е да превърне страната ни в лидер в индустриалното производство на насекоми на Балканите и в Източна Европа.

Основната пречка пред неговото развитие у нас към момента е, че разработените на Европейско ниво още от 2017 година регулации за производството на насекоми както за храна на животните и за изхранване на аквакултури, така и за използването им като съставка в храни за човека не са въведени в българското законодателство. Дервенкова обоснова необходимостта от създаването на асоциацията и с изключителната възможност, която страната ни има като дадености да се превърне в един от лидерите по износ на продукти от насекоми като протеин и торове, които са с широк кръг на приложение.

„Ще работим за подсигуряване на правна уредба на насекомовъдния сектор и за създаване на нагласи за приемане от обществото на факта, че насекомите могат да се използват както като съставка за храна на животните, така и за храна на хората“, добави още тя.

Какви насекоми са позволени за отглеждане на протеини в ЕС

„В последните години ЕС полага големи усилия за налагане на производството на алтернативни протеини, и към момента разрешени за отглеждане с цел производството му са няколко вида насекоми като копринена буба, мигриращ скакалец, черна муха-войник, брашнен червей, домашен щурец и домашна муха“, разясни Анатоли Ценов. За тях по думите му вече са разработени европейски регламенти, а по отношение на ползването им за изхранване на хората, те са класифицирани като „нова храна“. За да се случи това всеки един продукт преминава през процес на одобрение пред съответните европейски органи за контрол, за да се докаже, че е безопасен за човешкото здраве. До момента през този процес са преминали четири хранителни продукта производни на три вида насекоми. Това са продукти базирани на мигриращ скакалец, брашнен червей и домашен щурец. Очаква се в следващите години да нарасне както броя на провежданите индустриално насекоми, така и търсенето на продукти с алтернативни протеини на европейския пазар.

„Тъй като повечето продукти базирани на насекоми са основно брашна със съдържание на алтернативни протеини от животински произход, контрола към тях е още по-сериозен от страна на европейските органи“, добави още той. Перспективите пред индустриалното производство на насекоми не само в Европа, но и по цял свят са многообещаващи с оглед освен на търсенето на алтернативи за изхранване на нарастващото население, зависимостта особено на Европа от вноса на торове и конвенционални земеделски култури и заради изчерпване на ресурсите от аквакултури в следствие на климатичните промени, придобиващи все по-необратими последици.
За да не се спре процесът на унищожаване на околната среда обществото ни според него има нужда от кръгова икономика и използване на по-ефективни източници за производство на протеини. „Кръговата икономика представлява един нов икономически модел, който може да се приложи във всяка една сфера на бизнеса, при който нищо не се губи или изхвърля, а всичко дава живот на нещо друго. Тя моделира един нов вид системи, устойчиви във времето и заради това, че се използват възобновяеми източници на суровини и материали“, заяви Десислава Димитрова, председател на Съвета по кръгова икономика към БТТП и производител на копринени прежди.

Чрез производството на насекоми, стратегията „От фермата до трапезата“ продължава своя естествен път до почвата, кръговата икономика се дели на биологична и технологична, а ресурсите в нея биват входящи и изходящи. Предимството на производството на насекоми е тъкмо в това, че при производството им се използват остатъчни продукти от други индустрии като пшенични трици, черничеви листа или бирена мая, и отпадъците от това производство не се губят, а в други сектори влизат като материали и суровини без да се губи нещо или да се замърсява околната среда. Освен протеинови брашна,, насекомите могат да са в основата на производството на различни видове пробиотични съставки за фуражи или масла с приложение приложени както и отпадъчни продукти които могат да се ползват като почвени подобрители.

Освен това индустриалното производство на насекоми е със сериозен потенциал за научни изследвания и иновации. Димитрова даде за пример разработен от биостопанство „Лопянково“ проект „Агри-гая“ за постигане на индустриална симбиоза от производството на последващи материали и суровини от пашкулите а копринената буба с богато приложение на тези суровини в широк кръг от индустрии. Основната цел на проекта е да се изгради промишлено предприятие -Регионална Био Рафинерия с напълно автоматизиран производствен процес за производство на органична коприна, с последващо преработване на отпадъчните материали във висококачествени протеини и с капацитет от около 500 тона пресни пашкули годишно, минимум 60 тона сурова копринена прежда, 40 тона копринен протеинов прах, 20 тона копринен серицин и биомаса.

Възможността за нанасяне на щети върху околната среда според нея се намалява и заради използване на първичните отпадъчни материали за фуражни смески. „новата технология основана на кръговия модел позволява да се използват всички отпадъчни продукти от производството на копринени буби като ресурси за технически текстил, козметика и производство на биомаса“, добави още тя. Нещо повече тъй като отпадъчните води от производството на текстил са наситени с много полезни вещества и микроелементи, те намират приложение в производството на медицински и козметични продукти.

Много интересни сфери на приложение имат и суровините произведени на основата на други насекоми като брашнен червей и черната муха-войник. „Освен протеиновото брашно при индустриалното производство на насекоми се получава и олио, с широко приложение в области като фармация, хранително-вкусовата индустрия и производството на фуражи. Това е продукт, който се получава от отделяните при производството на брашна липиди“, поясни Камен Кръстанов. Освен това като отпадъчен продукт от преработката на насекомите в протеинови брашна се получава още един продукт наречен фрас, вид тор с високо съдържание на хитин. В гранулирана форма прилагането на подобен тор мож да спести на фермерите разходи за конвенционални торове и пестициди.

Пазарът на алтернативни протеини на глобално ниво бележи непрекъснат растеж

На глобално ниво се наблюдава непрекъснат растеж на пазара на насекоми и на алтернативни протеини , а ЕС вече разпознава насекомите като алтернативен източник на протеини. Към момента близо ¼ или 2 млрд. души на планетата консумират ежедневно насекоми. „Завръщането им като храна в така наречения Западен свят става в последните 10 години , когато развития свят все повече осъзнава, че те могат да са едно от решенията за избягване на продоволствени кризи в резултат на нарастващото население изчерпването на ресурси.“, допълни Кремена Дервенкова. Най-голямата индустриална ферма за производство и преработка на насекоми с капацитет от 100 тона продукция в момента се изгражда във Франция, а такива ферми съществуват освен в Европа в Северна Америка, Азия и Австралия.

Като цяло отглеждането на насекоми особено в Европа и заради това, че се използват технологии за оползотворяване на отпадъчните продукти особено във вит на вертикални ферми е много рентабилно . В декари някои фабрики са със средни размери между 4 и 25 декара. Въпреки че у нас за сега вложените инвестиции в този бизнес са несъмнено по-малки от тези в Европа, към момента страната ни е единствената на Балканите, където са положени основите за индустриално производство и преработка на насекоми. Очаква се в следващите пет години да се направят сериозни инвестиции в производство на протеини от насекоми, като в Европа те могат да надминат 2 млрд. евро.

„Например при производството на естествена коприна, чиято цена в момента на международните пазари се движи около 60 долара за килограм, остава като отпадъчен продукт копринената какавида. За производител на копринени прежди като мен , този продукт е отпадъчен, който се изхвърля или се използва за други продукти“, посочи за пример Десислава Димитрова. Според нея рентабилността на производството на инсекти е между 12 и 15%, тъй като се ползват органични материали, които в повечето случаи за тях са с нулева стойност.

Протеинът от насекоми може да се влага в производството на различни храни като барчета, хлебчета, паста или макарони. Най-големият производител на протеини от насекоми за храни за човека в Европа се е насочил към производството на хранителни добавки за спортисти, които са с огромен потенциал, защото вече е доказано, че този протеин се усвоява много по-лесно от организма. Подобни храни съдържащи протеини от насекоми вече се продават по магазините в Швейцария.

С цел стартиране на процеса по създаване на законова и административна рамка за индустриалното производство и преработка на насекоми, от асоциацията ще организират специална конференция с международно участие на 20 юни.

Мартин Иванов